Рокселана - Господарката на Високата порта
Рокселана - Господарката на Високата порта

Нейната амбиция да се издигне на върха е тясно преплетена с чувствата, които изпитва към своя господар. Същевременно, тя е решена на всичко, за да се пребори за сърцето му с конкуренцията на десетки, ако не и стотици жени. Накрая, след десетилетия на интриги, любов и амбиция, момичето, отвлечено от своето родно градче и превърнато в робиня, ще се издигне до най-високата позиция, достъпна за жените в османския двор. Нейното име ще се превърне в символ на стремежа към власт, богатство и почит, белязали Ренесансовата епоха – Роксолана.

Всички автори от XVI и нач. на XVII в., посветили трудовете си на Османската империя, споменават Роксолана.

Тя е любимата съпруга на Сюлейман Великолепни. Вече повече от два века изследователите спорят за нейното име и рождено място. Всеки славянски народ в Източна Европа сякаш претендира, че тя произхожда именно от тях. В действителност, неизвестни остават както рожденото й име, така и точната година на раждане.

В началото на XVI в. дн. Западна Украйна е присъединена към полската корона. Именно в това време на преход се смята, че се ражда момичето, което един ден ще стане Рокселана. Сведенията за рожденото й място не са напълно единодушни. Счита се че тя се появява на бял свят в градчето Рохатин. То е на шестдесетина километра южно от Лвов. Баща й – отец Лисовски, служещ на местната православна църква, я кръщава Александра или Анастасия. Тези две имена са сочени като най-вероятни за рождени. По-късното име, с което става известна – Роксолана, е османизиран вариант на етническия й произход – т.е. „рутенката“. Защото земите, в които е родена, тогава се наричали Рутения.

Кога точно младата украинка е отвлечена от Кримските татари е въпрос, който надали ще получи задоволителен отговор. Смята се, че това се случва вероятно в края на второто десетилетие на XVI в. Вероятно именно така Рокселана достига до Истанбул. И се оказва на един от най-големите робски пазари в тогавашния свят. Красива, с бледа кожа и огнени на цвят коси, тя бързо привлича вниманието на купувачите. Но един клиент надминава по важност всички останали – Хафса Султан – съпруга на Селим I (1512-1520) и майка на престолонаследника Сюлейман.

С оглед на факта, че ражда първото дете на Сюлейман през 1521 г. и същевременно е достатъчно млада и жизнена, за да грабне изцяло вниманието на падишаха,

може да се приеме, че Роксолана е родена около 1500 г.

Това означава, че младата украинка е на около 14-15 години, когато попада в плен и е на около 17, когато за първи път се среща със своя бъдещ съпруг, роден през 1494 г.

Това я изравнява по възраст с нейния основен конкурент за сърцето на Сюлейман – черкезката красавица Махидевран (от персийски – „Вечна красота“), наричана още Гюлбахар („Пролетната роза“). Двете попадат приблизително по едно и също време в харема на Сюлейман. Махидевран ражда първородния син на Сюлейман – шахзаде (принц) Мустафа, но Роксолана няма намерение да отстъпва – между 1521 и 1531 г., тя ражда на Сюлейман 6 деца – петима синове и една дъщеря – безпрецедентен момент в османската история, тъй като според дотогавашната традиция, една конкубинка имала право да роди само по една мъжка рожба на султана.

Нарушаването на всички дворцови правила и протоколи се превръща в запазена марка на Рокселана-Хюрем. През 1533 г. тя окончателно се налага не просто като най-първата, но и на практика единствената съпруга на Сюлейман. Остава само още една стъпка по пътя й към върха – да бъде призната за законна, пълноправна съпруга – статус, който се полага само на свободните жени в мюсюлманското общество. Подобен ход би я изравнил до всяка една принцеса, която някога е венчана за османски султан. За Хафса, майката на Сюлейман, например се смята, че е дъщеря на татарския хан Менли I Гирей (1469-1515). Веднага след смъртта й, Хюрем успява да направи и последната крачка.

Както пише в свой доклад един генуезки представител през 1534 г, „тази седмица в Константинопол се разигра един необикновен епизод – безпрецедентно събитие в историята на султаните. Великият господар Сюлейман си взе за законна съпруга и императрица една робиня, произхождаща от Рутения, на име Роксолана. Градът беше обхванат от грандиозни празненства.

С този брак,

Хюрем е издигната в ранг Хасеки султан – т.е. официален консорт на падишаха. Тя е и първата валиде султан в османската история, на която е оказана подобна чест.

Прецедентите не спират до тук. Сюлейман цени високо съветите и позициите на своята съпруга и й позволява да се премести да живее с него в двореца Топкапъ, където Рокселана участва активно в дворцовия живот.

Междувременно Хюрем също се намесва в династичните междуособици на жените от Османовия род. Нейната дъщеря Михримах султан е омъжена за амбициозния придворен политик Рюстрем паша. Самата Рокселана има свои любимци сред придворните и генералите и техните интереси, в които ролята на жените от управляващата династия е ключова.

По същото време тя се заема да подготви почвата за това някой от нейните синове да наследи трона на Сюлейман. През 1536 г. Хюрем изиграва основна роля за отстраняването на Пъргали Ибрахим паша – най-дълго управлявалият велик везир в османската история. Ибрахим е приятел на Сюлейман от детството и един от най-доверените му хора. Той, също така, е поддръжник на шахзаде Мустафа – най-старият жив син на падишаха. През 1533 г. Мустафа и майка му Гюлбахар заминават за Маниса в Източна Мала Азия, където по традиция Мустафа заема позицията на санджакбей, за да се учи как да управлява.

Победата й в столицата е пълна – остава една последна пречка – Мустафа, опитен войн и добър администратор, обичан от народа, си остава пръв в линията за унаследяване. През следващите 14 години, Хюрем бавно и постепенно ще насочва събитията в своя и на синовете си полза. Тежките войни в Мала Азия срещу Персия и липсата на категоричен успех, което вече е коствало главата на Пъргали Ибрахим паша, сега се превръща в заплаха и за Мустафа. За разлика на баща си, който мнозина вече определят като застаряващ и не така дързък, Мустафа демонстрира показност, гордост и дори арогантност, държейки се с политици и влиятелни фигури така, все едно, че вече е седнал на престола.

Роксолана и фракцията й съумяват да използват това поведение и да убедят Сюлейман, че синът му се готви да го детронира.

В разигралата се интрига, падишахът решава да се разправи с непокорния син и през 1553 г. заръчва Мустафа да бъде екзекутиран. Отстраняването на престолонаследника поставя начело на линията за унаследяване най-големия жив син на Хюрем – Селим, наричан „Русия“ заради цвета на косите си. Към 1554 г. Роксолана е поставила цялата Османска империя в краката си. Дъщеря й е женена за великия везир, сина й е престолонаследник, а в ушите на съпруга й, нейният глас винаги идва на първо място.

Постигнала всичко, за което една жена в тогавашната епоха може да мечтае, Роксолана умира през 1558 г., сигурна в своето политическо наследство. Образът й остава противоречив за съвременниците й. Заради красотата й и нейния особен вид с огнените й на цвят коси, тя е смятана от мнозина свои опоненти за зла вещица, омагьосала султана. Същевременно, Хюрем е безкрайно щедра към поданиците си, използвайки значителните си лични средства, за да строи джамии, училища, сиропиталища подслони за бездомните и за поддържане на съществуващи вече обществени сгради. Лицето й остава обезсмъртено от някои от най-великите художници на Ренесанса – Тициан, Мелхиор Лорих и Ханс Зебалд Бехам.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви