Распутин - противоречив, обичан и мразен
Распутин - противоречив, обичан и мразен

В годините на комунистическите режими на Распутин е гледано като на второстепенна фигура. На Запад обаче му отделят много внимание. За Свободния свят, Распутин се превръща в нещо като символ на Русия, подобен на матрьошките, водката и балалайката.

През последните десетилетия обаче и в родната му Русия се наблюдава тенденция за преразглеждане на наложилия се образ на Распутин. Правят се опити да се опровергаят всеобщите схващания и на преден план излизат “преоткрити разсекретени документи”. Оказва се, че “старецът” все пак е водил доста аскетичен живот, изобщо не е бил “машина за секс” и най-общо казано си е живял като един праведен човек.

Да погледнем на фактите, за да си съставим сами мнение

какъв точно е бил Григорий Ефимович Распутин

и каква е действителната му роля в руската история.

Трудно е да се определи датата му на раждане – в различни източници се посочват годините между 1864 и 1872 година. Някои историци смятат, че Распутин нарочно сам си “добавя” години. Към момента на смъртта му на 30 декември 1916 година, Распутин е на около 50 години и е далеч от “стареца”, за който иска да бъде приеман.

Ражда се в семейството на коняр в село Покровское, Тюменски окръг на Тоболска губерния. Не е ходил на училище и на практика не получава никакво образование. Още в детските си години боледува много и затова търси методи за изцеление най-вече в религиозните обреди. Отдава се на нещо, което може да се нарече “религиозен лечебен туризъм”. През 1890 година се жени за Прасковия Фьодоровна Дубровина, която му ражда три деца.

Женитбата не слага край на странстванията на Распутин. След едно от тези пътешествия той започва да твърди, че притежава чудодейната сила да изцелява болни.

През 1903 година Григорий Распутин за пръв път се появява в Петербург. Вече има зад гърба си славата на “божи човек”, притежаващ “дарби свише”. Сред поддръжниците му има влиятелни хора, в това число и от висшите среди на църквата.

През годините историците постоянно спорят,

дали Распутин е притежавал способностите на хипнотизатор.

Вероятно това е истина. Във всеки случай, успява да въздейства на хората по начин, който да му гарантира постигането на собствените му цели.

През същата 1903 година местните свещеници в Тоболска губерния започват да подават сигнали, че “старецът” по много странни начини “изцелява” пристигащите при него дами от висшето общество. Избавлението от мирските страсти се извършва в полугол вид в банята, с дейности, които не приличат много на усмиряване на плътта.

Следва обвинение и в ерес, но делото е заметено доста бързо. Приближени на Распутин твърдят, че просто няма такова престъпление, противниците му пък са на мнение, че за него са се застъпили влиятелни почитатели.

Дните на “лечението в баня” ще преследват Распутин до самата му смърт и именно от тях тръгва славата му на “неуморната руска машина за секс”. Колко истина има в такова твърдение? По това време “старецът” е на по-малко от 40 години, за сексуалното му здраве има доказателство – трите му деца. Дамите, които идват да търсят изцеление са все красавици и за разлика от сибирските селянки са доста добре поддържани. Предпоставките са налице, но истината никога няма да бъде разбулена докрай.

Постепенно славата на “светия старец” достига и до царския двор и лично до императрица Александра Фьодоровна. В руския царски двор открай време присъстват персони, смятащи себе си за надарени, прорицатели, целители и прочие “свръхестествени” особи. По времето на Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна тази шайка храненици преживява небивал разцвет.

Причини за това има.

Първо императрицата дълго време не може да дари Николай II с наследник.

И затова е готова да вярва във всичко, само за да се сдобие с мъжка рожба. Мъжът й е с благ характер, обича я искрено и се стреми да й угажда. И не последно място също много желае да има син.

Накрая, след като вече имат четири дъщери, на 30 юли 1904 година се ражда дългоочаквания наследник на трона. Синът на императорското семейство е кръстен Алексей. Но щастието на монарха е помрачено. Защото се оказва, че синът му страда от хемофилия, т.е. кръвта му не се съсирва. Това заболяване е генетично обусловено и се предава по женска линия, но от него страдат изключително мъжете в рода.

Представете си какво е когато родителите научат, че детето им страда от страшно заболяване, което вероятно предвещава съвсем кратък живот. Майката знае, че именно нейните гени са “подарили” на сина й този недъг. Страшната болка и чувството за вина я разяждат. А когато виждаш как детето ти страда, ще повярваш във всичко, само за да го избавиш от страданията му.

И в този момент на хоризонта се появява Григорий Распутин. Той, по негови разкази, се “явява в Петербург по заповед на Богородица”, за да излекува престолонаследника. Придворните не допускат Распутин до престолонаследника веднага. През 1907 година лекарите обаче започват морално да подготвят родителите за предстоящата смърт на сина им. В такъв момент на отчаяние Александра Фьодоровна вика в двореца Распутин. “Старецът” пристига и… пристъпът на момчето по чудо отшумява.

В интерес на истината трябва да се каже, че Распутин действително е облекчавал страданията на Алексей.

Дали е било с помощта на хипноза, с някакви екстрасенски способности или по Божията благодат – за това може само да се гадае. Но е факт, че Распутин действително помага на принца и това не бива да се отрича.

От този момент и Александра Фьодоровна, и самият Николай II са готови буквално да се молят на Распутин. Още повече, че Распутин заявява: “Престолонаследникът ще е жив, докато съм жив и аз”. По-добра охрана от това едва ли е могъл да си осигури.
И Распутин се наслаждава на властта, с която се сдобива. След известно време хората, назначавани на важни държавни постове, започват първо да минават през “филтъра” на Распутин.

Всичко това продължава, докато Распутин не се намесва във вземането на важни кадрови решения в хода на Първата световна война. Капката на търпението прелива, когато се решава замяната на главнокомандващия – такава намеса вече никой не смее да подкрепи и Распутин се оказва под прицела на всички.

Членовете на царската фамилия се опитват да въздействат на приближените си. Те изтъкват факта, че един дворцов скандал би се оказал опасен за престижа на монархията. Императрицата пък направо отказва да чуе доводите на критиците.
Неуспехите на фронта подклаждат страстите в обществото. Срещу Распутин открито се изказва държавната Дума. Сред народа се носят слухове, че с “Гришка” спят не само придворни дамички. Тръгват слухове, че самозванецът си е позволил да сложи рога и на самия господар-император.

През 1914 година е извършено първото покушение срещу Распутин. Хиония Гусева, преселенка от Царицин, го намушква в областта на стомаха. Раната е сериозна и тежка. “Старецът” е убеден, че е жертва на заговор, но в крайна сметка Хиония е призната за психично болна и делото приключва.

Истинският заговор назрява в края на 1916 година.

Участници в него са княз Феликс Юсупов, видният монархист Владимир Пуришкевич и дори великият княз Дмитрий Павлович. Съзаклятниците смятат, че трябва да избавят монархията от Распутин, преди самият той да избави Русия от монархията.

По-късно заговорниците многократно ще променят показанията си. Затова е трудно да се установи абсолютно точно какво се е случило в онази декемврийска нощ. Знае се, че вечерта на 30 (16 стар стил) декември 1916 година княз Юсупов кани Распутин в Двореца на Юсупови. Там заговорниците се опитват да го отровят. Но се оказва, че дозата цианкалий, която са му дали с вечерята, не е достатъчна. Заговорниците започват да стрелят с пистолети и “стареца” пада. Докато решават какво да правят с тялото му, Распутин се съвзема и се опитва да избяга. Настигат го чак до високата стена на градината на имението на Юсупови, където го доубиват. След което качват трупа му в автомобил и го откарват до предварително избрано място, недалеч от Каменния остров. Изхвърлят тялото в река Нева и то се оказва под леда.

Заговорниците обаче се оказват пълни аматьори. Тялото съвсем скоро е открито. И още по-бързо се намират свидетели, които разказват, че са видели Распутин да влиза в дома на княз Юсупов. При обиска в имението на княза са открити толкова много улики, че става безсмислено да се отрича каквото и да било.

Разследването на случая започва да се бави – в заговора участват и лица от царското семейство. Докато тече процеса избухва Февруарската революция. А след падането на монархията през октомври 1917 година никой вече не се интересува от виновниците за убийството на Распутин.

Поклонниците на Распутин гледат на случилото се като на сбъднато негово пророчество – онова, в което казва: “Знам със сигурност: Изчезна ли аз, веднага и вас няма да ви има”. Обективно погледнато гибелта му в края на декември 1916 година по никакъв начин не може да промени последвалия ход на събитията. Распутиновщината просто става последния пирон в ковчега на руската монархия.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви