Кралица Марго - последната Валоа
Кралица Марго - последната Валоа

На 18 август 1572 година с много блясък и шум празнуват кралска сватба. „Сватбата ни беше белязана от такъв триумф и великолепие, както никоя друга. Кралят на Навара и свитата му бяха с богати и красиви одежди, а аз – по кралски увенчана с диамантена корона и хермелинова пелерина; три принцеси носеха шлейфа на роклята ми. Сватбата се състоя по ритуалите, предвидени за дъщерите на Франция“. Това е записала в мемоарите си години по-късно булката – кралица от онзи ден.

При цялото великолепие и величавост, нито младоженеца, нито булката изпитват един към друг трепетни чувства. Сватбата е плод на политически сметки. Младоженците обаче никак не се тревожат от това. Те са отглеждани с идеята, че политическите сметки са много по-значими от каквато и да е романтика.

Само един човек се ползва с привилегията да нарича „Марго“ дъщерята на крал Анри II и Катерина Медичи, Маргарита Валоа. Този човек е брат ѝ, Шарл, който по-късно става крал на Франция с „поредния номер“ Шарл IX.

Александър Дюма е виновен за това светът да е убеден, че „ кралица Марго“ е официалната титла,

с която величаят даровитата наследница на рода Валоа.

Животът на Маргарита започва на 14 май 1553 година. Ражда се в Шато дьо Сен Жармен ан Ле. Целият ѝ жизнен път е белязан от епохата на Ренесанса. А родителите ѝ, след като забелязват независимия нрав и острия ум на момичето, се ангажират да ѝ предоставят добро образование.

Когато Маргарита Валоа достига до възрастта за сключване на брак, в Европа се говори за красотата ѝ, но и за остротата на красноречието ѝ. Това подсказва, че тази жена никога няма да бъде покорна съпруга. Маргарита не е навършила още и 17-годишна възраст, когато се влюбва в Анри дьо Гиз – херцогът на Гиз. Той на практика е водачът на католиците във Франция. Но Катерина Медичи, е „сивия кардинал“ на сина си Шарл IX. И категорично забранява на Маргарита да продължи с авантюрата. Причината не е в това, че херцогът не е достатъчно елитен кандидат за евентуален съпруг. А защото подобен брак би могъл кардинално да промени баланса на силите във Франция. Налага се влюбените много бързо да бъдат разделени.

Франция по това време буквално се дави в кръвта, лееща се в религиозните войни. Един от героите на Александър Дюма в романа „Кралица Марго“ описва ситуацията по много красноречив начин: католиците изтребват хугенотите заради това, че те пеели на френски същите псалми, които самите католици пеели на латински.

При постигането на поредното примирие в конфликта на религиозна основа, се стига до решението мирът да бъде укрепен с брак.

Католичката Маргарита да бъде дадена за съпруга на краля на Навара, Анри дьо Бурбон – един от лидерите на хугенотите.

Сватбената церемония е така замислена, че да не засегне религиозните чувства на никого от представителите на двете конфесии. Младоженците приемат участта си с достойнство. След което католици и хугеноти се впускат заедно в шумна веселба.

Маргарита обаче не знае, че Катерина Медичи вече е променила плановете си. Лидерите на хугенотите е трябвало да бъдат убити преди края на тържествата. За това, какво се готви, Маргарита научава съвсем случайно. При това само няколко часа преди кървавото клане, станало известно като Вартоломеевата нощ.

Деветнадесетгодишната младоженка успява да запази хладнокръвие. Лично тя спасява няколко от хугенотите, потърсили помощ от нея. Но най-важното е, че защитава съпруга си. Анри Наварски не е убит, но се превръща в пленник на френския крал. Роднините на Маргарита настояват, че тя следва да се разведе със съпруга си. Никой не желае да се окаже човека, превърнал младата Марго във вдовица. Затова решават, преди да се избавят от Анри Наварски, да изчакат разтрогването на брака им.

Но Маргарита Валоа просто тропва с крак и заявява, че няма никакво намерение да се отказва от съпруга си. Дори и да не изпитва никакви любовни трепети спрямо него.
Това спасява живота на Анри. Налага му се да се признае за пленник на краля и да прекара известно време в плен.

Обаче, дори и премеждията около Вартоломеевата нощ не успяват да сближат съпружеската двойка. И Анри, и Маргарита, /които се падат и трети братовчеди/, търсят любовни авантюри извън брака. Те не си създават проблеми, избягвайки да се ревнуват взаимно. През 1576 г. Анри Наварски успява да избяга от Париж. А Марго се оказва за две години заложница на собствените си роднини.

През 1578 година католици и хугеноти сключват поредния крехък мир.

И Марго успява да замине за резиденцията на съпруга си в Нерак. Там прекарва четирите най-щастливи години от живота си. Около нея се събира блестяща свита. Най-добрите поети на Франция приемат за голяма чест да се окажат в обкръжението на Маргарита Валоа. Но черните облаци отново започват да се събират. Отношенията между Маргарита и Анри остават стабилни. Но става ясно, че съпругата на краля на Навара е безплодна. Анри Наварски вече много сериозно изявява претенциите си за френската корона, но може да се окаже без законен наследник.

Става ясно, че разводът, така или иначе, се очертава като неизбежен. Но формалностите около него са оформени едва в края на 1599 година. Тогава съпругът, вече крал на Франция, трябва на всяка цена да се сдобие със законен наследник.

Преди това Маргарита Валоа вече е успяла да се противопостави не само на съпруга си. Тя застава и срещу брат си – крал Анри III. Марго се включва в поредните войни на страната на Католическата лига. Лигата търпи през 1586 година. Маргарита е заключена в замъка Усон в Оверн по заповед на Анри III. В началото той става затвор за нея. Но по-късно се превръща в мястото, което да нарича „свой дом“. Мъжете, водещи кървава разпра за властта, разглеждат всички варианти как да постъпят с Марго. И накрая решават, че най-добре е просто да я оставят намира.

В Усон Маргарита Валоа живее до 1605 година. Когато Анри дьо Навар през 1589 година става крал на Франция, съпругата му получава официално титлата кралица, но въпреки това не ѝ се позволява да напусне Усон. Между двамата започват преговори за разтрогване на брака си. Те траят 10/!/ години и завършват чак през 1599 година. В условията за развода е достигнато до споразумение, с което

на Марго се оставят титлите кралица на Навара и Франция.

Предоставя ѝ се и внушителна издръжка, и големи земеделски владения.

През 1605 година тя се мести в Париж и отново около себе си събира много блестящи личности. Кралица Марго пак се превръща в център на вниманието. Искрено се привързва към Луи. Това е бъдещият крал на Франция Луи XIII, наричан Справедливи. Той е синът на Анри IV от втората му съпруга Мария Медичи. И когато усеща настъпващия си край, завещава цялото си имущество на него и на майка му.

Кралица Марго надживява бившия си съпруг. На 13 май 1610 година в катедралата Сен Дени за кралица на Франция е коронована Мария Медичи. Тя е втората съпруга на Анри IV – основоположникът на династията на Бурбоните. На следващия ден, рождения ден на Маргарита Валоа, Анри IV, който за да може да претендира за френския трон приема католицизма, е убит от фанатизирания католик Франсоа Раваяк. Раваяк смята, че кралят прекалено снизходително се отнася с протестантите.

След смъртта на Анри IV Мария Медичи става регент на осемгодишния Луи XIII. Като регент Медичи често се обръща с молба за съвети към Маргарита Валоа. А кралица Марго посвещава последните години от живота си на онова, което ѝ се налага да върши от най-ранна възраст. Естествено, пак да потушава страстите между католици и протестанти.

През май 1615 година, на 61-годишна възраст, кралица Марго почива, след много тежко заболяване. На 27 май си отива последния законен представител на кралската династия Валоа.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви