Четири години „лишаване от свобода“ наложи Бургаският апелативен съд на украинския шофьор Октавиан Б. за катастрофата край ГКПП „Лесово“ през 2020 година.

С решението си въззивната инстанция измени присъдата на Окръжен съд – Ямбол, като преквалифицира деянието в такова по чл.343а, ал.1, б.“г“ вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК и намали наказанието от шест на четири години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

По-ниско е и наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ – от осем на седем години. Подсъдимият е оправдан по предявеното обвинение за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. В останалата част присъдата на Окръжен съд – Ямбол е потвърдена.

Октавиан Б., водач на товарен автомобил от Република Украйна, е признат за виновен в това, че 9 октомври 2020 г. на пътя между Елхово и ГКПП-Лесово, в 05.35ч., зад волана на товарен автомобил марка „Волво“, с прикачено полуремарке, с посока на движение и в платното за движение от гр.Елхово към ГКПП, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е предизвикал ПТП с движещия се по това време по същия път, в същата посока и лента за движение, автобус и по непредпазливост причинил смъртта на трима души и средни телесни повреди на други 12 лица, като извършеното деяние съставлява особено тежък случай.

В решението си Апелативен съд – Бургас е споделил становището на окръжния съд, че деянието представлява особено тежък случай на престъпление по транспорта, по смисъла на чл.93, т.8 от НК, въпреки необремененото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни.

Подсъдимият грубо е нарушил правилата за движение по пътищата, проявил е безотговорност при управление на тежкотоварно превозно средство, представляващо повишена опасност – паркирал го е за дълго време на платното за движение, в тъмната част на денонощието, без каквото и да било обозначаване.

Правилно окръжният съд е съобразил безотговорното отношение на държавните институции към натоварения пътен участък, липсата на адекватна и своевременна реакция при получения технически проблем на граничния пункт и образуваната в резултат дълга колона от товарни автомобили, паркирани директно на платното за движение, посочват апелативните съдии.

Според тях тези обстоятелства не оневиняват както подсъдимия, така и нито един водач, който с поведението си нарушава правилата за движение и създава предпоставка за настъпване на произшествие с вредни последици, но следва да бъдат съобразени и са отчетени при определяне степента на виновно поведение и съответното наказание.

Двете съдебни инстанции приемат, че вина за тежкото произшествие и настъпилите общественоопасни последици има и загиналият водач на автобуса, който го е управлявал с 99 км/ч. при включени къси светлини на фаровете. Това обаче не намалява значението на безотговорно поведение на подсъдимия на първопричина за настъпване на произшествието, категорични са магистратите.

Бургаският апелативен съд не споделя правната квалификация на деянието на подсъдимия.

Въззвният състав отбелязва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат данни за това, че веднага след удара той се притекъл в помощ на пострадалите, пътували в автобуса, като сам, а в последствие и с помощта на други водачи на МПС, помогнал на пострадалите, преживели същото, да излязат навън от катастрофиралия автобус.

„Тези обстоятелства са обхванати от признанието на подсъдимия, потвърдени са от множество гласни доказателства, че той пръв е оказал необходимата и максимално възможна помощ, разбивайки стъклата на автобуса с метален прът и е изваждал оцелелите навън.

Посочените данни съдът намира за достатъчни, за да се приеме, че след деянието Октавиан Б. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.“ – пише в решението на съда.

Според втората инстанция е налице основание за изменение на присъдата, чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифициране на деянието по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.2, вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 от НК. Съдът се позовава и на решения на ВКС (напр. Р №104/13.06.2018г. по н.д. №340/2018г. на ВКС, ІІ н.о.) и съдебната практика по въпроса за оказване помощ на пострадалите.

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по реда съкратената процедура. При определяне на наказанието по чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 НК ОС – Ямбол се е произнесъл съгласно предвидената санкция от 5 до 20 години „лишаване от свобода“.

С оглед преквалифицирането на престъплението и предвидената по-лека наказуемост – от 3 до 12 години „лишаване от свобода“, съдът следва да намали и наложеното наказание, спазвайки правилната преценка, че същото следва да се определи в размер между средния (седем години и половина) и минималния, отбелязват в акта си апелативните съдии.

Въззивната инстанция е намерила за най-подходящ размер на наказанието шест години „лишаване от свобода“, който е по-близо до средата на наказанието и отчита всички относими към определяне на наказанието обстоятелства.

Спазвайки правилата за съкратеното съдебно следствие и императива на чл.58а, ал.1 от НК, това наказание следва да бъде намалено с една трета до окончателен размер от четири години.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви