Георги Султанов
Георги Султанов

Днес от BurgasNews ще ви срещнем с една личност, която е от истински „аристократично-артистичен“ род. Самият той е оперен артист с 23-годишен стаж в сферата на класическото изкуство. Всички негови роднини по кръвна линия са художници, артисти, музиканти, сред които се отличава емблематичната фигура на дядо му, любимеца на поколения българи  – Петър Слабаков.

Петър Слабаков
Петър Слабаков

С Георги Султанов  – Ернесто се срещаме в Бургас, където младият тенор живее от години със своето семейство. И въпреки, че не е роден в морския град, като всяка една духовна артистична натура, е влюбен в морето.

Завършва висшето си  образование, степен Магистър, в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ гр. Пловдив със специалностите Вокална методика и Музикална педагогика.

Той е първият български участник в курсовете по вокално майсторство към Вагнеровия фестивал в Байройт, Германия. Изявявал се е като солист в Бургаската опера,  Националната опера в София, а до настоящия момент е солист в Държавна опреа – Пловдив. Само за миналата година е имал 60 участия в цялата страна, а освен на национално ниво е известен и в цял свят, като един от най-успешните млади тенори.

Спирка на неговите гастролиращи участия са  Германия, Франция, Швейцария, Испания, Китай и много други държави по всички континенти на земното кълбо.

Преди две години е забелязан от хората около Слави Трифонов, които му предлагат  да направи Национална програма за развитието на културата. Работата по програмата му  отнема  24 месеца, като и сега продължава. Събира  чудесен екип от експерти. Много доказани негови колеги от всички краища на света и от различните сфери на културата  консултират проекта.

Въпреки, че е предложен за Министър на културата и притежава всички качества за този пост, се разминава с политиката.  Като широко скроена личност, каквито са повечето хора на изкуството – Георги Султанов гледа на нещата от добрата им страна.

Как се случи така, че се насочихте към оперното пеене? От къде тази страст към това толкова нелеко и специфично класическо изкуство? 

 Вярвам, че живота на всеки от нас е предопределен. Израснах в семейство на музиканти, артисти и художници, като всеки един от тях бе постигнал невероятни висини в професията си. Именно тази богата палитра от възможности ме провокира да търся своето място в изкуството, а и „палитрата“ често ме вкарваше в правиш път.

Музикалното си образование започнах на 4г. с цигулка, няколко години по-късно започнах пиано, после обой до приема ми в Музикалната Академия – Пловдив. Именно там оперното пеене ме откри в лицето на Проф. Калина Жекова.

Родителите ми не знаеха, че съм оставил инструменталната музика зад гърба си, до момента, в който баща ми не ме изненада на концерт-колоквиум в академията. Бяха пътували по работа с вуйчо ми Красимир Слабаков и пътьом решили да ми изненадат. Е, изненадата беше взаимна и за щастие приятна.

Разкажи ни за твоите първи сценични изяви?

 Първият ми професионален договор бе с Музикалния Театър във Велико Търново. Още не бях завършил образованието си. Тогава този театър бе еталон в изпълнението на произведения от оперетния жанр. Уникална атмосфера, прекрасни колеги, одухотворени постановъчни екипи. Спокойно мога да кажа, че този театър ми предложи всичко, за което може да мечтае един млад изпълнител.

С какво се отличава един оперен артист, певец от всички останали? Сценичните текстове при вас са много дълги. Как се справяте със заучаването им?

 Професията музикант никога не била лесна, но често подценявана. Конкретно оперен артист се оказа доста изненадващо предизвикателство, поне за мен. Особено след гоните като инструменталист. За разлика от инструмента , пеенето може да се учи само под постоянното наблюдение на педагог. Разликата е в това, че вътрешната ни представа за гласа не кореспондира реално, какво чуват останалите.

Всички сме се изненадвали, когато чуем гласа си на запис. Относно обема от музикален материал, който трябва да се заучава. Не бива да забравяме, че оперния певец съвместява професиите музикант и артист, не рядко и танцьор.

Ученето на нови музикални и драматургични текстове е фундаментална част от професията. Мисля, че наизустяването е по-лесния процес спрямо изграждането на персонаж. Това често се превръща в изследователска работа.

Коя е най-тежката роля, която сте изиграли на сцената?

 Като обем, физическо и вокално натоварване е ролята на Робер от операта на Майербер „Робер Дявола“. Това е пет часова опера, която освен огромния текстови обем, изисква и изключително широк вокален диапазон. Друга подобна опера е „Вилхелм Тел“ на Росини.

Има ли все още много ценители на това така красиво изкуство? Каква е Вашата публика? От какви хора на нашето общество се състои?

 За щастие оперното изкуство не страда от липса на почитатели. Все повече директори на оперни театри намират правилната формула да държат интереса на публиката. Разбира се има какво още да се търси и постига. Щастлив съм, че все повече млади хора се интересуват от нашето изкуство.

Може ли да се каже, че нашата опера по нищо не отстъпва на световната? И нашите оперни певци са на световно ниво?

И до сега българската оперна школа е фактор на световна сцена. Няма оперен театър или симфоничен оркестър по света, където да не работят български музиканти. Това е огромна чест, но и малко тъжно. Това което трябва да се търси, е какво да предложим на талантливите млади хора, за да не напускат родината ни. Да пътуват по света, за да радват публиката, да славят родината ни, но и да се чувстват добре и у дома.

Какви са трудностите пред хората на изкуството днес?

Трудностите не се различават от тези на цялото ни общество. Ниското възнаграждение, не добрите условия на труд, липсата на перспектива. При положение, че културата като цяло липсва в националните приоритети на държавата ни, няма защо да се чудим за незавидното и състояние. Надявам с, че скоро тези проблеми ще намерят решение.

Отрази ли се тежко Ковид пандемията на операта в страната? Как?

 Както на всякъде по света. Единствената разлика е, че много от хората на изкуството се преориентираха и се заловиха с други професии, за да оцелеят. Обществото ни трябва да знае, че изграждането на един музикант е колосално вложение на време и средства. Само обучителния процес трае 20 години.

Да поговорим за младите попълнения. Има ли много млади хора, които се насочват към оперното пеене или предпочитат други по-лесни за изпълнения стилове?

 На фона на гореспоменатото, не бива да се изненадваме, че все по-малко хора имат интерес да превърнат музиката в своя професия. Появата на различни телевизионни формати разви интереса на младите хора към поп музиката. За мен това е добре. Подкрепям всеки начин за привличане на младите хора към музиката. Разбира се този тип музика , често минава границата на добрия вкус, но това е процес, през който минава всяко общество.

Един въпрос свързан с културата на съвременните поколения. Какво мислиш за културата на съвременните българи? Има ли младия човек  интерес към класическата музика или тотално е ориентиран към чалгата?

 За всеки влак си има пътници. Изкуството е цивилизационен феномен. Всеки сам трябва да направи избора си, дали да еволюира духовно или да плува в първичния вселенски бульон.

Прави ли достатъчно държавата за културата и какво според вас трябва да направи, за да се съхранят културните ценности?

 Според мен предстои възраждане на българската култура. Новото политическо общество не подценява проблемите в културата. Има ясни сигнали, че промяна ще има. Че културното ни наследство и ценности трябва да бъдат фундамент на обществото ни. Че социализацията и образованието ни са дълбоко свързани с културата. Оптимист съм за бъдещето на българската култура. Оптимист съм за бъдещето на България!

 Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви