Тайни, които правителствата ревниво пазят

Секретни зони, тайни заговори, НЛО… Правителствата по света имат своите строго пазени тайни. Къде обаче истината се преплита с фалшивите новини и слуховете, едва ли ще разберем.

Чърчил засекретил за 50 г. среща с НЛО
Британският премиер Уинстън Чърчил е разпоредил да се засекретят за 50 г. документите за срещата на самолет от Кралските военно-въздушни сили с мистериозен летящ обект. Заповедта е издадена с цел да не се всява паника сред населението.

Това изплува, след като британското министерство на отбраната предостави на националните архиви последния си пакет от свързани с НЛО документи през 2020 г.

Сред 5000-те страници има писма, писани през 1999 г. от правнука на военен от RAF, който е бил телохранител на бившия премиер.Според автора на писмото – учен, чул историята от майка си, бодигардът твърдял, че по време на Втората световна война Чърчил засекретил срещата между самолет на RAF и НЛО.

Твърди се, че британският премиер е обсъдил въпроса с американския генерал Дуайт Айзенхауер. Министерството на отбраната няма документация за този епизод. Документи за неидентифицирани летящи обекти отпреди 1967 г. вече не съществуват.

Експериментите за мозъчен контрол на ЦРУ
В пика на Студената война ЦРУ провеждат тайни незаконни научни изследвания с хора. Известна като проект MK-ULTRA, програмата подлага хора на експерименти с наркотици, като ЛСД и барбитурати, хипноза и (според някои доклади) радиологично и бактериологично оръжие.

През 1973 г. директорът на ЦРУ Ричард Хелмс разпорежда унищожаването на всички документи от проект MK-ULTRA. Но в края на следващата година New York Times съобщава за незаконните действия.

През 1975 г. комитет, оглавяван от сенатора Франк Чърч, и комисия, оглавявана от Нелсън Рокфелер, разследва проекта.

Те откриват, че в продължение на две десетилетия ЦРУ са похарчили почти $20 млн., набирайки учени от 30 университета, за да извършват експерименти върху хора без тяхно знание. Част от изследванията са изпълнени в Канада.

Някои историци твърдят, че целта на програмата е била създаване на система за мозъчен контрол, чрез която ЦРУ биха могли да програмират хора. През 1953 г. Ричард Кондън драматизира тази идея в трилъра „Манджурският кандидат“ с участието на Франк Синатра. Подобни, в основата си странни идеи, са показани и във филма на Джордж Клуни „Мъжете, които се взират в кози“.

Зона 51
Area 51 е тайна военна база на около 120 км северозападно от Лас Вегас. За нея се носят слухове за тайни експерименти с извънземни.

Но когато ветераните от ЦРУ, които проговарят, след като са освободени от клетвите си за поверителност, става ясно, че извънземните нямат нищо общо със Зоната. Те казват, че през 60-те години мястото е било тестов терен за шпионски самолети, като A-12 и поставилия рекорд по скорост негов наследник SR-71 Blackbird.

Но някои продължават да вярват, че в зоната се крият тела на извънземни, подобни на тези в популярния филм „Денят на независимостта“.

Заговорът на ЦРУ да убие Кастро с черупка от мида
От 1960 до 1965 г. ЦРУ обмислят поне осем заговора за убийство на кубинския лидер Фидел Кастро. Според подготвен през 1967 г. доклад, разсекретен 36 години по-късно, ЦРУ са обмисляли употребата на пури, замърсен въздух, отровни хапчета, гъби и пълна с отрова спринцовка като оръжия на заговора.

Друга от многото тайни идеи е била да се постави талиева сол в обувките му,

с надеждата брадата му да окапе. Но най-необикновен е бил планът да бъде убит Кастро с черупка на мида, която да се използва за примамка. Диктаторът бил любител на гмуркането и агентите на разузнаването обмисляли да поставят особено впечатляваща мида на риф, който Кастро посещавал редовно.

Надеждата била, че Кастро ще я вземе и с това ще задейства експлозив. Шефът по кубинските операции в ЦРУ Дезмънд Фицджералд дори купил две книги за карибските мекотели. Но в крайна сметка сложната схема била обявена за непрактична.

Тайните помещения на „Гранд Сентрал“
Всеки ден стотици хиляди хора пътуват до и от гарата „Гранд Сентрал“ в Ню Йорк. Но „Гранд Сентрал“ има две тайни зони, които малцина някога ще видят.

Девет етажа надолу има бункер, известен като M-42. Според слухове, по време на Втората световна война той е бил охраняван с разпореждане за стрелба „на месо“ поради опасения от саботаж, докато влаковете на гарата са се използвали за превозване на войски до и от Ню Йорк.

Под елегантната гара е и Track 61, който не присъства на никоя карта на влаковите маршрути. Track 61 е построен за богати пътници, които пристигат с частни влакове и има товарен асансьор, който се издига до гаражното ниво на хотел „Уолдорф Астория“.

Най-често пътник на Track 61 е бил президентът Франклин Делано Рузвелт, който е носел скоби на краката и е използвал инвалидна количка заради паралич. Частният влак на Рузвелт включвал вагон, специално преработен така, че да побира лимузината му „Пиърс-Ароу“. Когато той влизал в Манхатън от Хайд Парк, би могъл да излиза с лимузината от влака директно в товарния асансьор и да влиза в хотела.

Тайният вход не е позволявал на тълпата да вижда, че президентът не може да ходи.

Подслушването на Ленън
Джон Ленън със сигурност е създавал проблеми. Борил се срещу войните, защитавал е каузата на мира. ФБР го слагат в списъка на лицата под наблюдение преди националната среща на Републиканската партия през 1972 г. (която те смятат, че той би могъл да прекъсне), прекратяват визата му и започват процедура по депортиране.

По време на президентските избори през 1972 г. ФБР следи появите по телевизията на Ленън и концертите му. И дори наблюдава дейността на дъщерята на Йоко Оно от предишния й брак. Ленън не прави нищо подозрително, така че ФБР приключват разследването си един месец след преизбирането на Никсън.

След убийството на Ленън през 1980 г. историкът Джон Уайнър води 14-годишна юридическа битка, за да принуди ФБР да публикува документите за него по закона за свободен достъп до информация. И печели. Сведенията подробно са представени в документалния филм от 2006 г. „САЩ срещу Джон Ленън“.

Потьомкинските села
Григорий Потьомкин е руски благородник от XVIII век, който интригантства в царския дворец, унищожава враговете си в степите и ухажва руската царица Екатерина Велика. За обиколката на Екатерина из новите руски придобивки в Крим през 1783 г. Потьомкин иска да й покаже империята в най-добрата й светлина. За да я впечатли, разпорежда картонени фасади на красиви градове да бъдат изградени по бреговете на реките.

При спирането си там тя е трябвало да бъде посрещната от полкове амазонски стрелци и заря, изписваща нейните инициали. Затова цели селища от крепостни селяни били местени от място на място и обличани в претенциозно облекло, за да демонстрират несъществуващ просперитет (по-късно това хвърлило тези региони в масов глад).

Изследвания са доказали, че историята донякъде е недостоверна, но легендата си е останала. „Потьомкинско село“ означава фалшива конструкция, сътворявана от жестоки режими, за да измами собствените си граждани.

източник: profit.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви