Иво Инджев
Иво Инджев

За тези които не помнят Иво Инджев, ще напомним, че е български журналист, автор на книги и понастоящем -блогър.

Роден на 16 април 1955 година в град София, завършил софийската математическа гимназия, след което продължава висшето сиобразование в СССР, в Московския държавен университет специалност „История на Азия и Африка“. Владее общо четири чужди езика- руски, арабски, немски и английски. Член на „Източния екип за стратегически комуникации“към ЕС. Награждаван е с отличието „Награда на публиката“ в рамките на кампанията „Човек на годината“, през 2010 година, организиран от Българския хелзински комитет.

Кариерата му стартира през далечната 1983 – 1987 година,като кореспондент на БТА в Бейрут.

В периода 1989 – 1993 година е Главен директор на БТА. След това е журналист – редактор  във вестник „Експрес“ – 1993-1994 година, главен редактор на вестник „Демокрация“ – 1994-1995 година, Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти в продължение на 2 години – 1994-1996. От 1995 година до 2000, е коментатор в радио „Свободна Европа“.

През 2000 година става водещ на свое авторско предаване „В десетката“ по БТВ.

А през 1999година е говорител на комитета по посрещане на американският президент Бил Клинтън, при посещението му в България.

 В интервю за вестник „Шоу“ от 25 октомври 2007 г. Инджев огласява информация, че има досие в Държавна сигурност, като по този начин става единственият журналист, направил – по думите на бившия президент Петър Стояно в един „жест освен на кураж, един много интелигентен жест“.

Година по-късно Комисията по разкриване на досиетата с Решение ? 50/ 08.10.2008 година, потвърждава съобщеното от Инджев, като допълва, че той бил действал под псевдонима „Ивайло“ като секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС– разузнаване.

За разлика от някои от другите хора, обявени за сътрудници на ДС със същото решение, за Инджев липсва информация да е писал собственоръчно агентурни сведения, както и да е предавал устно такива сведения.

Свален от големия екран на 8 октомври 2006 година, заради това, че Иво Инджев задава въпрос на събеседниците си относно информация за апартамент, притежаван от тогавашния президент Георги Първаноив.

Няколко дни по-късно предаването му е свалено от ефир и БТВ прекратява договора си с водещия по взаимно съгласие.

От телевизията излизат с официално изявление на изпълнителния директор на bTV  – Албърт Парсънс, цитирано от БТА.

 „Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване „В десетката“ си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика“ се казва в изявлението.

Това не отказва Иво от журналистиката и той основава свой политически блог, през 2008 година, който се радва на голям успех и над 40 милиона посетители за 13 години. Издава няколко успешни книги, едната от които е „Президентът на РъБъ“, в която открито заклеймява бившия президент Първанов, във  „главнокомандващ на войските на подземния свят“.

За себе си по време на комунистическия режим казва:

„ Бил съм пионерче и чавдарче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл. Макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института.

Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо“

Баща на 5 деца.

Три от първия си брак и две от сегашната си съпруга Росица Павлова Инджева.

Не обича да говори по въпроси от лично семейно естество.

Но винаги готов за откровен разговор с достойни събеседници на „болни“ теми засягащи обществени и политически проблеми. За Burgasnews, журналистът отговаря в ролята на интервюиран от Янчо Николов, но с присъщата му откритост, както водеше  бившето си предаване „Право в десетката“.

Янчо Николов
Интервюто взе Янчо Николов

Как избрахте точно професията журналист?

„ По наследство, май. Баща ми беше журналист и явно съм бил заразен от него“.

В коя медия започнахте и с какви трудности се сблъскахте първоначално?

„Започнах в БТА. Многобройни бяха трудностите, включително и от езиково естество. Предупредиха  ме от езиковата комисия в БТА да не използвам русизми. Връчиха ми забранителен списък като “касае се”, вместо българското “отнася се”, “следва”, вместо българското “ трябва” и т.н. Ако щете вярвайте, но беше така.

Мислили ли сте да се откажете някога, в началото, при това положение в което сте попаднали?

„Абсурд! Не съм мислил немислимото за мен. Вече бях избрал пътя си“.

Как и кога получихте първото си признание, като журналист? Кой Ви забеляза?

„Помня, че след една нелепа първа командировка в чужбина през 1982 г. ( в Сахара)

Петко Бочаров ми каза, че е прочел репортажа ми, който беше засекретен поради неговата откровеност в нарушение на тогавашните комунистически стандарти да се хвалят нашите протежета в т.н. трети свят . Погледна ме втренчено със сините си очи и ми каза, че имам голямо бъдеще. Стана ми драго. Петко беше абсолютен авторитет за младоци, като мен“.

Най-комичния и драматичен случай в практиката Ви? Не може Иво Инджев да не е правил „издънки“?

„Като кореспондент на БТА в Бейрут бях на прием в посолството, когато българският посланик се оплака пред всички, че не съм присъствал и не съм отразил връчването на акредитивните му писма на президента в двореца в Баабда. Импулсивно отговорих и аз на висок глас,че не съм кореспондент на в. “Стършел”, че да отразявам един пингвин ( на какъвто той приличаше в своя фрак под наем). Малцина се засмяха, повечето замръзнаха. После съжалих. Човекът почина от инфаркт при един артилерийски обстрел на квартала“.

Любими жанрове, теми на които пишете с лекота и на които се затруднявате? Гледам повечето Ви материали са политически? Ще може ли Иво Инджев да отрази едно културно събитие например?

„Да ви кажа честно  не съм се замислял. Пиша “тъй както умея”.Ще мога-да“.

Виждам че сте изучавал арабски. Влезе ли ви в употреба, къде и кога? Казахте, че сте били кореспондент в арабския свят?

„ Влезе ми. Докато си търсех постоянна работа след университета работих като преводач. После това умение ме изпрати на война в Ливан, където офицерите от службите – ДС, не пожелаха или не посмяха да отидат. Но на фронта сред мнителните араби с патлаци на кръста бързо се научих да не се хваля с познанията си. Бяха убедени, че всеки чужденец, който знае арабски, е израелски шпионин. Оцеляването ми след няколко глупави от моя страна демонстрации колко добре говоря литературния им език ме убедиха да мина на английски. От белия човек това се очакваше и не газираше никого“.

И така стигаме до въпроса „Каква е разликата в цензурата между онези години и тези, в медиите“?  Все пак кариерата Ви е стратирала през  годините на тоталитаризма?

„Малка, за да не кажа нещо по-лошо. Най – опасният щам на тази зараза, който мутира при управлението на мутрите, е автоцензурата. Убитият с “българския чадър” Георги Марков е посветил знаменито есе на тази тема“.

Я ми кажете,  защо решиха да „заличат” Иво Инджев, като журналист? Защо го държат далеч от медиите? С какво сбъркахте толкова?

„Благодарните гости в телевизионните студиа отговарят на подобни въпроси с “благодаря за въпроса”. Ще оставя на въображението на читателите да ме заместят в отговарянето. Не очаквам да са запознати с причините. Ако искат, могат да се информират на моя сайт, където имам близо 8 осем хиляди свои публикации“.

И все пак отговорете: „Неудобният въпрос за апартамента на Първанов ли беше причината? Или Иво Инджев вече беше неудобен? С какво? Нашите читатели ще са любопитни.

„За Първанов -или нищо, или всичко, написано в книгата ми “Президент на РъБъ”, където обилно съм пояснил какво знам и мисля.Той така и не посмя да ме съди за многобройните факти, които съм надиплил в книгата си относно върховната му роля на върховен главнокомандващ на подземния свят у нас, който наричаме за благозвучие с почти театралния термин “задкулисие”.

Ще ви задам един въпрос в типично „Ваш стил“- Според Вас,  отговарят ли медиите на критериите за демократични и свободни днес? Бухалки ли са за разправа с политически опоненти? Партийни тръбачи и пропагандни „комисариати” ли са според Вас, или независими?

„Страхотен риторичен въпрос. Той сам съдържа моя отговор. Точно, пък и не искам да обобщавам. Просто е излишно да се пита“.

Изглежда, че се сърдите на някои от колегите си за нещо? Защо?

„Не мога да се сърдя на на танцуващи върху предполагаемия ми гроб като журналист, който отказа да мре. Те да му мислят“.

Имате и ново амплоа. Иво Инджев – писателят!? Трудно ли се пише стойностна книга? Много ваши колеги прописаха!?

Не е много ново. Лесно се пише, трудно се признава една книга за стойностна.

Добре ще Ви питам така, „С какво точно се занимава днес големия навремето журналист  Иво Инджев?

„Човек е толкова голям, колкото са му претенциите спрямо евентуалното признание за онова, което върши. Не искам нищо повече от това, което обитавам.Пописвам, понякога по няколко текста на ден, което ме прави по-зает автор от щатните служители в която и да е медия ( не само у нас). И отговарям на въпроси, които понякога ми задават колеги“.

 Нещо което не сте успели да направите или сте направили и да Ви е яд сега? Ако можехте да върнете времето, пак ли  така бихте постъпили?

„Щастието е осъзната категория за всеки човек, които си дава сметка колко е хубаво да си жив, здрав и с всичкия си. Баба ми казваше “ако те е яд, хапни се отзад”. Никога не съм достатъчно гъвкав, за да го направя. А да се връщаш назад е все едно са се опитваш да хапнеш… казах го вече“.

Заклет русофоб ли е Иво Инджев? Защо? Та Вие сте „съветски възпитаник“?

„Не съм заклет, а съм проклет, т.е. прокълнат – от българофобите, за които да обичаш чужда страна повече от своята е върховна ценност. Завършил съм в СССР, но това не ме прави  поклонник на Кремъл“.

Какво мислите за днешната политическа картина? Какво е мнението на журналиста Инджев?

„Преди да мисля трябва да си помисля. Тази картина я рисуват в момента“.

Как Ви се виждат днешните нови лидер на „Продължаваме промяната“?

„Въплъщават шеговитата, но вярна баналност, че винаги е по-добре да си млад, красив и здрав, отколкото обратното“.

Вярва ли Иво Инджев, че ще променят държавата за 4 години, както обещават?

‘А, това е много труден въпрос и за мен.  Ще се  питам след известно време. Сега само следя положението. Рано е да се каже“.

Какво мислите за  закона за лустрацията, който Луна предложи за разписване на двамата кандидат президенти в студиото на БТВ / скандала/? Не искаше ли някой да напомни на някого за нещо с този импровизиран или може би не,  скандал?  Трябва ли да се приеме такъв или е вече късно?

„Ох, може ли друг въпрос от по-лесните, които да не са свързани с плате.., пардон, с планети“?

 На кого от сегашните политици би заложил Иво Инджев? Защо?

„Хм, не бях се сетил да питам Иво Инджев на кого залага и защо. Понеже май не се подлага никому“.

Добре ще Ви попитам така: Някои  Ви квалифицират с „този е с тези, които са на власт”, какво бихте им отговорили?

„Може ли по конкретно? Кои точно са тези клеветници“? Не е вярно“!

 Според Вас, ще заживеем ли един ден в нормална демократична държава, каквито са например Англия, Германия, Франция? Как ще стане това според вас и кога?

„Ако става дума за мен, не е възможно. Не знам на каква възраст сте. Пожелавам ви да доживеете, но надали“.

Автор: Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви