Венелин Петков
Венелеин Петков

Венелин Петков е български журналист, познат като водещ на bTV Новините от 2000 година до 2014 година  и главен продуцент, и директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV. Журналистическата му кариера започва през декември 1994 г. като редактор в отдел „Международна информация“ в БТА.

През 1996 г. Печели стипендия от фондация „Фулбрайт“ и отива в САЩ, за да продължи образованието си. Има магистърска степен по телевизионна и радиожурналистика от най-стария факултет по журналистика в света – на   Университета  Мисури  – Колумбия. По време на следването си работи в местния филиал на телевизионната верига NBC, а също и във филиала на радио веригата NPR. След това кандидатства за стаж в CNN, където след това остава на работа като асоцииран продуцент.

След завръщането си в България започва работа в БНТ. Няколко месеца по-късно приема поканата на тогава създадената bTV и започва работа като репортер и водещ на bTV Новините , в партньорство с Гена Трайкова. Слиза от екрана на bTV Новините като водещ, за да поеме поста на директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV от февруари 2014 г.одина , до декември 2020 година, когато е сменен от Антон Хекимян.

BurgasNews разговаря с Венелин Петков за практиките на отразяване на военни конфликти в българските медии, фалшивите новини и ролята на социалните мрежи.

Г-н Петков, с какво се занимавате в момента?

В момента съм учител в едно частно начално училище в София. Преподавам на английски език един предмет от програмата на Кеймбридж. Занимавам се с деца от първи до шести клас включително.

Не Ви ли липсват новините? Все пак толкова години журналист и в един момент учител?

Новините по начина, по който се правят в момента, изобщо не ми липсват. Аз в момента ги гледам като зрител. Следя емисиите и това, което виждам, много не ми харесва. Но, като цяло професията, която съм учил и работил 25 години, категорично ми липсва.

Какво е Вашето мнение за новинарските емисии в момента?

За голямо съжаление новинарските емисии в големите медии, основните национални, се превърнаха изцяло в информационни платформи, в които журналистиката липсва. Тоест от новините изцяло липсват професионални журналистически материали, които са оригинални журналистически разработки, теми и т.н, които не са част от дневния ред в някоя институция и организация. Всички емисии се превърнаха в информационни платформи за това, какво се случва в детайли. Кой какво е казал, къде го е казал и съответно опонента, опонентите. С това новините се изчерпват. И на практика това не е журналистика. Това е информация, политически пиар, но в никакъв случай журналистика.

Какво е качеството на журналистиката сега, според Вас?

Ами колкото и парадоксално да звучи, журналистиката изчезна от големите медии , големите телевизионни канали. И опити за журналистика останаха в по-малките, нишовите медии, онлайн предимно издания, които за съжаление нямат ресурса на големите медии.

Журналистиката е изключително скъпо и тежко занимание, и не всеки има ресурса да се занимава и произвежда журналистически материали.

Така че това, което вече казах за журналистиката е, че тя просто изчезва. И затова си има много причини. Тя е опасно занимание, тя може  да предизвика сътресения, може да доведе за неприятности за бизнеса на собствениците на големите медии.. Освен това може да предизвика проблеми с приходната част в бюджета на медиите. Затова е много по удобно просто да липсва и вместо нея да се поднасят едни информации.

В такъв случай, как могат хората да разпознават истинските новини от фалшивите? В този информационен миш-маш, се заражда една добра почва за проникване на фалшиви новини и следователно да доведе до дезинформация и объркване на аудиториите.

Първо хората, които искат да научат истинските новини, все пак трябва да проявяват хигиена на информационните източници. Каквото и да говорим за големите медии, те засега продължават да бъдат достоверен източник на информация. Разбира се, всеки трябва да гледа тези източници с щипка сол и винаги да има едно на ум. Да се стреми да разнообразява местата, от които получава информацията. Но всяка малка нишова медия, излъчваща информация просто от нищото, грешна или невярна информация, появила се по фейсбук просто ей,  така, пак  от нищото, трябва да бъде приемана с огромна доза скептицизъм.

Това е така, защото времената са такива, че човек не знае, кое от къде идва. Аз бих препоръчал човек да се придържа към достоверните, доказани източници на информации, а всичко останало да приема скептично и с доза съмнение. Много е трудно за неспециалист да различи истинската новина от фейк новината.

Това се отнася и за съмнителните онлайн медии. Но все пак може да потърси сравнителни източници и на база тях да пресее и изгради виждане, дали да приеме новината за достоверна, или не.

Има ли правила за това как да се отразяват военни конфликти? Вие сте отразявали такива и можете да дадете мнение от Ваша гледна точка?

Да, правила има. Някои от тях са писани, други неписани – повечето.  В крайна сметка, ако човек отвори етичния кодекс на българските медии, там може да намери доста правила, които следва да се спазват при отразяването на един военен конфликт. При отразяването на конфликт трябва винаги да се знае, че екипът, попаднал в точка, в която се случва нещо, няма достъп до цялата информация и може да прави материали и съответно заключения единствено за това, което се случва в точка А , която е непосредствената реалност, в която се намира новинарския екип.

Но всички трябва да знаят, това е особено важно за продуцентските екипи в медиите, че екипът в точка А не вижда цялата картина. И е много вероятно това, което се случва в точка Б, въпросният екип да не го знае, да не го подозира. И тогава е въпрос на продуцентски екип и на управата на медията да проверят дали и точка А, и точка Б са отразени така, че аудиторията, която следи новините, да получи пълната картина.

При конфликти е изключително трудно, подчертавам, понякога е невъзможно, защото при конфликти точка А е достъпна, но точки Б, В и т.н, може да са абсолютно недостъпни. И изпращането на екипи там, получаването на каквато и да е информация, да е практически невъзможно.

Тоест, това също трябва да бъде взето в предвид, при отразяването на конфликта, както и да бъде показано на зрителя.

Зрителят трябва да знае, че намирайки се в точка А, екипът няма информация за точка Б. Зрителят има право да знае това. Това е важно. В противен случай се появява изкривяване.

В този случай с Украинско – руския конфликт, какво Ви е мнението? Как се отразява той?

Ами това което се случва в Украйна, в случая точка А за която говорим, са големите градове, до които екипите имат достъп. Това са Киев, Харков, Одеса, Лвов и т.н. Проблемът е, че точка Б, която е Русия и руската страна, по обясними причини е затворена и няма достъп на наши екипи там. В същото време, ако човек си пусне руска телевизия, там ще види огромно количество пропаганда, което е толкова очевидно. Човек тогава пък не може да си състави обективно мнение за това, какво се случва от руска страна.

И гледайки нещата в Украйна, човек трябва да има предвид, че не всичко може да бъде показано, защото екипите нямат достъп до всички точки на конфликта.

Най- накрая, но не на последно място, в момента всички медии се надпреварват да показват, какво се случва на терен, как се случва. Подробности се дават за всички действия, но никой не обяснява, защо се случва това. А това е проблем, защото най-важният въпрос на който трябва да се намери отговор, журналистическа платформа, репортаж и каквото и да е търси отговор на въпроса- Защо?

И за да се отговори на въпроса защо, трябва да се гледа в дълбочина. Дълбочина, както историческа, така и икономическа. Отговорите на този въпрос „Защо“?, са доста дълбоки и трудни. Те отнемат много време, изискват познания , което може да се губи и човек, който се занимава с това, изобщо да не го притежава. Затова този въпрос „Защо“ обикновено се пренебрегва за сметка на всички останали, които са информация, сравнително лесна за предаване и публикуване.

Има ли общо между журналистиката и политиката?

Да, абсолютно има общо. Общото на двете е по линия на противопоставянето. Журналистиката би следвало да подхожда към всичко, що е политика, скептично, критично и изключително внимателно. Това е така, защото задача на журналистите е да следят, дали политиците и провежданите от тях политики отговарят на общо човешките ценности, законите и т.н. Когато това не се случва, става обратното. Журналистиката се превръща в платформа на политически пиар.

Предавания, в които журналистите безконтролно и безкритично заявяват и развиват различни тези, а  „случайно“  техните опоненти развиват свободно своите контра тези и оборват развитите от предходния политик тези. Това е един елементарен пример. Това е чисто политически пиар, но не и журналистика. Или едното, или другото.

В момента аз не виждам кой знае какви журналистически публикации на тема политика, а по скоро виждам един политически пиар, който се разиграва.

Политик едно казва това, политик две онова , политик три ги опроверга и прочее.  И до там се изчерпват материалите.

Допустимо ли е журналистите да показват личните си пристрастия?

Абсолютно не! Абсолютно недопустимо е. Работата на журналиста е не да убеждава аудиторията  за личните си позиции, а да търси обективната истина. Обикновено и самият журналист, в процеса на търсене обективната истина, може да научи, че не е бил прав в личните си позиции, които е имал.  И това се е случвало. Тоест журналистът няма право да публикува или разпространява личните си позиции, особено на платформата, за която работи, а още по малко, ако се опитва агресивно да убеждава аудиторията в правотата си.

 Какво мислите за социалните мрежи – могат ли и до каква степен, да заместят истинската журналистика като платформа за формиране на мнение?

За съжаление социалните мрежи вече изместиха класическата журналистика, като платформа за формиране на мнения. Защото те имат изключително голямо проникване във всякакви общности и хора. Тоест, всеки който има мобилно устройство, било то телефон, таблет или някакъв компютър, той има достъп до социалните мрежи и като автор на съдържание, и като потребител на такова.

За съжаление за хората с мобилни устройства в интернет не важат правилата, които важат за истинските журналисти. Всеки, който има мобилно устройство и интернет, всеки един момент може да качи каквото си поиска и каквото му хрумне. Освен това и да каже, каквото на него му дойде на акъла. Журналистът няма това право. Но пък хората публикували нещо, може много бързо да предизвикат скандали, проблеми, различни реакции, което обаче не ги прави никакви журналисти – първо. И не прави публикуваното от тях истина или обективна истина- второ.

За голямо съжаление социалните мрежи превзеха пазара на обществено мнение, но не допринесоха за неговото развитие. Напротив – опорочиха го, превърнаха общественото мнение в нещо много бързо променливо и много лесно да се манипулира.

Какво може и какво би трябвало да се направи в тази посока? За да се предотврати този хаос?

В тази посока, за да има промяна и яснота, кой какъв и какво е, трябва да има силни медии, които да се занимават и практикуват класическа журналистика с нейните класически, професионални принципи. Макар, че технологиите и платформите се развиват, принципите си остават едни и същи. И когато такива медии практикуват качествена журналистика хората постепенно ще разберат и усетят, каква е разликата между обективната истина и нечие мнение. Това е пътят. Друг път няма.

Не могат да се ограничават социални мрежи и други платформи, само за да пазим ефира и интернета. Това би било посягане върху свободата на изразяване. Проблем е когато няма силни медии, на които аудиторията да има доверие. Тогава тя започва да се впуска в най различни конспиративни теории и манипулативни публикации, които изглеждат истински, а са пълни глупости.

Интервю на Янчо Николов

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви