Легенди за непознати земи, населявани от причудливи създания и криещи невъобразими съкровища, съществуват от дълбока древност. Някои от тях били толкова известни, че мнозина решавали да се отправят на опасни пътешествия, за да ги достигнат.
Експедициите почти винаги приключвали с гръмки провали, но това не отказвало пътешествениците да продължават да издирват тези митични места.
Кралството на презвитер Йоан
В продължение на повече от 500 години много европейци вярвали, че могъщ християнски владетел управлява голямо кралство. То се намирало в Африка, Индия или Близкия изток.
За произхода на легендата са известни различни теории, а през 1165 г. нейната популярност нараснала значително.
Защото се появили слухове, че самият византийски император Мануил I Комнин получил писмо от презвитер Йоан. Мистериозната личност се представила като „върховен владетел на трите Индии“. А кралството си описвал като изключително богато и населявано от чудати създания, сред които гиганти и рогати мъже.
Постепенно копия на писмото започнали да се разпространяват из цяла Европа.
Показателен за популярността на легендата е фактът, че на 27 септември 1177 г. папа Алексадър III изпратил писмо до презвитер Йоан по своя лекар Филип. Няма данни какво се случило с пратеника, но най-вероятно той така и не се завърнал с отговор от загадъчния владетел.
През 1221 г. пък Жак дьо Витри (епископ на Акра) се завърнал от Петия кръстоносен поход с отлични новини – индийският цар Давид, за когото се смятало, че е син или внук на презвитер Йоан, завладял Персия и се придвижвал към Багдад. Оказало се обаче че този „цар Давид“ изобщо не е християнски монарх, а прословутия монголски владетел Чингис хан.
Името на презвитер Йоан може да бъде открито и в разказите на редица известни пътешественици. Марко Поло например твърди, че се натъкнал на останките от легендарното му кралство в района на Северен Китай.
Вашку да Гама и други португалски мореплаватели пък смятали, че то се намира на територията на Африка или Индия.
Впоследствие станало ясно, че в Етиопия действително съществува християнска държава,
която обаче изобщо не била така богата, както твърдели легендите за загадъчното кралство. Освен това още през XVII в. учени, сред които Хиоб Лудолф, доказали, че няма никаква връзка между презвитер Йоан и етиопските монарси.
Ел Дорадо
В началото на XVI в. много европейски изследователи били запленени от идеята, че из джунглите на Южна Америка се крие цял град, направен от злато. Предполагало се, че т. нар. Ел Дорадо (в превод – „Златният човек“) се намира някъде в района на езерото Гуатавита, близо до днешната столица на Колумбия, Богота.
Легендата се родила, след като конкистадорът Гонсало де Кесада станал свидетел на племенния ритуал по провъзгласяването на нов върховен вожд на муиските. Според преданията той покривал тялото си със златен прах и хвърлял различни скъпоценности в езерото като дар за боговете.
Една от многото известни експедиции, имали за цел да открият Ел Дорадо, е тази на английския изследовател сър Уолтър Рали. През 1617 г. той организирал мисия до река Ориноко. Но бил изрично предупреден от крал Джеймс I да не напада испански градове или кораби. Опитът за откриването на митичния златен град се провалил. Тогава част от неговия екип, начело с авантюриста Лорънс Кемис, превзели един испански град. В резултат след завръщането си в Англия Рали бил екзекутиран по нареждане на краля.
Експедиции в търсене на Ел Дорадо продължили да се провеждат до XIX в., когато редица учени, сред които Александър фон Хумболт, заключили, че няма никакви известни реални доказателства за съществуването на подобен град.
Туле
Легендата за остров Туле, според която той се намира някъде в северната част на Атлантически океан, близо до Скандинавския полуостров, разпалва въображението на пътешественици и изследователи от дълбока древност.
За пръв път той бил споменат през IV в. пр. Хр. от гръцкия пътешественик Питей
(автор на най-ранното описание на Северно море). Той твърди, че посетил леден остров отвъд Шотландия, където Слънцето рядко залязвало, а сушата, морето и въздуха били смесени в странна субстанция, подобна на желе.
Повечето съвременници на Питей изобщо не повярвали на неговия разказ, но въпреки това в продължение на векове Туле се възприемал като най-северната точка, позната на европейците.
Изследователите имали различни теории какво всъщност представлява митичният остров. Според някои той е част от Норвегия, други смятали, че става въпрос за Исландия, а трети били на мнение, че е един от Шетландските острови.
Туле е може би най-известен с тайното общество, носещо името му, създадено в Германия след края на Първата световна война. Неговите членове смятали, че това е прародината на арийската раса. Сред тях имало много бъдещи нацисти, един от които е Рудолф Хес – заместник на Адолф Хитлер, считан за третия по важност човек в Нацистка Германия.
Хай-Бразил
Много преди Христофор Колумб да достигне бреговете на Америка, редица изследователи напразно се опитали да достигнат мистериозен остров, намиращ се на запад от Ирландия. Той бил наречен Хай-Бразил (в превод от галски това означава „Островът на благословените“), а най-ранните сведения за него се съдържат в няколко ирландски легенди.
Островът започнал да се изобразява на карти през XIV в.,
а опитите да бъде открит продължили чак до XIX в. Също като легендарната Атлантида, Хай-Бразил бил считан за утопия, която е център на голямо могъщество и безсмъртие. Преданията гласели, че островът бил невидим или обвит в гъста мъгла и се появявал само веднъж на всеки седем години.
През XV в. няколко британски изследователи се опитали да докажат, че Хай-Бразил наистина съществува. Несъмнено, най-известната експедиция е тази на италианския мореплавател Джовани Кабото (известен и с името Джон Кабот) през 1497 г. Някои предполагат, че в стремежа си да открие мистичния остров, той успял да достигне Северна Америка. Повечето учени обаче са на друго мнение – според тях, мореплавателят всъщност акостирал на остров Нюфаундленд.
Близо два века по-късно, шотландецът Джон Нисбет заявил, че успял не само да зърне Хай-Бразил по време на плаване от Франция до Ирландия, но и да стъпи на него заедно със своя екипаж. Те се разходили из острова, наслаждавайки се на неговата красота и дори се срещнали с мъдрец, който им подарил злато и сребро.
Постепенно популярността на легендата започнала да намалява, а последните сведения за предполагаеми „посещения“ на Хай-Бразил датират от втората половина на XIX в.
