Момчил Колев
Момчил Колев

Момчил Колев е известен български музикант  и композитор. Името му нашумява, когато в дует с Дони изпяват хитовите песни  „Уморени крила“, „Червило“, „Мания“ и още цяла дузина музикални парчета, превърнали се с годините в „евъргрийни“ на българската популярна  музика.

Първите си стъпки в музиката прави още през 1983 година  с групите „Швепс“ и  „Супер маркет“. От 1989 година работи с група „Клас“, като композитор и пианист. Групата се разпада към средата на 90-те години.

Точно тогава решават с Дони да създадат дует, който се нарича – „Дони и Момчил“. Звездното дуо бързо грабва сърцата и приза на публиките. За изключително кратко време  печелят награда за цялостното творчество на  „БГ – Радио“ .

Хитовете им остават „класика в жанра“ и до днес.

През 2000 година дуетът се разпада, а от 2013 година Момчил отново свири с група „Клас“. Напълно естествено и заслужено  името на музиканта и композитор Момчил Колев  е вписано в историята  на българската поп култура.

Днес Момчил работи с повечето известни имена на българската музикална гилдия.  Сред тях са Ирина Флорин, Мария Попова и много други, които се ползват с авторитетните напътствия и съвети на легендарния музикант.

В специално интервю за „BurgasNews” певецът разказва за своя път на професионално  израстване, успехи, разочарования и проблемите на българската поп музика.

Момчил, да не би си завършил музикално училище, академия или някаква друга артистична специалност, че си се насочил право към музиката? Защо там?

 Не, не съм завършил нито едното, нито другото. Завърших в столичната 7-ма гимназия. Доста прочута по време на комунизма. После кандидатствах в икономическия институт. Учих 4 години, но…. не завърших, защото реших, че моят път е музикалния. Отказах се да стана кореспондент на тогавашния вестник „Работническо дело“ по икономическите въпроси в чужбина. Отказах се от стипендия и всичко. Нищо от това не ми носеше удовлетворение и ползи, както ми донесе музиката. Просто съм се родил музикант. За голяма моя радост синът ми също следва стъпките на баща си.

Група Клас
Група „Клас“

Момчиле, разкажи ни повече за музикалния си път? Свирил си в доста култови банди от времето на 80-те и 90-те години – „Швепс“. „Супер маркет“, „Клас“, „Медикус“ и в дует с емблематичния и ексцентричен Дони.

 Цялата работа е много проста. Искахме да станем бързо известни. Тогава швепса беше най-известната и популярна напитка, по времето на соца говоря. От там дойде идеята за групата – „Да станем популярни, като швепса“ . Речно-сторено създадохме група „Щвепс“.С Дони пак пеехме заедно в нея. После пак заедно имахме група „Супер маркет“.

Защо пък „Супер маркет“ по  времето на комунизма  имаше ли такива магазини?

 Абе имаше един два и бяха много популярни, като швепса.

После, какво се случи с вашите „Швепс“ и „Супер маркет“?

 После се разделихме. Групите се разпаднаха. Аз отидох в група „Клас“. Там научих много неща, свързани с аранжимента и звукозаписа. Една полезна школа. Те имаха едно от първите звукозаписни студиа, където записваха всички известни по онова време музиканти.

След това реших да извлека емоциите от музиката и да се забавлявам, като съчетавам полезното с приятното. Отидох в „Медикус“. Вярвайте ми, там беше абсолютен купон, златни времена. Творчески времена.

Дони и момчил
Дони и Момчил

А, как дойде идеята за дуета ви с Дони? Кой даде идеята за този успешен проект – „Дони и Момчил“? Двамата изпяхте много песни, които почти до една станаха хитове и записахте имената си в алеята на славата на българските музиканти.

 След като се разделихме с него от последната ни група „Супер маркет“, Дони отиде да пее в „Атлас“, а аз в „Клас“. В един момент той дойде при мен и ми каза: „Имам една страхотна песен “Уморени крила“. Ще „удариш ли пианото“ да я запишем“? „Ударих пианото“, записахме я и нещата тръгнаха. С много късмет ни провървя. От радио „Хоризонт“ много харесаха изпълнението и се погрижиха да го разпространят максимално. Направихме и клип в „Националната телевизия“. От там нещата тръгнаха напред с голяма сила. Правихме музика, която максимално се харесваше на хората.

Кой пишеше текстовете? Ти, Дони или някой друг?

 Винаги ги е писал Дони. Аз бях се пробвал веднъж да пиша. Написах един припев и го показах на текстописеца Сашо Петров. Той го прочете и каза: „Не се занимавай с текстовете! Гледай си музиката“! С това приключи моето авторство на текстове.

Защо изчезна Момчил Колев от светлините на прожекторите? Какво се случи в един момент, че прекрати певческата си кариера?

 Минах на втори план. Или както му викам – план „Б“. Още когато бях на 30 години исках да направя собствено студио за звукозаписи. Мечтата ми беше да давам път на млади таланти, които да подобряват своите качества. Много по-полезен съм в тази посока, отколкото да се напъвам по сцените. За съжаление бях в съдружие с още двама души, не се разбрахме и студиото фалира след 5 години. Сега работя от къщи. Имам собствено звукозаписно студио и продължаваме да творим със стойностни изпълнители.

Кои други известни български музикални изпълнители се ползват от твоите услуги?

 Ето, Миро и Койна Русева например. Записват в професионални студиа, но гласовете и аранжимента на музиката се обработват при мен. Направихме страхотен хит „Съдби“.

Преди това с Миро сме работили  заедно върху песните му „Рискувам да те имам“ и „Колко ми липсваш“. Той ме е поканил за музикален продуцент и съветник. Работя и с Мариана Попова, Ирина Флорин, Мая Йорданова, Ники Урумов и много други таланти в българската поп музика. С Ирина Флорин имаме 10-15 записа.

С Мариана Попова вадим две нови песни сега „Истина“ и „Жарава“ по стихове на Гергана Стефанова. Работя с продуцента и сценарист Игор Марковски. Това е изключително важен за българската музика човек, личност. Той продуцира всичко от различна гледна точка.

Създава едно некомерсиално творчество, връщайки ни крачка във времето, в златните години на пълноценната и мелодична българска музика. Всичко, което създава, се базира на красиви послания в прекрасни клипове.

Момчил и Ирина Флорин
Момчил и Ирина Флорин

Казваш работиш с много известни лица от музикалната гилдия. Ирина Флорин е една от най-популярните ни певици от началото на прехода. Тя ли избра теб да правиш нейните песни или ти нея?

 Аз избрах Ирина въпреки, че тя може да каже обратното. Когато чух нейно изпълнение и казах „Ирина, аз мога да ти дам повече, от това което правиш“. Така записахме първата песен „Мечта“. С нея тръгнахме и като я направихме разбрахме, че сме добър тандем. Сега имаме 15 песни и това е добре за българската музика.

Къде е по-оценена българската музика? У нас или в чужбина, колкото и парадоксално да звучи?

За голяма жалост българската музика е ценена само у нас. Има качества и таланти, но няма успехи, както имат например Сърбия, Румъния, албанците дори. Ние нямаме този късмет. Голямо чудо  ще е, ако наш изпълнител пробие навън, за да даде шанс и на други след себе си, с просеките които ще проправи.

Говоря за стойностна музика. Не говоря за чалгата, която вярно е популярна сред балканските ни съседи, но си е просташка музика. Целта е именно тази, българската поп музика, да извоюва своето място. Сега е в един рестарт в момента, в силно конкурентна среда. Надяваме се, че ще се измисли най- накрая тази песен, хит, който да покори света за да бъдем по-разпознаваеми на световната сцена.

Добре, какво трябва да се направи, според теб, за да се популяризират повече българските песни? В момента, като че ли младите хора са ориентирани да слушат повече англоезични песни. Даже в родните телевизионни формати, млади талантливи българи подражават на западни музиканти, отколкото на нашите, българските певци. Защо се получава така, според теб?

Търсят с англоезичните песни нещо по-интересно. Знаете ли, рекламата е много важно нещо за развитието на културата, музиката, въобще на всичко. Западната музика е много силно рекламирана. По техните канали се излъчва основно тяхна музика и едва 10% чуждестранна.

Тук е обратното. Това е проблем, голям проблем. В националния ни ефир звучи само западна музика.  В страните около нас, примерно Гърция, Сърбия, Румъния, Турция се слуша 60% тяхна си, национална музика и малък процент  чуждестранна. Тук всичко е наобратно. Слушаме масово чуждестранна, а нашата е слабо излъчвана. Да не говорим, че на много места в София и въобще в страната масово се слуша чалга. Другият голям проблем.

Пошла музика, която гърми по местните канали. Хората се будят с чалга, през деня слушат чалга, лягат с чалга.  Децата да не говорим – раждат се под звуците на чалгата. Израстват под звуците на чалгата и се пристрастяват към нея. Това не е наша музика. Мотивите са гръцки, турски, арабски и какви ли не. После нацията ни била чалгализирана. Ние трябва да спрем тази инвазия.

Интервю на Янчо Николов

1 КОМЕНТАР

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви