Янчо Николов
Янчо Николов

Малко преди нова година, стана известно, че първата ни дама, е „героиня“ в чалга ретро клип от най-висша класа.

Във видео на култовия чалгар Сашо Роман и  колежката му Кали,  г-жа президентшата се появява на жп гара, където изпраща младо момиче на влака.

Песента със заглавието „Дали съм жив“ е от 1998 година. Въпреки че е само в ролята на статистка, появата на първата дама в подобен музикален “бълвоч“ е меко казано потресаващо и изключително грозно.

Но какво да се учудваме, след като през последните 30 години станахме свидетели на тотална  политическа и културна деградация.

„Рибата мирише откъм главата“ са казали старите хора. Изпитана мъдрост.

Не малко видни политици, интелектуалци, журналисти и шоумени са побили кол  в жанра, като всеки един от тях е допринесъл  малко или повече, за опростачването и дегенерация  на няколко поколения българи.

И докато скромното участие на първата дама се изчерпва с гаровата сцена на ретро маането, то друга известна личност, ректор на университет и опонент на съпруга й  в президентската надпревара си е направо Шекспир на „чалга перото“.

Емблематичният професор, който стана известен и с  напъните да влезе в голямата  политиката и не успя е записал името си в чалга аналите с две култови авторски песни. Явно в жанра му е провървяло повече, отколкото в политиката. И до днес можете да видите в музикалните сайтове хитовите ретро парчета „Два мерцедеса“ и „Рокер“.

Въпреки че видния преподавател  е написал общо пет „хита“, само два стигат до аудиторията. В тях „палавият професор“ ярко разкрива душевните си въжделения за млади мацки , бързи коли, алкохолни маратони с рокерски мотори, пачки долари и примитивен нощен живот.

Два мерцедеса

На път за Варна снощи късно гадже ме стопира.
Помислих си, това ще е последната секира.
Ръка протяга, спира ме и пита : „За къде си”.
Влюбено ме гледа, явно ? харесвам!

Припев:
Два мерцедеса карам, сто гаджета сменявам!
Никога на сухо не оставам
Два мерцедеса карам, с тях всички задминавам!
Никога на сухо не оставам!

Във този час подадох газ, колата пак потегли!
И казах си: „С това момиче, никакви проблеми”.
Разговор завързахме на някаква си тема.
На мен ми бе обаче съвсем друг проблема.

Припев:
Два мерцедеса карам, сто гаджета сменявам.
Никога на сухо не оставам!
Два мерцедеса карам с тях всички задминавам
Никога на сухо не оставам!

След кратко време почнах да си пускам аз ръката.
Съвсем случайно, може би, й бръкнах под полата.
Но тя ми каза: „Спирай, тука”, искала да слезе.А мислех си – късметът пак ще ми излезе!

Рокер

Когато нощем всички хора тихо спят,
аз сядам бързо на мотора и мой е този свят.
Когато нощем всички хора тихо спят,
аз сядам бързо на мотора и мой е този свят.

Припев:
Рокер съм, братко, най ми е сладко,
когато съм пиян.
Мацки обичам да ги събличам!
Това е моят дан!

По барове и дискотеки лудувам до зори.
Уви, не е живот за всеки, трябват и долари!
По барове и дискотеки лудувам до зори.
Уви, не е живот за всеки, трябват и долари!

Припев:
Рокер съм, братко, най ми е сладко,
когато съм пиян.
Мацки обичам да ги събличам!
Това е моят дан!

Когато слънцето изгрее, лягам си уморен.
Но знам, че пак нощта ще дойде, примамлива за мен.
Когато слънцето изгрее, лягам си уморен.
Но знам, че пак нощта ще дойде, примамлива за мен.

Продуцент е Жоро Сръбския, а годината е отново 1998.

Не напразно 90-те години се наричат „златни за първичния жанр“.

Доста публични фигури с интелектуални претенции за изявени културтрегери и пазители на „духовните и национални ценности “, са се пробвали в „направлението“.

Едни като участници във видеоклипове, като текстописци, а някои и като изпълнители.

Други пък ново пръкнали се днес политици създадоха цяла индустрия, а медиите благосклонно им направиха място на „ обществената трибуна“ популяризирайки телевизионни шоу програми, в който ни заливаха с помията на „дегенератска  халтура”, в които активно  участваше  гологлавия гуру на „кючекчийските ритми” и неговите съпартийци.

В  мътните години на чалга възхода, мутрите и беззаконието, върлите  чалгари от екипа  на „гологлавия дългуч” успяха да ударят дъното, възпявайки  гангстерите, от които беше пропищяла  държавата,  убеждавайки облъчените милениали, „колко са бели душите им“, въпреки черните костюми в които били  облечени.

Добре, че по стечение на обстоятелствата им се размина с управлението, та иначе току виж Кондьо се пръкнал за министър – председател, а целия Пайнер начело с бате Митко в министерския съвет.

Днес  „творческия колектив” на Учиндолският шоумен си има пак своя партия,  даже депутати в парламента въпреки, че на българския суверен явно леко му просветна,какъв таралеж си вкарва в гащите  и на последните  избори го прати в девета глуха.

Разчитайки на късата българска памет и  перманентно обществено умопомрачение чалга политиците от новата история  на съвременния политически упадък  ни   убеждават, че живеем в невъзможна престъпна и мафиотска държава.

И  те, които възпяваха мутри, мутреси и селско патриархалната мачовщина, са носители на фундаменталните български ценности и новите съзидатели  на величието и възхода на нацията. Оная нация, която превърнаха в екзалтирана ревяща тълпа от екзалтирани комерсиални маргинали.

Какво лицемерие!?

Доста са имената на съвременния ни елит, които  са се облажили, допринасяйки  за популяризирането на „чалга културата“, а и не само. Не  по-малко са  и основи положителите  на прословутата „клозетна лирика“, чиито следи се губят още през годините на соца, когато в градските тоалетни се откриваха мотиви от тяхното „пещерно изкуство“, изрисувани с пръсти запетайки и други геометрични фигури по стените.

Малко по-късно ще си припомним  за един бивш служебен премиер, който стана официално лице именно на този вид „изкуство“.

Сега същите тези „творци“ се оправдават, че го правили за пари, парите не миришели, такива били времената, защо да не „праснели“ по една халтура за 250 лева на парче  и други подобни нелепи обяснения.

Няма оправдание за моралното разложение на няколко поколения, дами и господа „културтрегери“! Щом тогава не сте се замисляли за последиците, които са оставили траен дегенеративен отпечатък в поколенията, как сега и с какви очи ще застанете на другия бряг – като стожери на интелектуалното и духовно извисяване на същите тези, които осакатихте морално и духовно!?

Интересно ми е,  какъв дебат би се заформил по рано на кандидат президентските избори, ако в медиите се бяха сетили да сложат един срещу друг „ректора-чалгар“ и „Първата дама в държавата и чалга статистиката”!?

Не е тайна, че по времето, когато прословутия професор за който говорим  се е изявявал, като виртуоз на „маане мотивите“.  В „Каналето“ на Камен Воденичаров се е подвизавал един брадат журналист с очила,който по- късно обикаляше затворите да интервюира видни бандити и закоравели психопати.

Днешен върл  „заклеймител“ на ретроградния жанр и „заклет“ враг на „чалгаризацията“ и „вулгаризацията“. Същият този устат журналист просто и  буквално  е „висял на косъм“ да не пропише чалга рими.

250 лева са се виждали много пара, нищо че сега пише срещу комерсиалното общество на младите.

За радост на гилдията разумът  надделял над тъмните страсти и се е отказал.

Свидетел на „Страстите Мартинови“и победата на духа над материалното  е станал колегата му  Иван Бакалов, който беше  направил коментар по въпроса на страницата си в социалната мрежа Фейсбук.

Повсеместната изчанченост  не  прави изключение!  Дори изтъкнати  специалисти  по антична литература пописват  чалга стихотворения и прибират символични хонорари от по 200 и 250 лева.

За жалост „шедьоврите“ на един изтъкнат „литературен субект”,  нереализирал се фолк автор са изтрити от интернет, но споменът за неговите напъни остава в архивите на вече несъществуващата фирма „Фолктон“, където са ги „натворили“ заедно с професора – ректор. Или както е казано: „Следите винаги остават“!

Говорейки за „изкуство“ и „морални примери“ на  публични  личности, няма как да не си спомним един скандален бивш  служебен премиер назначен от мъжа на „първата дама в чалгата” и неговата ода „Запек“, в която описва аналните проблеми на внучето си.

„Произведението на изкуството“ на бившия премиер се превърна в „класика“ за любителите на „клозетната лирика“ и пожъна небивал успех в социалните мрежи. То беше явното  олицетворение на политиката, която водеше служебния премиер и професор.

Оправданията, че бившият служебен премиер  е ерудиран човек с чувство за хумор и уклон към шегите, някак си не се връзва с приносът  му в „тоалетната  литература“. Още повече на фона на претенциите, че е тежък и солиден политик и лидер. А преди всичко лидерите би трябвало да са визионери!? Трудно се възприема визионер, още повече министър-председател, който си точи перото върху тоалетната чиния.

„Всеки е правил грешки на млади години“, казват старите хора. И са прави. Човек може да промени характер, имидж, биография , но посредствеността – не може. Тя си остава заложена в него, дълбоко подтисната в подсъзнанието.

Колкото и ерудиран, начетен и просветен да си станал с времето.

Колкото  научна литература и книги да си изчел. Колкото  опит, знания и  умения да си придобил. Те винаги ще лежат на посредствена, „паянтова“ основа.

Рано или късно елементаризмът ти лъсва, като голите задници на чалга певачките. А опитите да я прикриеш зад нова визия, е все едно върху миришещи на манджа дрехи да излееш флакон парфюм… Все на помия ще мирише.

 Автор: Янчо Николов

2 КОМЕНТАРИ

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви