Тит - императорът с две лица
Тит - императорът с две лица

Десетият по ред император на Римската империя Тит Флавий Веспасиан се ражда на 30 декември 39 година. Той е най-големият от синовете на император Тит Флавий Веспасиан (за да се различават, единият е наричан император Веспасиан, а синът му – император Тит) и Домицила Старата. Светоний пише за него, че още от ранните му години се отличава с уменията си във военното дело, но също и с ораторските си способности и вкуса към изкуствата. Военната му кариера започва в провинциите на империята – Германия и Британия.


Превземането на Йерусалим и ограбването на втория храм от легионите на император Тит

Под командването на баща си участва в потушаването на големите бунтове в Юдея. През 69 година баща му приема титлата император, а Тит е негов префект, пръв помощник и съуправител с титлата цезар. В това си качество ръководи окончателното потушаване на въстанието от 66-70 година в Юдея и превзема Йерусалим. Легионите под негово командване разрушават втория храм в Йерусалим. През 71 година, за да отбележат победата си в Юдея, Веспасиан и синът му Тит празнуват грандиозен триумф в Рим. В чест на това събитие, близо до Форума в Рим е издигната Арката на Тит.

Докато баща му, император Веспасиан, държи властта в империята, Тит споделя правомощията му почти наравно с него. Разполага с трибунски и консулски права, а е и префект на преторианската гвардия.

През това време Тит проявява безкомпромисния си характер по отношение противниците на режима.

Заедно с афинитета му към забавления и разкош, жестокостта, с която се разправя с противниците си, му навличат неодобрението на политическите фигури, които масово роптаят срещу наследяването на властта. Голяма част от съвременниците му виждат в него втори Нерон.

Когато император Веспасиан умира на 23 юни 79 година, Тит поема императорските правомощия, като така става първият император, наследил властта от прекия си баща. Заедно с по-малкия си брат Домициан двамата си поделят властта.

От този момент поведението му коренно се променя. Докато е на власт Тит не е издал нито една смъртна присъда. Начело на империята, той продължава започнатите от баща му позитивни промени в римското общество. Опитва се да печели популярност, като търси добри отношения със Сената и народа на Рим.

През 80 година Тит завършва строежа на “Амфитетъра на Флавиите”, започнат от баща му, чиито руини и до днес са едно от най-впечатляващите чудеса в света. Грандиозната арена на Колизеума е проектирана така, че да побира 55 хиляди души и без никакво съмнение е едно от най-забележителните архитектурни постижения на античния свят. Откриването на Колизеума е съпроводено от 100-дневни тържества, по време на които Тит проявява небивала щедрост.

По време на краткото му управление изригва вулканът Везувий и засипва градовете Херкулан и Помпей. ява особена щедрост и загриженост към пострадалите. Принципатът му не се отличава с мащабни и амбициозни начинания, нито в обществен, нито във военен аспект. Но въпреки проявената по-рано жестокост, народът го възприема като “любящ и утешение за целия човешки род”.

На 13 септември 81 година император Тит внезапно почива. Причина става вероятно скоротечна пневмония. Римският народ скърби, а също както Веспасиан, веднага след смъртта му Сенатът издава решение за обожествяването му. Наследен е от брат си Домициан, който става третият император от династията на Флавиите.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви