Деница Николова
Деница Николова

Г-жо Николова, успя ли кризата в Украйна да обедини управляващи и опозиция? До какво единно решение достигнахте в парламента?

 Замислям се дали е възможно да загърбим агресията като начин за решаване на конфликти? И винаги ли, когато стане критично трудно, това е единственото възможно решение? Седмици наред, след ескалиране на напрежението между Русия и Украйна, вярвах, че това е решим конфликт с инструментите на дипломацията, с търсенето на компромиси.

А само преди ден осъмнахме с новината за война. 83 години след започването на Втората Световна война имаме отново военен конфликт на територията на Европа. Няма нищо по-страшно от това в днешното съвремие, след COVID кризата, невинни жертви да умират от оръжията на узурпатор. И няма как да стоим безучастни към трагедията на човешки съдби.

Какви действия се предприеха от управляващи и от страна на опозицията? Въобще, как реагира парламентът след започване на военните действия в Украйна?

Нашите действия стартираха доста неуверено и доста необичайно. Часове след обявяване на война между Русия и Украйна чакахме в НС за предприемане на адекватни мерки от Правителството и Народното събрание. Странно, но, може би, защото голяма част от представителите на новото правителство нямат дори достатъчен житейски опит, не са се сблъсквали с истински кризи, нямаше никаква реакция.

Имаше безкрайна тишина все едно, че нищо не се е случило. Чакахме Премиера да дойде за да вземем решение за декларация, която изначално трябваше да е факт, още в началото на работния ден.

Какви мерки се вземат от наша страна? Какво казва нашият военен министър? Коя институция в крайна сметка реагира най-адекватно?

Докато ние в събранието водехме дебати по бюджета, военният ни министър определи конфликта като военна операция, пропускайки да даде яснота какво ще предприеме като мерки. Може би за пръв път от доста време президентската институция прояви бърза и адекватна реакция, свиквайки кризисен щаб.

А седмица преди това съветът по сигурност и Премиера, обсъждаха как всъщност реална заплаха от война няма. Реакцията на НС се забави. Това е моята оценка. В такива моменти, още преди започване на заседанието, трябваше вече да има текст на обща декларация, да се проведе консултация с представените парламентарни групи, да се търси обединителна линия за национална позиция.

Не може само защото в управлението е БСП, с ясно насочена проруска ориентация, до обяд НС да не е излязло с решение. Приехме декларация, на практика това беше декларацията, която ПГ ГЕРБ-СДС внесе за разглеждане два дни преди войната да започне.

Това даде възможност на Премиера да има мандат за потвърждаване на поетите ангажименти към НАТО и ЕС: осъждането на агресията и погубването на човешки животи , осъждане грубото нарушаване на международното право. Москва е напълно наясно, че България е член на НАТО и е с ясна ориентация, и съответно ангажираност към Алианса.

Тази ангажираност към Алианса, която казвате, няма ли вероятност да прерасне в непосредствена заплаха за България?

Не смятам, че към момента има непосредствена заплаха за нас, ние не сме част от този конфликт, а сме партньор, който отбранява целостта на границите на НАТО. И в този смисъл е и приетата декларация на НС – ние не се намесваме пряко в конфликта. Но този конфликт е твърде близо, за да стоим безучастни. Необходимо е да имаме План за действие, подготвеност на наличните военни ресурси, подкрепа от съюзниците ни в НАТО за провеждане на нужните обучения и подготвителни действия на територията на страната.

Какви действия трябва да се предприемат, според Вас, от страна на България?

Управляващите на първо място е добре да са с пълна осъзнатост , че това не е игра, а реален военен конфликт и то много близо. Че трябва да се подготвим и да се пазим. Че трябва да оформят план за действие при наложените вече санкции и предстоящите такива към Русия – в областта на енергетиката, икономиката, туризма, транспорта и всички останали потенциално засегнати сектори.

Че трябва да имат категорична и твърда национална позиция в унисон с нашите партньори и съюзници. Че трябва да работят съвместно със службите за сигурност в страната за да търсят най-правилните решения.

Че преди вземането на важните решения е необходимо действията да бъдат съгласувани с НС, проведени съответните консултации с Президента, парламентарно представените групи.

Че само при обединение около националния интерес при ангажиране на цялата политическа общност в страната можем да не бъдем губещи от този конфликт. Защото последици ще има, въпросът е те да не повлияят върху икономическото ни развитие, върху качеството на живот на хората, върху човешките съдби.

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви