Едва ли има някой в артистичния свят и извън него, който да не е чувал името на Петър Писарски. Внушителна част от изявените български музиканти, певици и певци са тръгнали по своя път към славата следвайки неговия пример. През 1985 г. основава група АТЛАС, заедно с Бойко Трифонов. Заедно с групата изпълняват някои от най-любимите български песни “Есенни цветя”,” Играта свърши”, “Ден за ден” и много други.
Българската рок дива Милена им е била фенка, която се е промъквала на техните концерти през прозорец в тоалетната. В неговата група прохожда и обичаната от поколения българи певица Росица Кирилова.
Специално за BurgasNews Петър Писарски разказва откровено за първите си стъпки на музикалното поприще, съпоставка на културното творчество преди и след соца, както и за проблемите на българските музиканти и творци.
Господин Писарски разцкажете ни за вашите първи стъпки в музиката. Защо точно в музиката? Как ви хрумна да основавате кънтри клуб по тоталитарно време и защо го направихте?
Признавам съвсем откровено, че причината да започна да се занимавам с музика са…момичетата! 😉 Няма да забравя как в шести клас, когато ни тресеше пубертетът и вече се заглеждахме по съученичките ни, докато се перчехме пред тях играейки футбол, баскетбол, премервайки силите си понякога, едно дребничко момченце носеше китара и подрънкваше на нея,,а всичките мацки го бяха наобиколили и влюбено го гледаха…Тогава си казах: – „Щом това е пътят към сърцата на момичетата, то и аз мога“! …Още повече, че имахме китара вкъщи. На баща ми. И всичко започна така.
Тайно, бавно и с разкървавени пръсти. По-късно вече свирех в училищната банда, в казармата разучих банджото и хармониката и след няколко години, заедно с Роси Кирилова вече имахме професионални записи с група Следа. Оттам е и интересът ми към кънтри музиката.
И съвсем логично през 1987-ма създадохме клуб за кънтри музика. Свирехме всеки понеделник и залата се пръскаше. Много хора не успяваха да си купят билет, а основна фигура беше Румен Александров – нашият тогавашен басист.
Рок банда „Атлас“ е Ваше дело. От къде дойде идеята? Как го позволиха властите по онова време?
Идеята за името дойде съвсем тривиално… От речника. Търсех име за бандата и още на буквата „А“ си харесах това. Има и двойно значение, като митологичното много ми хареса…
През 80-те години никой не ни е пречел да създаваме групи и да свирим. Напротив! Имаше Дирекция музика, която организираше концерти, имаше Балкантон, който издаваше плочи, имаше БНТ и БНР, които излъчваха предимно българска музика… Разбира се, имаше и комисии, и цензура.
Не ме разбирайте грешно! Нямам сантименти към Соца, но сега положението на българската култура е доста по-тъжно! Липсва национална стратегия за култура, а процентът на българската музика в електронните медии в момента е плачевен! Под 17 процента.
Участваме в изтреблението ни!

Организатор сте на първия кънтри клуб в София по тоталитарно време. Как ви разрешиха да го отворите и защо го затвориха? Имало е някакви проблеми след едно излъчване по радио Свободна Европа?
Не сме имали проблем с „младежкия дом“, който подслони първия кънтри-клуб в София. А може би и в България. Те печелеха от билети, ние – също… Две години беше супер. Истинска пазарна икономика по време на Соца!
Проблемът дойде изневиделица. Просто някой „отговорен другар“ беше чул предаване по „Свободна Европа“, в което се е говорило за нашия кънтри клуб, като част от неформалния живот в България. Това съвсем не ни прави революционери и дисиденти. Младежките домове тогава организираха музикалния живот у нас. И ми е отвратително, когато слушам Кирчо Маричков да се жалва по медиите в какъв кошмар са издавали плочите си Щурците.
Имаше гадости, но тях ги има и сега, умножени по 10!
Бунтар ли сте? Смятате ли се за такъв? В онези времена на цензура, тотална изолация и зaбрани на всичко западно, Вие отивате, един вид, срещу властта?
Мисля, че вече почти отговорих на този въпрос. Бунтар съм, да! Такива трябва да са всички музиканти! Особено групарите… Но да пееш „Комунизма си отива“, когато вече си е отишъл, някак не ми е бунтарско. 😉 Такъв бунтар не съм. Между другото, на протестите през 2020-та рок музикантите се брояхме на пръсти. Досещате ли се защо? ;-)
Точно този период в края на 80-те години се счита за най-плодовит за музиката в България. Така ли е и защо?
В края на 80-те се нароихме страшно много нови групи. Младите хора ни следваха, уморени от казионната естрада. Имаше вестник „Ритъм“, имаше огромен интерес от медиите към рок музиката. Комсомолът организираше рок-фестивали, на които се изявяваха банди, пеещи против…Комсомола! Луда работа! 😉
Но 2-3 поколения израснаха с нашите песни и послания. Бяха направили своя информиран избор. Сегашните поколения нямат този шанс. „Изяждайте всичко, което ви дават, случайности лоши със вас да не стават“ – това пеехме с Атлас в тези времена. Сега е точно така!
Първия рок фестивал в Мичурин, днешно Царево, през 1988 година. Как се възприе от властта? Взривили сте публиката и Балкантон е направил дългосвиреща плоча на целия концерт. Вие ли сте първите рок-динозаври в България? Може ли да се каже, че сте първите музикални „революционери?“
Не съм срещал „властта“ в Мичурин. Срещнахме пълен стадион!!! Невероятна атмосфера и прекрасна публика! Май тогава още не можехме да …свирим 😉 Знам как звучи, но сега мога да си го призная. Но пък бяхме супер свежи и млади. А и правехме песни, които се харесваха на връстниците си.
Ню-уейв! Но мелодични и с готини и актуални текстове. А динозаврите са изчезнали… Нямаме такива намерения още. А и скоро ще издадем поредния си нов албум „Отключете душите си“ 😉
Какво мислите за днешното развитие на музиката? Еволюира ли музикалния свят в България или дегенерира?
Ще си позволя да говоря само за музиката в България. Имам си любимци. Имам си и кошмари… За „кошмарите“ ще се досетите, като кажа кои са ми „любимците“. И това са група „Джеръми“. Както и „Соул бемол“. Харесвам ги много!..
Музиката в България се развива страхотно! Причината е в технологиите и възможността всеки да разполага със собствено студио и да произвежда професионално записани песни. Но това е и нож с две остриета. В нета се продават за по 5 евро готови семпли, които могат да се „лепят“, обработват и превръщат в основата на „песни“.
Просто някой да изтатаника някаква мелодийка отгоре с думички. Песни е в кавички, защото в истинската песен трябва да има преди всичко емоции. Много емоции! И да са истински и откровени. А това извира от душата на музиканта. И само оттам. Всичко друго е ерзац и PR!
Не знам колко от Вашите читатели са наясно как се случва разпространението на новите български песни в медиите. И защо цари мнението, че в България вече не се прави хубава музика…
Защото, драги читатели, Вие не слушате новата българска музика! Вие чувате рекламни блокове на част от българската музика! На тази, която е платежосподобна! Музиката на изпълнителите, които си плащат, за да чувате тяхната музика! Изключенията са пренебрежимо минимални…
Какво трябва да се направи за популяризирането на песните на чист български език по света, не само у нас?
Единственото, което може да се направи е, БНТ да прекрати участието на Евровизия с англоезични „български“ песни. Нищо друго, тъй като не съществуваме на „музикалната световна карта“. Поне засега.
Свирили сте по кораби, това не е ли обидно за един изявен български музикант, композитор, текстописец, какъвто сте Вие?
Може да звучи обидно, но всяка вечер сме свирили пред най-малко 400 англичани, холандци, германци… Клубовете на тези кораби са огромни, а публиката – ценители. Всеки месец около 40 000 европейци са се докосвали до музиката, която свирим. Нима е по-престижно да се свири в мазетата, превърнати в „рок-клубове“ тук?
Изучихме музикалните вкусове на други нации, натрупахме страхотен опит. А и спечелихме доста пари, които ни правят независими в момента! Защото на Запад музикантската професия е високо ценена!
Нали знаете вица за българския музикант? Човек, който товари инструменти за 10 000 лева в кола за 2000 лева, за да пропътува 200 километра и спечели… 100 лева! 😉 …Може би късно, но се научихме и да свирим. И да уважаваме вкуса на публиката.
Какви метаморфози претърпяхте през годините?
Платихме тежка цена, за да съществува група Атлас през всичките тези 36 години, без прекъсване и от един ден! Това са смените на музиканти и вокалисти. Но иначе трябваше да се разпаднем още през 1989-та.
Разкажете ми за сегашната си творческа биография – съвременната?
Сега… Сега съм по-свободен. Имам собствено звукозаписно студио и мога да създавам песни. Правя го всеки ден. Работя и много с деца, защото вярвам, че сме им длъжници. А още 2 песни и ще е готов новият албум на Атлас – „Отключете душите си“. Заедно с Асен Драгнев издадохме и албума „Музикален Зодиак“, в който всяка зодия има своята песен.
Какви са предстоящите Ви планове, проекти?
През май ще осъществим мечтата си от миналата година – концерт „35 години Атлас на сцена“! Ще представим и новия си албум, а и ще заснемем професионално коцерта, както и ще го „стриймваме“ на живо в мрежата.
За концерта няма да се продават билети! Само за …ценители и приятели ще бъде сцената на София Лайв Клуб!
След това ще монтираме и направим филм… както и мюзикълът „Слънчевото зайче в Гората на приказките“. Това са скромните ми планове.
Кои музиканти ви вдъхновяваха навремето? Защо и с какво? И кои ви вдъхновяват днес?
Бийтълс, Пинк Флойд, Полис, INXS, … Но най-голямо е влиянието на Майк Олдфийлд!
Възхищавам се от Ед Шийрън, който върна музиката, създавана от музиканти, а не от инженери. И Бруно Марс с последния му проект.
da doide da pee na moq kupon na dps ste mu dam 50leva
Познавам лично Петър Писарски и виждам че дори да е дал това интервю, тези на са думите които би казал. Просто смърди на журналистически украси.
Иване ле прост Иване , това е интервю бе Дзадни! Какви украси, какви пет лева. Ей, големи разбирачи се навъдихте. Бай Ганьо от всичко е компетентен, сега стана и специалист по журналистическо писане. Ти си гледай твоята си работа и остави журналистическата. Украси имало хахахаххахахаха. В едно интервю, какви украси ще имаме бе, пундьо? Нали самият Писарски ще се обади първо да ги пита, малоумник. Познаваш Писарски от гугъла. Марш от тук тъпак грозен и прост. Селска пръчка.