Големия художник  Стойчо Зерлиев пред BurgasNews: Днес хората са равнодушни към красотата, интересува ги само „звъня на парите“

Големия художник маестро Стойчо Зерлиев е роден на 18 април 1945г. В китното софийско  село Рожен.

През 1959 – 1964 г.  – учи специалност „Живопис“ в Художествената гимназия в

София. Следва още пет години в художествената академия в София, където в класа на професор Александър Поплилов исвоява специалността „Плакат“

Богатия му творчески път започва през 1974 година. До 1988 година  участва в редица художествени изложби в България. Работи в областта на приложната графика и на живописта

Първата си  самостоятелна изложба-живопис подрежда в изложбената зала на Двореца на културата в гр. Перник, през 1988 година.

След идването на демокрацията следват изложби в редица западно европейски страни. От 1990 година до днес има десетки изложби, самостоятелни и с учстието на своя син Благовест Зерлиев у нас и чужбина.

Творбите на Стойчо Зерлиев и Благовест Зерлиев радват почитателите на живопистта в много частни колекции, в Япония, Швейцария, Англия, Русия, Нидерландия и много други страни.

Като живописец Стойчо Зерлиев  се вълнува преди всичко от красотата на българската земя с нейния непрекъснато променящ се при движение релеф.

Силно впечатление му прави и го вдъхновява оригиналният, просъществувал до днес български фолклор с неговите стародавни обичаи.

Стойчо Зерлиев умее да се обърне и към себе си, към своето въображение, към богатата си творческа фантазия, която няма нужда от натурата, за да създаде вълнуващи композиции, изпълнени ефектно и пестеливо с техниката на монотипията.

Големия художник е основател и на детската фондация „Зографче -България“.Място, в което изкуството отваря нови хоризонти за децата и за всички, които се докоснат до него.

В момента учредената от Стойчо Зерлиев фондация работи с 15 деца на възраст между 6 и 14 години. Шест от тях са в неравностойно положение. В “Зографче-България” освен да рисуват, децата говорят чрез изкуството за важните неща в живота.

В интервю за BurgasNews с големия художник разговаряме за творческия му път и израстване, изобразителното изкуство в България, големите български художници от световна величина и проблемите, с които се сблъскват хората на изкуството в държавата ни.

Маестро Зерлиев, кога за пръв път открихте в себе си художника? От къде дойде вдъхновението?

Според мен вратата в тази посока се отвори, когато за първи път видях, като дете, художник да рисува… Срещнах го един ден след последния училищен звънец на път към родното ми село Рожен, на няколко километра от Мелник. Художникът усети, че с голямо желание и интерес искам да правя същото.

Той е и първият ми професионален учител. Така стигнах до Художествената гимназия в София. След нея завърших Художествената академия. После четири години работих като преподавател по рисуване. През това време може би търсих да открия малки рисувачи, така както някога забелязаха мен и ме насърчиха.

Запознати ли са добре в чужбина с българското изобразително изкуство? Кои са големите български художници на световна величина?

Българското изобразително изкуство е търсено във все повече Европейски галерии, а и извън Европа. Що се отнася въпроса до големи български творци със световна величина, за мен са Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Христо Стефанов, Владимир Димитров – Майстора, Димитър Казаков – Нерон.

Като гледам техните картини, аз затаявам дъх, като пътник пред Акропола, от самите автори лъха едно благородство, което поражда истинско приятелство. С тяхното благородство и постижения, те хвърлят семена в изкуството, от които кълнове черпят сили техните последователи -всички, които творят и обичат изкуството.

Тяхното послание с творчеството си към нас е душите ни да бъдат отворени за красота, за мирна благодат.

Кое Ви вдъхновява най-много за Вашите творби? Защо?

Отчет пред всемира за моето идване тук на Земята, отчет пред обществото, отговорност и обич пред моите родители, моя роден край, моите учители и професори, моите ученици.

Променили сте си стила в годините. Кое Ви подтикна към тази метаморфоза?

 По този въпрос трудно мога да отговоря. Сигурен съм, че няма да повярвате, но общуването ми с Бог ме кара да търся правилния път – стил. Усещам, че идва денят, в който ще кажа: „Ето това е той. Ще бъде!“

Какво е да си художник днес? Има ли разлика между съвременните ценители на изобразително изкуство и от преди години? В какво се състои? Защо е така  според Вас?

Днес много хора са равнодушни към красотата , енергията и светлината, които ни носи изкуството. Интересуват се само от „звъня на парите“. Алчността стана над всичко. В последните тридесет години истинските добродетели са почти напълно изчезнали. Когато един народ няма добро образование, здравеопазване и култура, той се „самоизяжда“. Човек е единственото земно същество, което търси причината на нещата, които се случват. Все пак имам някаква надежда, че ще се върне духовното в човека.

Кои са големите съвременни български художници днес? Или липсват такива? Ако липсват – Защо? Какви са причините според Вас?

Има талантливи, и то много талантливи съвременни български художници. Поради отсъствие на политика в държавата, относно изкуството, да не кажа пълна безотговорност на нашите политици относно културата, в страната ни всеки творец се спасява, кой както може… Трябва ни човек с държавническа страст, стратег и неумолим поклонник на мъдростта и красотата, предизвикани от изкуството и културата.

Големият държавник от когото имаме нужда трябва да „отвори вратите“ за по-добро образование, здравеопазване, изкуство и култура. Грижата и обичта за горепосоченото ще спояват хората в най-здравата и свободна общност. Докато това не се случи, все ще бъдем разпилени, като без род, корен и родина. Не защото Бог иска това, а поради човешкото себелюбие, алчност, егоизъм и безотговорност за бъдещето ни.

Кога една картина има стойност според Вас? Много хора се опитват да рисуват, но са малко тези които успяват да запленят публиките, да ги заинтригуват. Какво е нужно за да стане една картина наистина шедьовър?

За да стане една картина, да има стойност, трябва да има подготвена публика – образованието, добронамереността и науката да станат наши съветници, необходими като водата, камъка и огъня. Необходима е цялата градивна енергия на хора и политици. Има една мъдрост: „Може да сееш, каквото си искаш, но не можеш да жънеш, каквото поискаш!“ За да може една картина да има стойност, трябва да има ценители. А тях ги няма, времето ги отвя нанякъде.. Ще завърша с друга мъдрост: „Изкуството е като водата, от него пият само жадните!“

Разкажете ни за бъдещите си планове и проекти?

Мечтая да създам една галерия – „Изкуство без граници“, която ще бъде само от детско изкуство и която ще се попълва чрез откупки на техните картини от изложби, които организираме през годината. Галерията ще бъде на национално ниво. За сега в Европа и извън не зная да има такава. Детските картини не отстъпват на тези на по-възрастни автори. След години тези сега деца, а след време – политици, лекари, военни и др. професии – те самите биха подпомагали тази галерия. Ако искаме да жънем утре, днес трябва да изорем нивата и да посеем семена. Днес! Утре е късно.

Вие сте основател на детска фондация „Зографче- България. Има ли сред децата при Вас много, които дават надежда за големи таланти?

Многообразието от таланти е пленително! Децата от детския център по изкуства са моята целебна мая на моите мисли и дела, сякаш боговете, чрез тях ми дават благослов за успеха, който постигаме с децата. Ако не беше благородна почвата на душата ви, деца, нямаше да посявам семена в нея. Дори и на едно дете от клас да помогнем да се занимава с изкуство, ще си е струвало.

Децата от центъра ни по изкуства се радват, когато от бял лист, акварел и темпера се превърне в предмет на изкуството, а това вече е феномен. И още нещо, в картините им виждаме много въображение, светлина, багри и нестандартно мислене и това е сигурен залог, че малките автори не могат да бъдат разколебани от избрания от тях път, по който са тръгнали.

Кой ви подпомага и финансира?

 Фондация „Зографче“- България работи в обществена полза. Обръщал съм се към много институции и общини за помещение, никой не ме чува! Опитвал съм се по Европрограми, но там трябва да имаш твой човек, а такъв аз нямам! Финансирането става чрез символична такса за деня, с която купувам всички необходими материали за децата – темпера Таленс и Пелекан, акварелни комплекти, кадастрон, четки и други. Когато не стигат средствата, а това е редовно – финансирам аз.

Какво трябва да направи държавата в тази посока според Вас? И какво не прави?

Детското изкуство се носи като мощна многогласна музика, която дастига до онези души, родени да я чуят. Но за сега от тези, които зависи да отворят хоризонти за култура и изкуство, не чуват. Как хубаво природния закон е наредил – „Живей почтено и праведно!“ Йоан Екзарх казва на княз Петър (син на цар Симеон) – „Каквото започнеш го прави с цялата си

душа! Прави го за хората да живеят добре и да вярват в Бога!“ Аз искам да има институции, в които като отида за нещо, което е в обществена полза, за култура, за образование, за добруване на децата, те да вършат работа, а не да питат кой ме праща! И като нямам такъв човек – вратите ми се затварят. Дано всички институции разберат, че са там, за да вършат работа!

Нещо да кажете, което  искате да се чуе от всички хора и институции?

Нека всички хора, от които зависи добруването ни да чуят, че нашето мото на Фондация „Зографче“ – България е

„Ние, децата от детски център по изкуствата, обичаме България не затова, че е слънчева и красива, а затова, че е наша Родина. И оставаме тук!“

Интервю на Янчо Николов