Хоризонт, препъникамъни и конкуренция

Доколко стабилна е конструкцията на Четворната коалиция, колко време може да издържи, какъв е нейният хоризонт? Кои са най-важните предизвикателства, доколко опасни са те за политическото бъдещето на партньорите в нея? Кой какво може да спечели и да загуби от участието си в новото правителство? С тези въпроси Dir.bg се обърна към социолозите от четири водещи агенции – Васил Тончев от „Сова Харис“, Димитър Ганев от „Тренд“, Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“ и Яница Петкова от „Галъп“.

– Как оценявате стабилността на коалиционната конструкция и колко време очаквате да издържи?

Какъв хоризонт се предвижда за този кабинет

Васил Тончев, „Сова Харис“:
– Мисля, че ще има външни фактори, които ще повлияят на хоризонта да стане по-дълъг. На базата на това, че трите партии, които се присъединиха към „Продължаваме промяната“, конструкцията е зависима. Зависима от общественото мнение, зависима ще бъде в много голяма степен и от президентската институция, която е нещо като ментор на цялата конструкция. Но нито една не би могла да тръгне срещу течението, защото ще изгуби. Ще изгуби електорат, ще изгуби обществено доверие. От тази гледна точка ще има някаква дисциплина и мисля, че това ще бъде най-малко поне за година време, ако успее да се изчерпа програмата антиГЕРБ. Това ще гарантира спойката, която ще е минимум година. Но е възможно и след година да преформулират програмата и приоритетите, като така правителството да издържи и по-дълго.

Димитър Ганев, „Тренд“:
– Да кажат колко време ще издържи коалицията е във възможностите на хората със свръхестествени способности. Аз не съм от тях. Това, което мога да извадя от политическата логика, е, че нито една от формациите в коалицията няма интерес от предсрочни парламентарни избори. Сега или в следващите няколко месеца, ако някоя от тях се дръпне, отново отиваме на предсрочни избори. Тогава вече отговорността ще се носи от тях и ще се задава въпросът „Защо, какво пак не се разбрахте?“. А това недвусмислено е камък в тяхната градина.

Нещо повече, тенденцията при БСП, при „Има такъв народ“ и „Демократична България“ е отчетливо негативна между юли и ноември, между двата парламентарни избора. Не виждам никакви основания да си мислим, че между ноември и март-април, май, юни, юли ще бъде позитивна. Основната сглобка, която в момента държи конструкцията, е техният общ политически интерес. Той е непровеждането на предсрочни парламентарни избори. И на вашия въпрос – кога ще се проведат предсрочни парламентарни избори,

тогава, когато някоя от тези четири парламентарни формации види своя политически интерес през предсрочни парламентарни избори или през излизане в опозиция.

Боряна Димитрова, „Алфа рисърч“:
– Коалиционната конструкция е създадена от сами по себе си не особено стабилни елементи, но сглобката помежду им ще бъде стабилизиращият фактор. Той ще ги държи заедно поне половин година. Всяка една от политическите сили в тази конструкция е в сложни вътрешно-партийни и коалиционни взаимоотношения. Рискови фактори са партийната опозиция в БСП, разнородният състав на ИТН и „Продължаваме промяната“, балансът между партньорите в „Демократична България“. Затова казвам, че елементите са по-слабото звено. Всички партии обаче си дават сметка, че за да имат политическо бъдеще, трябва да покажат резултат и да извървят определен път заедно.

Към това трябва да прибавим и страха от нови избори. И така, сглобката от тези два „пресиращи“ фактора е сдържащият и стабилизиращият коалицията елемент. За по-малко от половин година няма как да стане ясно успешна или неуспешна е тя. Дали ще продължи да управлява по-дълго, ще зависи именно от резултатите през този период.

Яница Петкова, „Галъп“:
– Малко е трудно да говорим още сега за стабилност при положение, че новото правителство е на няколко дни, но има няколко условия, които ни говорят по-скоро за стабилна конструкция. Успяха да се обединят в тази коалиция партии, които по принцип ни се струваха невъзможни за обединяване, и всяка една от тях пое ресор, който е най-близък до идеологията и целите й. От тази гледна точка нямат интерес за конфликти по между им. А и това, че се обединиха точно партиите, които смятаме за най-трудни за обединяване, а извън тях в опозиция останаха ГЕРБ и ДПС, дори в още по-голяма степен действа поучаващо за тези четири партии в коалицията.

Ако трябва да дам оценка за продължителността – колко време би изкарало това правителство,

най-ранният момент, в който ми се струва, че то би могло да се разпадне, са евентуално следващите редовни избори за местна власт.

Те ще са тест за подкрепата на това управление. Ако избирателите подкрепят отново партиите, които и в момента са на власт, новата партия „Продължаваме промяната“, това ще е един вот на доверие. Това е най-ранният момент, в който би могло да се види дали има някакво пропукване. А от гледна точка на възможностите на нестабилност, те винаги са налични. На този етап условията, които в началото на този отговор изброих, по-скоро говорят, че тези партии биха могли да се справят с някакви условия за нестабилност.

– Кои препъникамъни трябва да прескочи правителството, за да оцелее във времето?

Васил Тончев, „Сова Харис“:
– Много са. Първото е цената на тока и изобщо поскъпването на цените. Тук трябва да се направи някакъв баланс. Колкото и да са международно обусловени тези фактори, се вижда, че и бизнесът, и домакинствата ще изпадат в много тежка ситуация, ако не се намерят някакви формули за облекчаване на положението им. Препъникамък е и Северна Македония, тъй като виждаме, че международната оценка изобщо не е в наша полза. И то от всички страни. Там трябва да се преформулират нещата и повече да се гледа в бъдещето, а не в миналото. Да се намери формула нашите народи да се сближават, а не да се конфронтират, както стана фактически досега.

Пандемията мисля, че ще бъде фактор, който ще нагнетява обстановката и ще води до голяма тревожност в хората, но там като че ли нещата са ясни. Векторът е ясен и не очаквам да се случи някакъв срив. Просто ще се съблюдава това, което е установена практика в света, най-вече в Европа. Там мисля, че по-лесно ще се справят.

Димитър Ганев, „Тренд“:
– Трябва да мислим в следващите един-два месеца, защото препъникамъните в дългосрочен план са твърде много и трудно биха могли да бъдат изброени.

Първият и най-съществен е задаващата се социална криза, свързана с по-високите цени на комунални услуги и на основни стоки.

Това може да изяде сравнително добрата подкрепа и кредит на доверие, с което започна това правителство. Дневният ред на българина е много повече материален, отколкото постматериален. Ние много повече се вълнуваме от насъщния, от доходите си, от възможностите си за по-добра работа, отколкото от съдебна реформа и борба с корупцията например. Забелязвам, че още в първия ден на това правителство министър-председателят Кирил Петков добре напипа пулса, като каза, че приоритет номер 1 е овладяване на цените на електроенергията. Това е най-голямото предизвикателство към този момент.

Боряна Димитрова, „Алфа рисърч“:
– Със сигурност има много препъникамъни, но бих ги разделила на две групи. Първата обхваща текущите икономически, социални, външно-политически задачи. Тук влизат цените на газа и енергетиката, възстановяване на икономиката, ваксинацията и преодоляване на Ковид кризата, връщането на учениците в училище, доходите на хората и помощите за най-уязвимите социални групи, решаването на спора със Северна Македония.

Втората група е свързана с амбициозната задача за нулева корупция и съдебна реформа. Това е цел, която самата коалиция си е поставила. Ако не я осъществи, ще е огромно предизвикателство пред съществуването й. Също така кадровите и структурни промени не означават автоматично липса на корупция в новата власт. Дали при разкриването на евентуални корупционни практики в собствените им редици коалиционните партньори ще обявят това за политическа атака и ще сложат край на коалицията или ще действат така, както действат срещу предишното управление, ще зависи дали ще прескочат най-сериозния препъникамък в собствената си градина.

Яница Петкова, „Галъп“:
– Първото е да няма конфликти между различните ресори на властта и министерствата.

Самите партии си разпределиха министерствата така, че да отговарят на целите и интересите, които са заложили в началото.

Ако се появят такива конфликти, това би могло да бъде препъникамък. Друго възможно условие за конфликт е да се създадат повече от един центрове на властта извън партията мандатоносител. Всяка от другите три партии има някакъв интерес в определена тематика или проблем да поеме инициативата. Такива опити за съсредоточаване на центровете на властта и мултиплицирането също биха могли да са препъникамъни.

– Кой от партньорите е в най-добра изходна позиция за репутационен ръст? Кой е изправен пред най-голям риск за резултата си на следващи избори?

Васил Тончев, „Сова Харис“:
– Безспорно „Продължаваме промяната“ е формацията, ако тя поеме отговорността и в нея са отправени надеждите на хората. Но тя е нещо много различно. Това е ново поколение хора с нов начин на мислене. Нещо, което изглежда много по-съвременно, много по-адекватно. В никаква степен те няма да бъдат идеалните хора и съвършените управленци, но просто са в крак с времето. Докато всички останали са някаква притурка, която до голяма степен изглежда анахронично. Бъдещето е в тази посока. В политиката у нас влезе младо поколение, хора на активна възраст, хора млади, хора с друг начин на мислене. Те намериха своето представителство.

Рисковете са за двете партии, които винаги са си противостояли в политическото пространство като дясна и лява – ДБ и БСП. И за двете опасността да се обезличат е голяма. За тях е опасно и да се конфронтират с новата формация. Много би било полезно за която и да е от двете партии да подкрепи мнозинството, но да остане извън правителството. Това щеше да даде респективно – и на БСП, и ДБ, много по-широка основа и репутационни възможности. Но сега хем ще консумират властта, хем всъщност те не са водещи в нея, те са в подчинено положение. А, ако някой отпадне, няма как да съберат мнозинство и ще трябва да се отиде на нови избори. Този, който е предизвикал краха, ще понесе електорални загуби.

Като стабилизиращ фактор ролята на президента ще нараства. И това дава нов хоризонт.

Той е показал, че не се бърка в икономически взаимоотношения, финансови и т.н. Поне така беше през първия му мандат. Но по отношение на основната му цел – промяната и налагането на нов антиГЕРБ моедл, мисля, че там беше изключително твърд и последователен и има всички ресурси да наложи тази линия. Ще има концентрация на контрол върху властта. Мисля, че там битката е предопределена. Мисля, че съпротивата срещу него е обречена и от гледна точка на Прокуратурата, и от гледна точка на бившите управляващи.

Димитър Ганев, „Тренд“:
– „Продължаваме промяната“ може да търпи най-сериозна динамика, защото формацията носи отговорност за цялото управление и в това никой няма съмнение. Освен че един от съпредседателите е министър-председател, те държат и най-ресурсните ведомства – тези с парите. Да не говорим, че имаше преструктуриране на министерства, с което още повече концентрираха ресурс в своите ръце. Оттук нататък вече зависи – при успех на това правителство и при първи добри стъпки в следващите няколко месеца това може да доведе до ръст на „Продължаваме промяната“. Или обратно – при социално недоволство – спад в обществената подкрепа.

Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“:
– Безспорно в най-добра позиция е „Продължаваме промяната“ – както поради победата на изборите, така и поради факта, че лицата й са нови, не са обременени от предишни личностни взаимоотношения и биографични петна. За всички нови лица в политиката обаче, не само за тези от ПП, има един голям лакмус – ще удържат ли на неизбежните съблазни и натиск във властта? Неслучайно народът е казал: „За един бит двама небити дават“. Никой не бива да бъде натоварван предварително с подозрения, но докато не докаже, че може да устоява на натиск, няма гаранции за това как ще действа на новото поприще.

Що се отнася до концентрацията на власт у президента – тя вече е значителна.

Негови кадри са силовите министри, както и този на вътрешните работи. За мен въпросът е дали той ще има пълен контрол над тези сфери или правителството ще поиска да излезе от опеката. Казус, който ще се следи с особен интерес, е дали кабинетът ще се еманципира, поне частично, от властта на службите. Прекомерната им власт е не по-малък риск пред управлението и коалицията, отколкото икономическата и социалната криза.

Яница Петкова, „Галъп“:
– В момента в най-добра изходна позиция е „Продължаваме промяната“. Това е партията, която успя да създаде правителство, успя да осъществи това коалиционно споразумение. От друга страна тя е в най-рисково положение точно поради факта, че цялата отговорност така или иначе лежи на нейните плещи. Всеки един възможен проблем, всеки един препъникамък, който коментирахме, всеки един възможен конфликт, дори някакъв скандал, предизвикан от друг член на коалицията, ще лежи главно върху отговорността на „Продължаваме промяната“. С отговорността идват както предимствата, така и недостатъците.

Всяка от партиите носи своя риск. От една страна „Демократична България“ има риск от загуба на индентичност, тъй като така или иначе профилът на нейните избиратели се припокрива с този на избирателите на „Продължаваме промяната“. При „Има такъв народ“ също така. Те бяха партия, която се припокриваше с идеите на протеста. При някакви неуспехи те да отговорят на изискванията на техния електорат също има рискове.

При БСП всъщност изглежда, че те са на най-голям плюс при създаване на тази коалиция, тъй като самата партия загуби подкрепа в най-голяма степен. Има доста сериозни вътрешни сътресения в партията и въпреки всичко тя успя да си осигури вицепремиер и министерски постове. Но и при тях има огромен риск. Той е най-вече в това дали вътрешните проблеми ще се отразят и на самото коалиционно управление. Въпреки всичко пак може би бих споменала, че

най-големите рискове са именно за „Продължаваме промяната“, защото те носят и отговорността за това правителство, без значение какъв хоризонт има.

Очакванията сега са за президента – да се върне в традиционната позиция за тази институция, тъй като през последните месеци правомощията на президента се разшириха в условията на служебен кабинет и при липса на функциониращо Народно събрание. Сега обаче, когато вече имаме избрано правителство, се очаква президентът да се върне в тези свои традиционни правомощия и традиционни функции. Между другото положителна страна е, че поне на този етап няма напрежение, няма конфликт между МС и президент. Дори напротив – тази война, която се създаде между двете институции при предишното управление, беше по-скоро доста зловредна за демократичните условия в нашата страна. Очакванията са по-скоро да се нормализират отношенията и президентът да изпълнява своите традиционни задачи и правомощия.

dir.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви