Svej
Svej

Той е едва 21-годишен, но вече има зад гърба си богата артистична и музикална биография. Написал и изпял повече от 20 авторски песни. Познат е сред средите на младата генерация, като Svej. Днес ще си поговорим с младият рап изпълнител Димитър Георгиев. Талантливият бургазлия прохожда в артистичните среди, когато е бил само на десет години. Занимава се с рисуване, а в последствие се увлича по брейк танците.

Седем години тренира и играе в младежката група „Бляк Стайл“, която покорява сърцата на много фенове. Състезават се на национално ниво и печелят два поредни пъти най-големите брейк конкурси на Балканско ниво. Умения показва и във формата „България търси талант“, където със своя сценичен партньор Илиян Илиев се класират до втори кръг. Пътят му преминава и през театралната школа, където се учи на актьорско майсторство. Но слабост му остава Хип-Хоп културата. Там съсредоточава всичките си заложби, талант и опит придобити на сцената.

В специално интервю за BurgasNews младият рапър споделя за себе си, своя път, избор в живота и най-голямата си мечта, че и отвъд нея.

Някой насочи ли Ви към това, което правите? От къде дойде този интерес към изкуството?

Много хора са ме насочвали към това, което правя, но не директно. Гледал съм най-различни артисти онлайн и просто красотата на това, което правят, ме накара да се влюбя в изкуството, независимо какво е. Човек просто трябва да прегърне идеята, какво иска да бъде, какъв иска да стане. И да следва мечтите си. Много труд и упоритост е нужна. Най-вече да не се отказваш. Има и трудни моменти, но ги приемаш, като част от процеса, от пътя който трябва да извървиш за да постигнеш това към което се стремиш. Няма лесен път към славата.

Къде тренирахте брейк? Защо избрахте брейка? Трудно ли се усвоява този танц? Колко време ще трябва на един начинаещ, за да стане добър танцьор?

Брейк съм тренирал в „Бляк Стайл“. Избрах го защото е красив, динамичен  и сложен танц.  И трябва да си призная, че  танцът не е от най-лесните, а до това колко време би отнело на някой да го усвои, зависи изцяло от човека, колко го иска и какво е готов да даде, за да се случи. Времето зависи от желанието.

 На какви състезания сте ходили, като брейкар? Представяли ли сте България на национално ниво? Къде и какво сте печелили?

Сам не съм ходил кой знае къде, винаги съм бил с отбор, отборно представяне. Най-големият ни успех през времето, когато тренирах, е било да спечелим два пъти най-голямото състезание за отбори на Балканите. А години по-късно, с моя приятел Илиян Илиев, участвахме в България търси талант и стигнахме до 2-ри кръг.

 Защо се отказахте от брейка и решихте внезапно да смените посоката от танцьор към театрален артист? Какво се случи и  Ви насочи в театрална посока?

Реално никога не съм се отказвал от брейка, а  просто спрях да тренирам толкова интензивно.  Но хип-хоп културата си остана в мен и не мисля, че някога ще си тръгне. Актьорското майсторство дойде неочаквано след като с един приятел бяхме организирали собствено шоу в Бургас. Беше пълно с най-различни артисти и приятели. От там ми беше предложено да се включа в младежка театрална трупа „Валери и Приятели“, и приех.

Какви роли сте изиграли и къде?

Играл съм 3 роли през живота си, но най-забележителната от тях, поне за мен, е на пиян ангел в пиеса, която написа мой близък приятел Продан Кралев. Казваше се  „Светлоносеца“. Поклон пред театралните артисти. Това е едно изключително нелеко и много майсторско изкуство. Трябва да се докоснеш до душата на зрителя, да проникнеш в сърцето му, да грабнеш публиките. Три роли не са много, но ги играх с желание и давах всичко от себе си. Радвам се, че се докоснах до това изкуство и се надявам, че само ще имам ползи от него на сцената – независимо какво ще представям на публиката.

Сега, като си направите една равносметка, кое е по трудно, да си танцьор – брейкар или театрален артист?

Няма по-трудно. Независимо с кое бях започнал, винаги едното помага на другото и затова мисля, че отговорът на този въпрос ще е, че е според човека. За да се случи нещо, както трябва, е нужно да го правиш с огромно желание и да даваш всичко от себе си. Иначе не става. Няма да се получат нещата. Отдаденост е нужна, труд, желание, воля, дисциплина и постоянство.

Внезапно пак сменяте посоката от театрален артист към Хип-Хоп. Какво се случи? Кое Ви накара да зарежете театралната сцена и да се насочите отново към този стил? Защо рап, а не да речем пак брейк, поп фолк, класическа естрадна музика или някакъв друг стил?

Аз не съм сменял посоката си, минавайки през всичко това. Просто събирам опит и умения, които ми помагат да правя това, което ме влече и ми доставя удоволствие. Всичко, което съм правил през годините винаги е било професионално. Музиката, която правя е РАП, защото тя винаги е била в основата на интересите ми, а и този стил е реално съвкупност от всички стилове. Затова е и най-популярният стил в цял свят.

Как усетихте, че това ще е професионалното ви поприще? Имате ли псевдоним с който да ви разпознават?

Доставя ми удоволствие и затова го правя, нямам задни мисли, а именно това го прави специално за мен – чистите намерения. Познат съм в средите под прякора „Svej“, така можете да ме намерите и в YouTube и Spotify.

Разкажете ни, трудно ли се прави едно рап парче? Кой ви пише текстовете? Как се пише един текст за рап песен? Просто да има рима или нещо друго е важно?

Лесно се прави рап песен, когато имаш идея и си наясно със звученето си и уменията. Сам си пиша текстовете и това, според мен е най-голямото предимство, що опира до това да изразиш себе си.

За какво се пее във Вашите песни? Обикновено рапърите пеят за бързи коли, наркотици, гангстери, трева, престрелки и т.н. Вие какви послания избрахте за своите песни?

Всичко в една песен започва с текста и дали вярваш в това, което казваш, защото то си проличава в момента, в който го пееш, рапираш, казваш и т.н. Независимо за какво пее един изпълнител, ако го е изживял, то ще се усети. Много реални парченца от живота има в една рап песен. Именно, затова можете да чуете какво съм изживял, как разсъждавам и какво чувствам в песните ми. Затова съм истински и искрен в творчеството си.

Защо „Свеж“? Обяснете? Някаква модна тенденция в рапа ли се мъчите да въведете?

Погледни ме, не съм ли Свеж? Не е до мода, но ако е, то тогава всеки, който прави музика заради „модата“ не мисля, че е стигнал много далече.

Популярен ли е българският рап? Какви са тенденциите за перспектива пред него? На ниво ли са нашите рапъри или изостават от европейските и американските си колеги?

Аз съм рап изпълнител и в момента се случва това интервю, явно има интерес. Предполагам, че да си намериш правилната аудитория е важно, понеже българите спазват тенденцията да не приемат артистите на сериозно и това, според мен, спира развитието на изкуството им. Мога да дам за пример нещо, което е казал Влади Въргала: „Често като се запознавам с някой ми казва, да разкажа нещо смешно. И си викам дали, ако бях Майк Тайсън, щеше  да ми каже: „Бате ръгни ми една, моля те“.

Като цяло повечето от нещата зависят от теб самия. А останалото си идва само, евентуално. И нека не забравяме, че хубавите неща ставали бавно. Мисля, че сме на ниво, но има и какво да се желае още. Винаги има. Иначе спира всякакво развитие.

На 8 март издадохте своя дебютен албум „Освежени“. Разкажете ни повече за него? Кой и защо избра името „Освежен“?

 Да, точно така! „Освежени“ не е просто история за хубави моменти, а олицетворение на хармонията между две перспективи от различен мироглед. Името си го измислих сам, а Коцето (Music by KONSTANTIN), който създаде инструменталите на всички песни в албума, се съгласи. Защото все пак това е наш общ съвместен проект и трябва и двамата да сме на едно мнение за тези неща.

Албумът съдържа 8 любовни песни. Защо любовни? Посвещавате ли го на някого?

Албумът е посветен на някого, но както казвам в първата песен: „Ти коя си го знаеш“.
Съдържа 8 любовни песни, описващи случки, чувства и емоции, през които съм минал в един такъв „любовен“ период. Толкова мога да кажа зад „завесата“.

Бъдещи проекти? Предложения от водещи записващи компании? Идеи? Какво мислите от тук нататък? Накъде? С кои артисти ще  работите в „комбина“?

Нови проекти са на път да излязат, да. Това ще стане много скоро! Аз съм независим артист и не мисля да бъда зависим от компании в  скоро време. Подготвили сме няколко трака с по-популярни артисти от  българската сцена, но ще чуете за тях, когато излязат. Обещавам, че първо читателите Ви ще научат за тях.

Как приемате музиката и това което правите? Като път към славата и известността, като средство за забогатяване, като приключение или като всички заедно?

Правя музика изцяло от любов и за удоволствие. Имам очаквания разбира се, но преждевременно си движа и други неща, с които да се изхранвам. Рано е да се говори за забогатяване, а славата не бива да ме възгордява. Славата е хубаво нещо, известността, но е и голяма отговорност. Трябва да си винаги на ниво. Да даваш всичко от себе си, че и повече за да поддържаш това ниво на слава. Приключенията са неизменна част по пътя на всеки един артист и човек на изкуството.

Хубаво е да се синхронизират нещата. В забогатяването с умения и труд няма нищо лошо. Все пак живеем в материален свят. Артистът има нужди, има и големи разходи. Но най-важното е да проникнем в сърцата на нашата аудитория. Да им предложим най-доброто от себе си, а те ще ни отвърнат с любов. Какво по-хубаво от това да бъдеш обичан от хората. Да даваш любов и да бъдеш обичан.

За какво мечтаете? Какво бихте искали да постигнете? До къде се разпростират целите на един бургаски рапър? Може би до Холивуд…?

Не разчитам само на мечти от дълго време. Поставям си цели, а целта на всичко, което правя, е да достигна до хора. Те да се намерят, открият  в песните ми. И да Ви кажа, че искрено се надявам докато има хора, които да го правят, нямам намерение да спирам.
А дали ще стигна до Холивуд… най-вероятно да, а защо не и отвъд него…!?

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви