Лаокоон и синовете му
Лаокоон и синовете му

В средата на януари 1506 година, някъде в лозов масив на Есквилинския хълм във Вечния град, е открита една от най-известните в света скулптурни композиции. Статуята “Лаокоон и синовете му” е намерена на мястото, където някога Нерон строи своя “Златен дом” (Domus Aurea).

Шедьовърът всъщност е римско мраморно копие, изпълнено през I век пр.н.е. Оригиналът на статуята е изпълнен от бронз през 200 г. пр.н.е. и не е оцелял. Копието от мрамор е дело на трима скулптури от Родос – Ахесандър, Полидор и Афинодор.

Римският историк Плиний пише, че някога статуята е красяла дома на император Тит.

Сюжетът, послужил за създаването на статуята е почерпен от митовете за Троянската война. По-късно се среща и в “Енеида” на Вергилий.

Легендата гласи, че когато гърците оставят пред стените на града Троянския кон, жрецът на Троя Лаокоон предупреждава съгражданите се да не приемат подаръка от враговете си. В своята “Енеида” Вергилий изковава станалата по-късно крилата фраза “Бойте се от данайците, поднасящи ви дарове” (…Equo ne credite, Teucri! Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentis.) Заради това си предупреждение Лаокоон бива наказан жестоко от боговете, покровителстващи гърците. Олмипийците му изпращат огромни змии, които задушават него и синовете му.

Скулптурата изобразява отчаяната и напразна битка на Лаокоон и синовете му с чудовищата.

Когато научава за находката, папа Юлий II изпраща архитекта Джулиано да Сангало и скулптура Микеланджело Буанароти, за да се удостовери, че статуята е автентична. Сангало е категоричен, че това е скулптурата, за която Плиний свидетелства, че е украсявала дома на император Тит. Микеланджело пък заключава, че статуята е изработена от два мраморни къса.

Папа Юлий II нарежда статуята да бъде изложена във ватиканския дворец Белведере. Той два века и половина по-късно е превърнат в музей. През 1798 година “Лаокоон и синовете му” заминава за Париж съгласно клаузите на Толентинския договор и е предадена от папската институция на Наполеон като контрибуция. Едва през 1816 година, след свалянето на Наполеон, скулптурата отново се връща във Ватикана и днес може да се види в музея на Ватикана.

Когато троянците в недоумение и с нерешителност разглеждали оставения от ахейците дървен кон и предлагали да го внесат в града, Лаокоон яростно възразил, като ги предупреждавал за гръцкото коварство. Убеждавал съгражданите си да унищожат коня. Бил сигурен, че е някаква военна хитрост, измислена от Одисей. Скоро от морето се показали две огромни змии, които излезли на брега там, където Лаокоон заедно със синовете си принасял жертва на Посейдон. Змиите се нахвърлили върху синовете му и се обвили около тях. Притекъл им се на помощ баща им, но те се обвили и около него. Геройски се борил Лакоон със змиите, но отровата прониквала все по-дълбоко в телата им.

Така загинал троянският жрец, виждайки ужасната смърт на своите невинни синове.

След като го убили, змиите се скрили в храма на Атина. Троянците приели това като наказание на Лаокоон за непочитание към богинята и ѝ принесли в дар кон, и вкарали дървеното съоръжение в града, обричайки се на смърт.

В други източници, в т.ч. трагедията „Лаокоон“ на Софокъл, смъртта на Лаокоон се обяснява по друг начин: Аполон забранил на Лаокоон, бивш негов жрец, да встъпва в брак и да има деца, но Лаокоон нарушил забраната и даже съгрешил с жена си в самия храм на Аполон. Затова той бил наказан от боговете, като според един от вариантите на мита, змиите задушили само децата му и това станало в същия този храм на Аполон, където Лаокоон го оскърбил, а самият той останал жив, за да оплаква вечно съдбата си.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви