Янчо
Янчо

Промяната идва, но като за зла участ идва и студената зима.

С  нея започва и „зимната приказка” за  новите увеличения на сметките за ток и вода.

Българите се примириха с  увеличения на хранителните стоки, които бавно и някак си „безболезнено”прескочиха  границата от 40%.  Горивата се повлачиха след храните, като миша опашка и хвърлиха котва  със скромните  15%…. засега. И цялата тази история се случва само за  последните 8 месеца, за да се превърне в реална  Коледна приказка и „приятна” след новогодишна изненада  за българина.

И сякаш, за да е пълен комплектът от  празнични „подаръци”, дойде  ред на електричеството и водата.

Вече стана ясно, че от 1 януари 2022 година, водата на места ще струва „само” 6 лева на кубик. Може би от ВиК са успели  да  докарат реката  от приказката за „Златното момиче”.  Според Водния  Холдинг, това е поносима социална цена.

„Ами как, прави са си хората. Можеше цената да е и непоносима. Но видите ли, от бизнеса почнаха да мислят и за народа. Догодина ще си пожелаем да прокарат и „жива вода” за да няма болни и мъртвите да възкръсват, а цената и ако ще и  200 лв за грам  да стане”, смее се леля Стефка от бургаския квартал Възраждане. 70-годишната бивша учителка е с пенсия повече от скромна – 360 лева.

Българинът свикна да вярва на приказки и да се адаптира бързо към екстремните условия за оцеляване, с които го засипват през последните 30 години.  И както е според „народната ни мъдрост” обичаме да ни е на „два ката”. За голяма „радост” на всички любители на „силните усещания” ведно с  водата и цената на електричеството ще достигне 0.40 лв за киловат, или простичко казано 3.5 пъти над цената, която българските граждани  плащат сега.

Новите цени ще повдигнат „следпразничния адреналин”  на домакинствата които, ако до момента са заплащали сметки за ток и вода от 100 лева, сега ще трябва да заделят  200 лева, за новите сметки.

Що пък да не повишат цените от енергийните дружества. Щом ще потече златна вода, тя е добър проводник на електричество.

Българския потребител ще помънка и ще спре, когато от медиите го „убедят”, че качеството на електроенергията се е повишило и сега всеки български дом е „малко слънчево късче”.

Така гражданите на републиката ще спестят някой лев за очила, защото на тази светлина ще може да се чете и най-дребния шрифт, както и от горива, защото крушките ще ни топлят със силната топлина, която ще излъчват.

Само при тези два плюса, кой ще ти пита за цената!?

Златна вода, слънчева електроенергия, какво му трябва на човек. Гаджетата ще трупат „бронзов тен” у дома, спестявайки за скъпарските солариуми. Ще го трупат и тези, които досега не са можели да си позволят такава екстра. Това ще повиши  и сексуалните щения на българския мачо, загорял за „шоколадови  мацки”.

 „Всяка домакиня – плейметка”, ще е новата европейска програма на НЕК по „Бърза адаптация към енерго шока”.

Чрез нея ще се повиши демографския прираст на населението, а българите ще се умножат,   „като морския пясък”.  Ето ти ефективно „енергийно решение” на проблема с демографската криза. Не две, а три в едно куатро!

При това положение кой ще ти гледа цените!? Кой ще ти гледа инфлацията, която,  според финансови експерти е нечувано висока за последните 15 години!?

Да не си помислят някои си, че  това може да се окаже пагубно за много български семейства и граждани в началото на студения зимен период – януари, февруари и март!? Няма такова нещо!

Според някои политолози и социолози, това можело  да изиграе лоша шега на  кабинета  на Продължаваме промяната и партньори!? Представяте ли си!? Какви „песимисти” са тия социолози и политолози. Веднага трябва да се „изчегъркат” и в затвора! Да развалят хубавата приказка!? Безобразие!!!

„Харвардските  юпита” и мораториум наложиха върху цените, да не растат нагоре. Нищо че идеята беше предложена от тия дето щяха да вкарват по занданите. И сега идеолозите на приказката за мораториума им се смеят на акъла, че прогнозират, как още в края на януари и началото на февруари, правителството имало  голяма вероятност да изгуби доверието на избирателите, когато се докажела тезата, че след падането на мораториума електората ще „падне от коня”, получавайки новите надути сметки.

Пълен абсурд! Само Румен Бахов ни липсва, да разваля микса от приказки.

Българите от 30 години живеем в букет от приказки и от празни  приказки. И какво!? Да не би да ни е зле!? След като успяха да ни накарат през цялото  време да вярваме, че червеното  е синьо и на гладен корем по-леко се спи. Как сега да не вярваме, че от червена джанка може да се пръкнат сини круши!?  Ами могат!  И те ще донесат промяната!

„Ученото си е учено”, казваше баба ми, „в клозета да го затвориш, гладно няма да остане”.

Че държавата се превърна в клозета на Европа- спор няма!

Ама си е наш- приказен кенеф! Сега тия с харвардските дипломи, като му „праснат” един ремонт. Като „поизчегъртат” от тук, от там, че като вкарат и малко червен цвят за разнообразие –  работата ще тръгне.

Ще станем тоалетна за пример. Ще завалят пари, какво като сме клозет, парите не миришат! От цяла Европа ще идват да ходят по голяма и малка нужда у нас.

Туй,  че и  тоалетната хартия ще поскъпне и ще се изравни с еврото, не плаши българския потребител.Той от времето на соца още е свикнал да си бърше задника с ръце и да прави запетайки по стените. И това е изкуство, наше си, приказно, от” клозетния фолклор”.

Винаги ще измислим някакъв си начин да излезем от ситуацията. Българинът е сиромах човек, но жив дявол. Приказката, в която живее, го е направила такъв изобретателен и находчив.

Даже Баце, приказния герой от „летящата Жипка”, пророкува  в една пресконференция за медиите:

„ Ще ни търсят от Европата да им даваме левове за евро. Тя печатницата е в България, направо на място ще ходим”, изцепи се майсторът на „късия разказ”. После, с типичния си банкянски хумор, продължи да философства, без да знае, че дава една прекрасна идея на изриталите го от политическата приказка „нови герои”.

Който е работил, работил, работил, ще да е натрупал левове в скрина. Мързеливите да му мислят. Когато дойде време да се дава „евро за смет, грешка на езика- лев”, така ще ги затрупаме с обезценени от инфлацията знакови хартийки, че свят ще им се завие на „глупаците от Брюксел”. Приказно измислено.

Българинът е всестранно развита личност, един вид мултифункционален индивид. Той е приказен герой. Живее в измислен свят, паралелен на реалността. Но там му е хубаво.

Чувства се в свои води. Пие си ракията, псува под сурдинка, от време на време ще набие жена си, един вид ще изпусне парата. Па току виж измислил някоя магария да излезе от всяка ситуация. Едни нищо и никакви  сметки ли ще го стреснат!?

Българския непукизъм и прословут „оптимизъм”, че всеки следващ ще го „оправи’ по-добре от предния , стига да има чуждестранна диплома, перспективен бизнес в чужбина и „а-ла франга” излъчване е на път да стане световен феномен. „Приказен феномен”, достоен за анимиране в Pornhub, с типично български сюжет.

Въпреки, че 30-годишната „ демократична приказка”, е пълна с отрицателни герои и  примери, българинът продължава да вярва, че ще дойде  от незнайни земи  приказния принц, със своята свита от „зализани  юпита”,  и ще го „оправи”, веднъж и завинаги.

Така, както не можаха да ни оправят гърците за 200 години, дивите ни боляри за 300, турците за 500, комунистите за 45, царят за 800 дни и  Баце за 12 години. Продължението на новия  сюжет предрича 100 дни, след което ще заживеем във вечно щастие.

Лошите ще бъдат оковани във вериги, чувалите с  пари и злато които са заграбили, ще бъдат върнати в хазната, а от там хвърляни с шепи на народа. И всички ще пеят, танцуват и плачат от радост по улиците.

И приказката свършва! Но преди да е свършила, ще чакаме да минат стоте дни на епична борба с „вятърните мелници”. Току виж нещо в нея се объркало.

Хубаво е да сме оптимисти, ама е добре да сме умерени, че в момента преминаваме през страниците, където явно нищо добро не ни чака. От този микс от приказки,  в който живеем, сякаш се объркахме тотално.

Хубаво е да знаем, че не всички завършват с добър край. Особено когато са недописани, а героите са „перманентни дебили”, като щуреца, който лежерно лежал на кълката, че животът е прекрасен, без мисли за някакви си там  отговорности.

А когато мравката го попитала:  „А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска”? Безхаберникът не му мислел много: „Ще се оправям някак си’.

Ако „промяната продължи”  до пристигането на новите сметки, ще му търсим пак колаят. Българинът е свикнал да живее в  „ Приказка безкрай”.

Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви