Тихомир Янакиев
Созопол се развива

Г-н Янакиев, първите две години след встъпването Ви в длъжността кмет се оказаха доста трудни за цялата страна, да не кажа за целия свят. Вие поехте община в изключително тежко финансово състояние, с 27 млн.лв. дългове. Хората Ви избраха и Ви натовариха с огромни очаквания. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите за тези две години?  

Да, в общини като Созопол хората оценяват свършеното по това, което се вижда, основно инфраструктурните обекти. Да когато встъпвах в длъжност, наистина обещах някои инфраструктурни проекти, но основно обещах политики. Първо – финансова политика, стабилизация на общината. Защото който и да е юридически субект – било фирма или община, ако не е финансово стабилен, не може да направи нищо.

Аз заварих общината в трагично състояние и ще повтарям това, няма да ми омръзне. Имаше огромен дълг, за който споменахте в началото, и още просрочия на плащанията към РИОСВ, към частни контрагенти, към фирми и физически лица, на които имахме да плащаме 3,6 млн.лв. Още в първите месеци, нямаше и година, благодарение на икономиите, успяхме да разплатим 700 хил.лв. към контрагентите и направихме план за оздравяване.

Предишната администрация беше направила план за оздравяване, който беше отхвърлен от Министерството на финансите, защото беше нереалистичен. Нашият план беше приет и държавата ни отпусна почти 3 млн.лв., с които разплатихме останалите задължения. В момента нямаме неразплатени задължения, плащаме всичко в срок.

Аз мисля като банков служител. Моята сила е във финансите и много държа на финансовата дисциплина. Това беше моята цел – да стабилизирам финансово общината, защото след това вече можем да  обърнем внимание и на останалите неща.

Кои са тези неща?

Общината има много добра социална политика. Не мога да  не призная това на предишната администрация. Бях започнат с нея още като общински съветник. Тази политика се развива от около 15 години. Ние трябва да можем да продължаваме да я обезпечаваме с финанси, защото една част се дотира от държавата, но другата е наш ангажимент. И ако не бяхме разплатили тези 3,6 млн.лв. задължения, ние трябваше да спрем тези социални дейности.

Или трябваше да спрем да извозваме боклука. Заварих 800 хил.лв. неплатени към фирмата за чистота. Те щяха да спрат да ни обслужват и това е нормално, след като 3-4 месеца не им е плащано. Представяте ли си какво щеше да се случи? Тонове боклук. Не някоя кофичка извън кошчето или препълнен контейнер, както снимат и показват в социалните мрежи през лятото, а тонове боклук. В целия град.

Това беше първото нещо, което направих – да стабилизирам финансово общината.

А какво беше второто?  

Второто беше да се създадат връзки с хората. Успяхме да създадем обществен съвет. Той продължава да работи. Направихме две инициативи за почистване на града. За мен беше истинско удоволствие да видя, че и хората се включиха, чистиха, боядисваха. Това показва отношение, а не само мрънкане.

Другото, което правя е приемни по селата. На всеки три месеца обикалям всички населени места и изслушвам хората. Някои проблеми решаваме, други все още не можем. За мен е важно да имаме контакт и ако мога, да помагам. Това е най-малкото, което дължа на тези хора, защото те са моите работодатели. Това е политиката, която обещах.

При предишното ръководство много малко хора си позволяваха да критикуват управлението на общината,  сега в социалните мрежи всеки може да каже каквото пожелае. Аз съм денонощно и всекидневно на разположение по телефон, вайбър, месинджър. Колкото и да е уморително това за мен, винаги съм готов да отговоря на всеки. Дори да ме критикуват, да ми се скарат, аз съм длъжен да го направя.

И все пак хората оценяват свършеното по това, което виждат – инфраструктурните проекти. Какво успяхте да реализирате и какво още остава?

Има неща, които съм започнал и такива, които съм довършил, защото животът в община Созопол не започва и не свършва с мен. Но те не са никак малко. Бяхме обещали цялостен ремонт на пътя между селата Росен и равна гора и това го изпълнихме още първата година. Проектът беше на стойност 1,7 млн.лв. Много се надявам да успеем да намерим средства до края на мандата да ремонтираме целия път от Атия до Равна гора.

В момента се извършва ремонт на цялата пътна мрежа в кв. „Месари“, изграждаме и три нови улици, както и част от дъждовната канализация около стадиона. Всичко това ще свърши до месец май догодина.

Направихме съвместен проект с „Шел“, с който поставихме 170 фотоволтаични панела на покрива на басейна, която захранва с ток самия басейн. Това спестява 39 тона въглероден диоксит на година.

Предстои изграждането на новата автоспирка в  Черноморец. Подготвя се документацията. Забавихме се с проекта, но ще го осъществим.

Благодарение на това, че изплатихме задълженията към РИОСВ по чл.64 по Закона за отпадъците, успяхме да изготвим проект и да премахнем ББ кубовете с опасни пестициди от с. Атия. Те стояха над 20 години там и опаковката им беше компрометирана. Премахнахме ги още в първите месеци на нашето управление.

Направихме много сериозен ремонт на инфраструктурата в с. Равадиново, благодарение на един допълнителен проект по ПУДООС. Изградихме канализация, както и ремонти на няколко улици. Направихме ремонт на детската градина. Той беше по проект на предишната администрация на стойност 1,2 млн.лв., но тези пари ги нямаше. Явно бяха изхарчени по други направления. Намерихме ги и се разплатихме със строителя.

Успяхме да направим ремонти на пътя в с. Атия, както и в селата Габър, Вършило, улици в Крушевец, Присад, Равна гора, гр. Черноморец, общо над 10-15 улици – някои частично, някои напълно.

Направихме и цялостно асфалтиране на морската градина в Созопол, изцяло подновихме и така наречената Весела уличка. Премахнахме павилионите, изчистихме гледката към морето, сложихме бордюри, пейки, засадихме дървета.

Направихме ремонт и обновихме парка и оборудването на пожарната служба. Това също беше проект, започнат от предишната администрация,  който завършихме в сътрудничество с турската община Селиолу. Проектът беше общ за двете общини на стойност 580 хил. евро.

Направихме също ремонт на детската площадка в новия град на Созопол.

Завършихме и рибарското пристанище в Созопол. Това беше още един проект на предишната администрация, който не беше направен както трябва. Оказа се, че в него липсват едни 40 метра. След тежки преговори с изпълнителя, той прие и го изпълни за собствена сметка. Положиха се и два понтона и се увеличиха с 48 местата за лодкостоянки.

Направихме много, но трябва да отбележим обективните обстоятелства, при които станах кмет. Това са лошото финансово състояние на общината, ковид кризата, ниските приходи в общината през 2020г. Знам, че не трябва да се оправдавам и да се оплаквам, но това са фактите.

Да, те са валидни за всички и предполагам, че жителите на общината разбират ситуацията и оценяват  усилията Ви. Има обаче един проект, който вълнува както Вашите съграждани, така и всички туристи, които посещават Созопол. Това е автогарата. Ще има ли нова автогара през следващия сезон?

Не. Казвам го направо. Няма да успеем, защото искаме да направим промяна в проекта. Първо тръгнахме да правим чиста автогара с по-малко стоянки за автобуси, след това преценихме, че е по-добре да направим подземен паркинг под нея, а това оскъпи проекта. На този етап почти сме готови с идейния проект. Ще се забавим, за да можем да направим цялата проекта документация, но най-вече защото търсим финансиране. Това вероятно ще стане с публично-частно партньорство. Трябва да намерим инвеститор, който да участва в изграждането срещу стопанисване на част от авто гарата или някакъв обект.

Другият вариант е да направим проекта и да участваме за финансиране от Министерски съвет, защото проектната й стойност ще е около милион, милион и половина лева. Ние не разполагаме с такива пари само за този проект.

Моите реалистични очаквания са до септември 2020г. да сме готови с проекта и през октомври да започнем.

Въпреки тези трудности – с ковид кризата и лошото финансово състояние Созопол все пак успява да реализира и богата културна програма.

Да, както видяхте, през това лято си имаше фестивали, концерти, състоя се и Аполония, въпреки, че не беше в обема, който сме свикнали. Организаторите започнаха да канят известни изпълнители, като за концертите се продават билети и се привлича не просто случайна публика, а ценители. Фокусът на културната програма се променя.

Промяната става лека-полека. Най-важното е да разберем, че промяната тръгва от нас. През последните две години се сблъсквам с един синдром – хората искат промяна, но ако може, да тръгне от съседа нататък.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви