Славчо Велков
Славчо Велков

Славчо Велков е бивш депутат от групата на „БСП за България“. Дългата му и богата биография е свързана с МВР  армията и службите. Има чин Полковник. Дълги години е изпълнявал дипломатически мисии зад граница. Пряко участва в разрешаването на казуса с арестуваните български медици в Либия, както и много други кризи.

Заради неговата упоритост и умения да се справя в кризисни ситуации колегите му и медиите го нарекоха „българският Джейм Бонд“. Университетски преподавател. Семеен с две деца – син и дъщеря.

В специално интервю за BurgasNews с бившия народен представител и съветник по националната сигурност, разговаряме за задълженията на депутатите, интерфейса на народните представители и външно политически въпроси свързани с националната сигурност.

Г-н Велков, четох Ваши интервюта от преди да станете народен представител. В тях казвате, че депутатите трябва да защитават не партиите си, а хората, да чуват техните проблеми, колкото и незначителни да изглеждат и да им помагат да ги решат. Какви са, според Вас, най-наболелите проблеми на хората в момента и как Парламентът може да направи нещо за тях?

Това са проблеми свързани с националния статус. Те винаги са важни. Най-вече свързани с българските пенсионери, здравеопазването, доходите на населението, а сега и с Ковид пандемията, което се превърна в тежка криза, за жалост. Не по-малко болезнени са проблемите с доходите, които към настоящия момент са по- ниски от разходите, несигурността от нарастващата инфлация.

Що се отнася до парламента и какво може да направи той, ще кажа, че това е място където се коват закони по предложения на депутатите.  Тези депутати имат правомощия, формирани от техните избиратели, за изготвяне на проекти и закони, които да превъзмогнат тези проблеми. Депутатите затова са там. Те са изпратени в парламента да защитават интересите на тези, които са ги избрали.

Много хора като отидат в парламента и споделят болката си, мислят, че така тя ще се реши. Друга не малка част от депутатите, отивайки в Народното събрание, забравят за какво са там.

Те започват да преследват лични интереси, да защитават корпоративни такива превръщайки се в лобисти на определени икономически кръгове и лица.

Това не е нормално. За жалост това е политическата картина в момента. Не малка част от депутатите са точно такива, каквито ги описах.

Според Вас трябва ли да има някакъв ценз за хората, които влизат в Народното събрание – възрастова граница, образование, житейски опит? Трябва ли депутатите първо да са успели в живота си, а след това – и в политиката?

Задължително трябва да имат ценз разбира се. Но това не трябва да се свързва с възрастовата граница. Тя не е проблем един народен представител да работи ефективно. Практиката в годините го е показвала.

Що се отнася за качествата на депутатите, те трябва да са задължително образовани, културни, да могат да говорят свободно по всякакви теми, както например един журналист, да са чели и непрестанно да го правят и следят нещата от близо.

Трябва да имат познания по всякакви тематики. С една дума – поливалентни личности. Например тези които са в юридически комисии – да имат юридическо образование. Тези които са в икономически- икономическо. И познания разбира се.

За жалост ще кажа пак, много хора са попаднали в парламента, без нужния ценз. Задължително трябва да е изискването да говорят или разбират чужд език. Някои заявяват, че говорят езици, а не могат дума да обелят. Ако един депутат е заявил, че говори език, било руски, английски, френски, немски, то той наистина трябва да го може.

Участват в делегации, международни симпозиуми, форуми. България е членска на Европейския Съюз. Това предполага среща с чуждестранни комисии, депутати и т.н. Трябва да говориш поне един език или да го разбираш.

Според мен трябва народните представители задължително да минават IQ тест за интелигентност.

Но ще отбележа, че ако това се случи, то, според моите наблюдения, 60% от сегашните народни представители няма да отговарят на критериите. Депутатът трябва да има интерактивна връзка със своите избиратели, да посещава местата от където е избран. Иначе, как ще е запознат с проблемите на хората, които са го изпратили в парламента.

Много е важна неговата активност. Аз, като депутат, имам над 200 изказвания по проблеми, както и предложения от народната трибуна. Знаете ли, че има в парламента хора, за които и не подозирах че са там.

Без едно изказване, без никаква активност. Гледат своите си интереси и корпоративните такива. Избирателите не ги интересуват. Депутатът трябва да организира приемни. Да се среща с избирателите си, трябва да има чувство за отдаденост. Тези пътувания може да осъществява с личния си автомобил. Не е нужно да ползва служебен. Заплатата на един народен представител е достатъчна за да си позволи да направи разходи, като такъв.

Например аз имах свой личен пиар. Плащах му аз, лично. От моята депутатска заплата. Съвест и разум трябва да има всеки избраник.

Относно това дали трябва да са успели в живота зависи, кой какво разбира под успял. Един човек, било той и млад, който е добре подготвен, образован, активен – не е нужно да има богатства, имоти, скъпи коли и жилища, за да се води успял и с житейски опит.

Успял човек в живота е този, който е образован, начетен, упорит, успешен и харесван.

Освен прагматиците, училите в престижни университети по света, момчетата с бели якички, мислите ли, че на българина му е нужен и един Буров, например?

Аз отдавна съм на мнението, че трябва да има такъв. Както знаете, думите на Буров, като определение за българския депутат, са унищожителни. И за жалост, пак ще кажа, се оказват верни. Буров е бил един високо интелигентен и много ерудиран човек. Изключителна личност с голям поглед върху нещата. Народните избраници са се страхували от него. Ще се страхуват и сега, ако има такъв в парламента.

За белите якички ще кажа, че няма нищо лошо да получиш добро образование в чуждестранен институт. Но стига тоя, който го е завършил, да вложи всички тези свои знания в помощ на националния интерес на страната, за която работи. А не в полза на чужди държави. Бялата якичка не е лошо нещо, стига да не е черна отвътре. Не е само да завършиш навън, но е много важно и да познаваш проблемите на страната, в която работиш. Има  лоши примери за „бели якички“, които не оправдаха доверието.

Как ще коментирате разцепването на БСП? Вие бяхте нейн народен представител.

Аз не съм бил член на БСП, а депутат избран от гражданската квота. Това което се случва в партията, по никакъв начин не и помага. Все пак това е организация със  130 годишна история. Една от малкото съхранили се толкова години в Европа. Но мисля, че всички тия вътрешно партийни борби и търсенето на „врагове с партийни билети“ води до отмиране на идеята на партията.

Но за жалост до това води едно авторитарно управление на една партия. Тя не е единствен пример за това. Вижте какво се случи с подобен тип управлявани формации – НДСВ, СДС буквално изчезнали, изгубили се от политическата карта формации. На този път е и БСП в момента.

Това което се случва с БСП е процес на самоунищожение.

Вие бяхте съветник по сигурността на вицепремиера в служебното правителство. Заплашена ли е все още България от мигрантски поток? Какво е състоянието на оградата по границата?

Вижте, покрай Ковид кризата, инфлацията, увеличените цени на ток, горива и други проблеми, сякаш този проблем с мигрантите затихна. Но не е така. Мигрантската криза продължава с голяма сила. Дори в най-голямата зима не са спрели потоците.

Средиземноморският маршрут и Балканският маршрут са двата пътя на имигрантите към Европа. И по двата притоците въобще не са намалели. В Средиземно море всеки ден вадят с патрулни лодки и катери бежанци.

Тук при нас – Балканския маршрут е същото. Това което е по българо-турската граница обаче не е ограда. Това „нещо“ е преградно съоръжение. Познавам го много добре. Знам, какви са му проблемите. Помагах на Елена Йончева, когато снимаше оградата за да прави филм за нея.

Някои политици много се гордееха с тази ограда. Все едно е „Великата  Българска стена“. По-рано, когато беше под юрисдикцията на областните управители, имаше опити за подобрения. После премина към МВР. Сега вътрешното ведомство отговаря за тази поддръжка.

Има проблеми с видеонаблюдението, с физическото охраняване дори. Някои участъци се намират в трудно достъпни местности, но не за мигрантите и каналджиите, а за охраняващите. Каналджиите много добре познават местността. В много случаи това са местни хора.

На много места оградата е в окаяно състояние. Поддържат я доколкото могат. Да не забравяме, че ние и Гърция  пазим външна граница на ЕС. Тия седем милиарда евро, които ги отпуснаха на Турция и в голяма част те ги получиха, за да възпират емиграционния поток, ако ги бяха отпуснали от Брюксел на България и Гърция,  щяхме да построим непрестъпна стена, крепост.

Емигрантските вълни ще продължават, защото съществуват  точки, които произвеждат мигрантски потоци. Ирак още е такава точка, Сирия, Либия и други страни. От скоро Афганистан се превърна в основно горещо място от където масово прииждат мигранти към Европа. Това се случи заради изтеглянето на американските войски от там.

Какво е Вашето мнение за назряващото напрежение между НАТО и Русия в момента и какво е мястото на България? Не сме ли в ситуация, в която какъвто и избор да направим, все ще сгрешим? 

Свидетели сме на влошена среда на сигурност. В Украйна един регионален конфликт бързо прерасна в национален, а от там и в глобален. По интересното е, че в момента Русия преговаря не с Украйна, а със САЩ. Въпреки това прекалено много се преекспонира с това напрежение.

Тия слухове за мащабен въоръжен конфликт са пресилени и безпочвени. Слушам как в медиите „някакви експерти“, по всичко компетентни,  драматизират и създават излишно напрежение. Освен това Украйна не е приета по член 5 от Вашингтонския договор. Не е член на  НАТО и няма как да се разположат войски там и да се водят бойни действия. Русия и САЩ ще се разберат в крайна сметка.

И понеже сме бургаски сайт, накрая нека Ви попитам – как бихте рекламирали пред свои приятели и контрагенти българския туризъм? 

Ползвал съм условията на Черно море. Аз съм дългогодишен плувец. Плувам по 4 километра всеки ден. Е, сега след Ковида, който изкарах не знам дали ще съм в тази форма. Но ще кажа, че ходих по вашия край – Китен и Равда. Бях наистина много приятно изненадан от промените.

Преди 20-25 години Равда си беше един селски курорт. Днес не е така. И за Китен се отнася. Сега са китни, подредени, процъфтяващи. Има богат избор от частни хотели, които се конкурират и това допринася за вдигане на летвата, нивото  на услугите.

Бих казал, че са достъпни за българския турист. Но да уточним – не за всички.

Въпреки бодрите уверения на управляващите, морските почивки не са достъпни най-вече за масовия български пенсионер. Има забележки по отношения на обслужването и цените. Но както е казано за всеки влак си има пътници. Така стоят нещата. Това мога да кажа за българския туризъм. Има надежда. Има бъдеще. С някои  забележки.

Интервю на Янчо Николов

1 КОМЕНТАР

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви