Цели десетилетия обществената представа за миналото е доминирана от една аксиома – „България никога не е имала флот преди Освобождението“. И дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. Ще минат много години преди да се разкрие истината. За това, че българският опит във военноморското дело е съществувал. И все пак може да се започне отнякъде.
Изследването на военноморското дело през средните векове винаги е стояло в сянката на далеч по-познатите сухопътни кампании. Причината за това не е, че владетелите не са осъзнавали важността на флотилите. Не, морската мощ е била ключова част от политиката на силните държави. Реалната причина за по-скромния обхват на ВМС е тяхната издръжка. Тогава строенето, екипирането, поддържането, оперирането на една скромна флотилия е можело да надхвърли разхода по издръжката на сухопътна армия. И само най-богатите държави можели да си позволят да поддържат флот постоянно.
Дори и в тази ситуация немалко монархии предпочитат временно да наемат кораби, отколкото да инвестират в тяхното конструиране. Остава и въпросът с осигуряване на екипаж. Опитните моряци, способни да маневрират с гребни и платноходни кораби в тежки сражения, съвсем не били многолюдна прослойка. И морските вълци скъпо продавали своите услуги.
Има и друг факт. Непосредствен съсед и конкурент на България през цялото Средновековие е една от водещите морски сили на епохата – Византийската империя. Каквито и разкрития да има за историята ни, ясно е едно.
Българският флот никога не е бил равностоен опонент византийския,
Особено в периода на Първото българско царство. Но предците ни са се опитвали да подсилят войските си, допълвайки ги с военноморски подразделения.
Първото българско царство
Още с пристигането си в Бесарабия след 665 г., водените от Аспарух българи развиват логичен интерес да навлизат във Византия. Целта е: вземане на плячка и пленници. През 70-те години на VII век българите успяват да създадат няколко укрепления в делтата на Дунав. Наличието на тези аванпостове, един от които е Онгъл, подсказва, че прекосяването на голямата река е било напълно подсигурено. Това означава, че Аспарух е разполагал или със собствен малък речен флот или е използвал своите славянски васали. Те е трябвало да осигуряват транспорта на български войски през реката. И поддръжката на предните постове в т.нар. Малка Скития.
Речен флот вероятно е съществувал, за да подсигурява контрола над Долни Дунав по времето на Тервел и неговите наследници. И да покрива северозападната граница на България срещу Аварския хаганат. Както и да гарантира връзката между двете части на българската държава. Липсата на археологически и историографски данни за периода между 680 и 812 г. пречи на установяването на някаква сигурна хипотеза. С оглед успешните военноморски операции на Константин V следва да заключим, че българите не са имали никакво военноморско присъствие в Черно море през VIII век.
Това лесно може да се потвърди и от факта, че предците ни не владеели нито едно черноморско пристанище. Варна е първият завзет град, едва в края на Кардамовото царуване или скоро след възкачването на Крум. Именно с управлението на Крум се заговаря за използване на скромен морски флот. Вероятно е бил съставен от снабдени с платна по-големи лодки, подобни на изобразените в Плиска. С тяхна помощ българите извършват атаки срещу няколко ключови крепости в Бургаския залив и ги подчиняват.
Наличието на речен флот по Дунав се потвърждава от кампанията на Омуртаг срещу разбунтувалите се славянски племена
по поречието на реките Тимок и Тиса. Неговото развитие отвъд праговете при Железни врата край Северин обаче следва да се търси още по времето на Крум. Тогава българите възстановяват разрушения от аварите Белград. И го превръщат в свой преден пост по поречието на Дунав и Сава. В хода на действията от 827/9г., франкските извори недвусмислено посочват, че българите прекарали войските си с кораби. И с тяхна помощ успели да реализират с голяма бързина своите наказателни действия срещу славяните.
Скромните военноморски възможности на България са напълно неадекватни за справяне с византийския флот в Черно море. Това се потвърждава и от лекотата, с която ромейската флота на няколко пъти навлиза по Дунав. И съдейства на маджарите за нахлувания в Добруджа. През голямата кампания, довела до битката при Ахелой, Симеон отново не се опитва да противодейства по море на ромейския флот. Това затвърждава окончателно тезата, че България не е разполагала с постоянно действащи морски сили.
С варяжкото нашествие в България през 968/9 г. и последвалото падане на Преслав, всякаква поддръжка на речен флот по Дунав вероятно е прекратена. Ресурсите по времето на Роман, Самуил и Гаврил Радомир са изцяло насочени към контриране на сухопътната заплаха от страна на Византия.
Второто българско царство
Използването на кораби след възстановяването на България е далеч по-добре засвидетелствано в изворите. Първият момент, отбелязващ наличието на бойни кораби, е по време на организираната обсада на Константинопол от българи и никейци. Изпълнявайки своя ангажимент, Иван Асен II екипира флот от 25 бойни галери – внушителна за онова време сила. И го изпраща в подкрепа на никейците, чийто собствен флот не надвишава 30 кораба.
Тук остава отворен въпросът: как е построен българският флот.
Едната възможност е корабите да са действително изградени в България. Има хипотеза за наличието на корабостроителници в устието на Камчия. Там дървеният материал е изобилен, а е можело и лесно да се достави от Стара планина. Според другата версия, корабите са били наети. Остава обаче въпросът от кого? По това време достъп до Черно море имат само големите морски сили Венеция и Генуа. Но и двете са съюзници на Латинската империя.
Единственият възможен помощник на България в това начинание е Дубровнишката република – конкурент на Венеция и Генуа. Тя би имала голяма изгода от наличието на силен приятелски флот в Черно море. Най-вероятният сценарий е, че Иван Асен II наема майстори и моряци, договаряйки се с републиката. Дубровничани строят и екипират флота, България плаща разходите и осигурява допълнителни моряци от собствените си пристанищни градове по Черноморието. Подобно начинание несъмнено е било скъпо. Но по това време България е най-голямата и богата страна в Югоизточна Европа. А Иван Асен II започва да сече монети с добро златно покритие. Нещо повече, България се намира в почти непрекъснат мир след 1218 г.
В началото на XIV век се появяват и свидетелства, че българският търговски флот е съществувал. Теодор Светослав го използва, за да осигури жито за гладуващото население на Константинопол през 1307 г. Добруджанският деспот Добротица също използва търговски кораби. С тях снабдяване на Константинопол, като част от съюза си с императрица Ана Савойска. По-важното при Добротица е свидетелството за използване на военен флот. През 1375 г., в подкрепа на Йоан V Палеолог Добротица организира военноморска експедиция до Трапезунд. Тя се е състояла от 12 галери.
Година по-късно, българският добруджански флот плава до Константинопол, отново за да подпомогне василевса. Успоредно с тези кампании българският аристократ успешно воюва с втората морска сила в Средиземноморието – Генуа. Българите разгромяват генуезкия флот, пленявайки част от него. А Добротица успява да завземе генуезкото пристанище Килия, контролиращо целия търговски поток в Бесарабия. За кратко, между 1375 и 1388 г., Добруджанското деспотство се превръща в първа морска сила в Черно море.
Българският морски флот е ликвидиран при последвалите нашествия на османците.
В крайна сметка с покоряването на българските земи от Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) се слага край на средновековния дял на българската морска история.
