Пропагандата убила Антоний и Клеопатра
Пропагандата убила Антоний и Клеопатра

Съвременните медии и социалните мрежи изобилстват от заблуждаващи съобщения и фалшиви новини. Президентската надпревара в САЩ отприщи взаимните обвинения между привържениците на различните лагери. И всеки от тях твърди, че другата страна тиражира фалшиви новини, за да дискредитира противника. Тази практика не е нова и всеки знае, че се нарича пропаганда. В съвременния вариант на пропагандата  акцентът пада върху фалшивите новини.

Но

пропагандата не е от вчера.

А един от най-бруталните примери в историята ни връща в древен Рим, в самия край на републиканското управление. Тогава, след почти столетие на граждански войни, хаос и политически убийства, Рим е на прага на социален и политически колапс.

Това е времето на т.нар. Втори триумвират. Съюзът, сключен между Октавиан – изненадващо посочен от могъщия Юлий Цезар за негов наследник, и някогашният човек, играл ролята на дясна ръка на диктатора Марк Антоний, е на път да се разпадне, което прави сблъсъка между двамата неизбежен.

Историята е добре позната – Марк Антоний, след като получава под свое владение източните провинции на Рим, започва да ги управлява в стила на феодалните традиции. А за капак е съблазнен от изкусителната царица на Египет Клеопатра.

Оттегля се от Рим и заживява сред разкоша на Александрийския дворец на Клеопатра в Египет. В същото време съюзникът му, но и основен конкурент, Октавиан (по-късно Август Цезар), остава в Рим. И освен да се справя с несгодите на поставените под негово управление италийски земи и западни провинции, трябва да се научи как да влияе на Сената. Защото той все още е уважавана от народа институция.

Точно в този момент се разгаря пропагандата в една от най-свирепите кампании.

Тя достига кулминацията си през 33 г. пр.н.е. И двете страни се борят само за едно – спечелването на обществената подкрепа. Тя би им гарантирала и военния потенциал, да влияят върху събитията. И точно както в наши дни, залогът е много висок. Защото през 33 г. пр.н.е. Рим е господстващата сила в целия Средиземноморски регион.

Младият Октавиан в крайна сметка се оказва майстор в пропагандата. Освен това, тъй като физически се намира в Италия, за разлика от Антоний, който е в далечен Египет, Октавиан има възможността да влияе много повече върху Сената и народа на Рим.

Слухове и интриги се раждат и от двете страни. Но е нужна една такава „фалшива новина“, която да се превърне в прословутата капка, преливаща чашата на търпението. Октавиан успява да се сдобие с документ, за който твърди, че е официалното завещание на Антоний.

В онези времена, всеки състоятелен мъж пише завещанието си далеч преди да е усетил приближаването на смъртта. Официалните документи се предават за съхранение в храма на весталките. И никой няма право да получи документа, преди авторът му да е напуснал „земната прах“. Как Октавиан се сдобива със завещанието на Антоний е друга история. Важното е, че този документ се оказва същинска „сензация“, както биха го определили днес.

Специалистите по история все още водят дебати, дали това е било истинското или фалшифицирано завещание на Антоний.

В него обаче се съдържат такива разпореждания, които за римските нрави от онова време са абсолютно ужасяващи. Затова не е чудно, че всички в Рим се настройват срещу Антоний.

Октавиан прочита на глас документа пред Сената (така пише Плутарх) и освен това издейства от сенаторите правото да се изготвят копия на завещанието, които да бъдат изнесени на форума и да бъдат разпратени по куриери до всички краища на провинциите. Актът на прочитане на чуждо завещание сам по себе си е „варварско“ действие за римляните, но този факт остава на заден план, след като публиката научава каква е последната воля на Марк Антоний.

С документа Октавиан в крайна сметка успява да убеди Сената и народа на Рим – в това число и многобройните все още привърженици на Антоний – че Марк Антоний е заслепен от любов, загубил си е главата и се е предал изцяло във властта на съблазнителната египетска царица Клеопатра.

В завещанието са записани много клаузи, които жегват римляните по болното място – анти-източните (и анти Клеопатра) предразсъдъци, които само чакат да бъдат „настъпани“. Римляните от край време се отнасят с недоверие към богатствата и лукса на Изтока, да не говорим, че за тях е напълно непозната идеята жена да получава каквато и да е власт. А Клеопатра разполага не просто с каква да е, а с пълната и огромна власт (и средства) на фараон.

Написаното от Антоний в завещанието му потвърждава, че той има намерение да завещае цялата си собственост на децата си от Клеопатра.

Двамата имат три деца – близнаците Клеопатра Селена и Алексанндър Хелиос, и син Птолемей Филаделф. Наследството на Антоний също не е малко и представлява огромните територии на източните провинции, които са под негова власт след сключването на Втория триумвират.

Със завещанието си Антоний декларира още, че Цезарион, синът на Гай Юлий Цезар и Клеопатра, е законният наследник на Цезар. Това е изключително опасно за авторитета на Октавиан, който е осиновен от Цезар и се води единствен негов наследник. Родната кръв на Цезар в далечен Египет, признат от Марк Антоний за законен наследник може да разколебае верните на Юлиите ветерани, което на практика означава, че Октавиан би останал без легиони.

Антоний е записал в завещанието си, че иска да бъде погребан в семейния мавзолей на Птолемеите в Александрия. Това му последно желание римляните приемат за най-брутално. То успява да убеди народа и Сената на Рим, че Антоний наистина желае да бъде деспотичен владетел, който ако бъде оставен да властва в Рим, ще тласне държавата отново в руслото на монархията.

Интригуващото е, че след изваждането на бял свят на съдържанието на завещанието, вече няма никакво значение, дали документът е истински или фалшифициран. В това е и секретът на пропагандата. Завещанието на Марк Антоний се оказва онази  победа на пропагандата, от която Октавиан се нуждае и на която се надява. Сенатът на Рим отнема империума на Марк Антоний (т.е. го лишава от юридическото право да командва римски войски); без империум той няма легитимното право да води легиони.

Така Марк Антоний се превръща в предател

и прави далеч по-лесна задачата, да бъде настроен римския народ срещу него и в крайна сметка да му бъде обявена война. И наистина, римският Сенат обявява война, но не на Антоний, а на Клеопатра, царицата на Египет. Ходът е още една гениална стъпка от страна на Октавиан. Обявяването на война на Антоний би означавало гражданска война, а в гражданските войни народът много рядко пропуска да възненавиди върхушките и на двете враждуващи страни. Войната срещу Клеопатра обаче е друго нещо – Рим се изправя вече срещу външен враг, а не срещу един от най-добрите си пълководци.

Когато двете страни се срещат в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е., Октавиан печели важна победа, която по-късно му носи и окончателното спечелване на войната. Краят също е известен, Антоний и Клеопатра се самоубиват, а Октавиан остава единствен владетел в Рим. След още няколко години приема когномена Август и на практика Рим се превръща в империя (нищо, че до края на дните си Август Цезар не приема титлата император и държи да го наричат принцепс).

Победителите не ги съдят. На тях се пада и правото да запишат своята версия за историята. Такава е и участта на Марк Антоний – да бъде запомнен като забележителен мъж и воин, поддал се на съблазните на една екзотична египетска царица. На Клеопатра се полагат „заслугите“ да бъде приемана за изключителна изкусителка, успяла да оплете в мрежите си не само могъщия Цезар, но да накара и Марк Антоний да се отрече от Рим, за да предпочете нея.

Ив Макдоналд, историк и археолог, специалист по римска история

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви