Ивайло Мирчев
Ивайло Мирчев

Ивайло Николаев Мирчев, е български политик и IT предприемач. Народен представител в 45,46 и 47 -то народно събрание. Председател на постоянната Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии към 46-о Народно събрание на Република България.

В 47-ото Народно събрание Ивайло е заместник-председател на постоянната Комисия по енергетика и член на постоянната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Член е на Изпълнителния съвет на „Да, България!“. Създател е и на компания за разработка на иновативни устройства за управление на дома през интернет.

Ивайло Мирчев е роден в град Добрич на 6 май 1980 година, завършва бакалавър в Стопанска академия „Д. Цанов“ със специалност Маркетинг. Магистратура завършва към БАН – специалност „Финанси“. От 2010 година работи в сферата на Информационните технологии и списва личен блог на тази тема.

Обществената си и политическа дейност започва през 2010 година.

От 2010 година Ивайло Мирчев е основен експертен двигател в поредица независими граждански каузи в областта на електронното управление и модернизацията на администрацията. Инициатор на кампанията „България без дим“, забраняваща пушенето на обществени места. Едно от лицата на спонтанното движение „Данс with me”, учредено в началото на 2013 година. От 2015 година е в инициативния комитет на движението „Гласувай без граници“, в подкрепа на машинното гласуване. Активист за повишаване на избирателната активност в България. През 2015 е сред гражданските лидери, които се противопоставят на решението на парламента за намаляване на изборните секции в чужбина. Организира кампанията „Искам Да Гласувам“, масово популярна в България и сред българите в чужбина.

Същата година става част от инициативата „Правосъдие за всеки“,която защитава каузата за необходимостта от дълбока съдебна реформа.

От  2016 г. става член на инициативния комитет за учредяване на „Да, България“, а през 2017, в деня на самото учредяване, е избран за член на Националния съвет на партията.

Няколко дни по-късно Националният съвет го избира и за член на Изпълнителния съвет.

През 2021 Ивайло Мирчев е избран за народен представител в 45-тото Народно събрание от 24-ти многомандатен избирателен район, издигнат от коалиция „Демократична България“. На изборите от 11 юли Мирчев е избран за народен представител в 46-о Народно събрание от 2- ри многомандатен избирателен район, издигнат от коалиция „Демократична България“. Избран е и за председател на постоянната Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии към 46-тото Народно събрание на Република България.

Повод да се срещнем с депутата Мирчев стана зачестилите през последните месеци призиви на новите управляващи за справяне с корупцията и мафията в управлението, предстоящите предложения за генерални реформи в съдебната и други изпълнителни власти, искането за оставката на Главния прокурор Иван Гешев, шумът около зелените сертификати.

Янчо Николов
Интервюто взе Янчо Николов

Интервю на Янчо Николов

Какво мислите за корупцията в момента, г-н Мирчев? Имате ли от „Да, България“ ясна стратегия за справяне с нея?

Да България“ и коалицията „Демократична България“ имаме най-широкомащабната и последователна програма за борба с корупцията.

И тя започва с правосъдната реформа, с реформа на прокуратурата, с премахването на специализираните съдилища и прокуратури, с гарантирането независимостта на контролните и регулаторни органи (Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за финансов надзор, Комисия за енергийно и водно регулиране и пр.).

Без тези реформи държавата практически е приватизирана от политико-олигархични структури, защото държавните органи досега служеха едновременно като чадър и бухалка в ръцете на тези мафиотски образувания.

В последните години имаме десетки крещящи примери, станали публично известни (а колко още не са известни на широката публика!) на разграбване и саморазправа на бизнеси в услуга на ГЕРБ и ДПС и свързани с тях икономически структури тъкмо с помощта на тези инструменти – прокуратура, комисии и съответните хора, сложени по върховете им.

От къде, от кои очаквате да срещнете най-яростна съпротива?

Разбира се – от партиите и мафиотските структури със сериозно засегнати интереси. Предизборните ни кампании през годината бяха подчинени на задачата да отстраним ГЕРБ и ДПС от властта, за да можем да си върнем държавата и тя да работи в интерес на всички.

ГЕРБ и ДПС вече не са по върховете властта, но те все още държат невидимите ? механизми от по-долните етажи. Нужни са гаранции, че превземането на държавата утре – отново от ГЕРБ и ДПС или от някой друг, няма да се случи. Тези гаранции ще получим с институционалните реформи, които новото управляващо мнозинство ще предприеме.

Не мислите ли, че сте много малка парламентарна група, която да пребори сама корупцията? Или сте водили вече разговори с другите политически сили по този въпрос? Има ли единодушие или за момента всичко това е просто „хипотетично обещание“ за пред избирателите?

Не е хипотетично! Категорично! Ние винаги сме имали по-голямо влияние от процентния си дял в парламента – и това ни го признават всички. Лесно е да се обясни защо е така – защото имаме ясно лице.

Не сме се събудили вчера и сме се ударили по челото – я да преборим корупцията.

Ние отдавна сме казали как да стане това и от години имаме последователно поведение на хора, които знаят коя е вярната посока и работят в тази посока. Днес все по-често се използва думата интегритет, дали някой има интегритет да заеме даден пост или да претендира да е политически лидер.

Съвсем нескромно ще заявя, че точно ние, от „Демократична България“, имаме такъв интегритет – ние не просто вярваме в ценностите, които сме обявили, нашите политически биографии, действията, които сме предприели досега, доказват, че живеем и работим според и в името на тези ценности.

Разбира се, сами не можем да преборим корупцията и затова участваме в коалиция, която вярваме, че може да осигури решителен напредък за отвоюването на държавата от мафията и за модернизацията на страната. Но ние в тази коалиция не смятаме да сме подгласници, ще бъдем гарант за реформите, за които се борим.

Ще натискаме педала на газта те да се случват, ще изправяме волана, ако колата започне да криволичи или някоя от партиите се опита да обърне посоката на движение.

Защо главния прокурор Иван  Гешев е „трън” в очите на новата коалиция? Кой или кои стоят зад Гешев, че е толкова яростна атаката спрямо него?

Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор и това беше ясно още преди да бъде избран, когато беше единствен кандидат. Той не само продължава линията на Сотир Цацаров, на когото беше наследник, но още преди да заеме поста показа на какво е способен – на шумни показни акции, като ареста на Десислава Иванчева, които продължиха и след като стана главен – нахлуването на негови подчинени в президентството да тарашат кабинети на президентски съветници.

Гешев се смееше на скандала с „Осемте джуджета“, правеше се, че няма никакво източване на милиони за магистрала „Хемус“, нито че има някакъв проблем с нощното шкафче на Бойко Борисов, натъпкано с 500-еврови пачки и златни кюлчета.

Година по-късно се присети, че наистина може поне да се видят серийните номера на тези банкноти. Сега вече има сериозни сигнали срещу него в правосъдното и вътрешното министерство за огромни злоупотреби като прокурор, включително за отнемане на дял от фирма в полза на баща му.

Този човек е не просто срам, той е вреден и опасен за България и час по-скоро трябва да си ходи. Ще намерим механизъм да го отстраним, а после трябва да направим така, че да няма повече иванфилчевци, сотирцацаровци и николагешевци.

Колкото до това, кой стои зад Гешев, не е нужно да се сещаме за чата му с пиарката на Борисов, гальовно наричана от него Севи, за да сме наясно, че този човек е чадър и бухалка в ръцете на бившия премиер и на олигархията в ДПС.

Как ще се справи държавата и новите управляващи с корупцията, след като под носа и Пловдивският панаир беше „харизан” на Георги Гергов? Скандалът „Гергов-Портних“?

„Демократична България“ разкри схемата за „прилапване“ на панаира, както я нарече нашият съпредседател Христо Иванов по време на последната предизборна кампания. Общинските ни съветници в Пловдив и Варна се опълчиха на операцията Георги Гергов – Иван Портних, това бе и сред акцентите ни в кампанията.

Аз отправих на 9 декември парламентарно питане до служебния премиер Стефан Янев, какво може да направи Министерският съвет, за да си върнем Пловдивския панаир, ако общинският съвет на Варна апортира акциите си в него на Гергов, което се и случи. Янев отговори, че са пратени писма до двете общини, че акциите на Варна трябва да се върнат на държавата, каквото сам е решил преди 4 г. общинският съвет, но освен това няма други възможности.

Поскахме от областният управител на Варна да атакува решението на варненската община в съда и той го направи – чакаме съдебното решение. Освен това народният представител от ДБ Антоанета Цонева отправи въпрос към новия министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, какви действия е предприел кабинетът „Петков“ и нейното министерство в частност по сагата с панаира.

Въпреки огромния отпор и медиен натиск, олигархията е твърдо решена да завладее Пловдивския панаир. И тук вече няма БСП и бивши от БСП (Гергов), няма ГЕРБ (Портних) – има мафия, която е с един цвят.

Какво мислите за зелените сертификати, ваксинирането, пандемичните мерки? По въпроса за двата аршина с които се мери,  за депутатите може, за народа не може, без зелен сертификат?

Аз имам три дози антиковид ваксини. Всички колеги от парламентарната ни група са ваксинирани. Нашата последователна позиция е за насърчаване на ваксинацията, но чрез аргументи и разяснителна кампания, без тя да става задължителна.

Нашата група внесе проект за решение, в сградите на Народното събрание да се влиза само със зелен сертификат или отрицателен бърз тест. Не можем да правим изключение от обществото, което попада под ограничения – още повече, че в сградите на пл. „Народно събрание“ и на пл. „Александър Първи“ влизат стотици най-различни хора – журналисти, експерти от други държавни органи, от неправителствени организации, бизнеса, синдикати и пр.

Съжалявам, че загубихме толкова парламентарно време да се занимаваме с този въпрос, а в очите на много хора – да ги занимаваме със себе си. Но някои парламентарни групи решиха да яхнат популистки този въпрос, надявайки се да спечелят дивиденти. Не мисля, че печелят особено – 47-ото Народно събрание позагуби малко рейтинг още на старта си, т.е. загубихме всички в него.

И сега като заговорихме за депутати и народно събрание, какво ще кажете по въпроса: „Не мислите ли, че депутат не трябва да става професия? Има държави, в които се позволяват 2 мандата. По този начин намаля и корупцията. В България се наблюдава една политическа въртележка на едни и същи лица от 30 години – едните слизат, другите се качват“?

Напротив, мисля, че политиката трябва да се професионализира. Така е в цивилизования свят. Но да, трябва да има баланс между професионални и нови политици. В парламента този баланс ще е по-крехък, доколкото там все пак са непосредствените представители на народа, от него започва „освежаването“ при износването на политиците.

Но е опасно политиката да започва винаги „на чисто“, без всякакъв опит. Освен това политик не се става от раз, хеле пък ако буквално от вкъщи попаднеш в политиката, както се случи с някои нови партии на изборите тази година. Ние години наред, преди да влезем за пръв път в парламента, работихме, за да получим доверието на избирателите.

Колкото до корупцията, тя не зависи от това, колко дълго си в политиката. Напротив, колкото си по за кратко и по-за малко, толкова е по-вероятно „да кешираш“, и то бързо и на едро. Смисълът на по-дългото участие в политиката е преди всичко да познаваш своя представител и да му се доверяваш.

Ако той не е крал досега, е по-вероятно да не краде и за в бъдеще. Ако е показал, че може да върши работа досега, значи ще може да я върши още по-добре, натрупвайки опит. Иначе избираш заек от цилиндър и не знаеш какъв ще е той – мил и добър, даже с карирани уши, или брутално и ненаситно животно. Пак онази купешка думичка ще спомена – интегритет. Натоварвам я не с високопарни значения, като „почтен“ и „морален“, а със значението на човек, който има ценности и устои, който е показал вече, че няма да те подведе и можеш да разчиташ на него.

И една „стара дъвка“ да подъвчем, която често „излиза на дневен ред“. Трябва ли според Вас да се премахне депутатският имунитет? Много хора са на мнение, че за да си вършат далаверите свободно и необезпокоявани от никого, депутатите са си гласували тази „екстра”?

Това е една много стара „дъвка“ на омразата срещу депутатите, която върви сякаш в добавка към „депутатските кюфтета“. Този имунитет не е измислен в България, но и историята на България, от самото ? създаване като модерна държава преди близо век и половина, е много показателен защо трябва да го има.

Ами просто за да не се изкушават управляващите, които и да са те, които държат изпълнителната власт, или някой самостоятелен полицейски, военен или прокурорски дерибей, да осуетят работата на отделен депутат, на цялата опозиция или на целия парламент дори.

Депутатският имунитет включва наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност, както тълкува преди 20-ина години Конституционният съд. Първото означава, че депутатите не носят наказателна отговорност за изказвани мнения или гласувания в парламента.

Иначе винаги някои комунисти могат да се разправят с „буржоазната опозиция“ както в края на 1940-те. Второто означава, че народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях да се образува наказателно производство, дори за тежки престъпления – за тях първо трябва разрешение на самото Народно събрание.

Но един депутат сам може да си свали имунитета (с допълнение на Конституцията от 2006 г.), като декларира писмено, че дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу него.

Наказателната неприкосновеност, редом с наказателната неотговорност, също е гаранция срещу произвол, който практически може да узурпира законодателната власт.

Тази гаранция е особено важна за една страна с доста проблематично функционираща съдебна система като нашата. Представете си един налудничав главен прокурор (не че не сме виждали и такъв) му скимне да арестува, примерно, двайсетина депутати и да им повдигне обвинения.

Докато съдът се произнесе има ли изобщо основани за това, те ще пропуснат важни гласувания, например дори такива, от които зависи свалянето на правителството или пък за ратификация на важен международен договор.

А иначе моралната страна на въпроса е, какво общество сме, ако ще пращаме престъпници да ни представляват. Така че всеки да си носи отговорността и да внимава за кого гласува – поне доказаните крадци на едро са публично ясни.

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви