Човека от Маркина планина

Останките на „човека от Маркина планина“, както е известен сред специалистите, са открити през 1954 година при разкопки на праисторическата стоянка „Костьонки-XIV“. От тогава досега те са постоянно във фокуса на вниманието на експерти по археология, история и антропология. Новите методи за анализ, разработени през последните години, позволяват да се събират и обработват все повече данни. Новото научно изследване на Александра Бужилова и Мария Медникова обобщава всички налични данни и хипотези, касаещи „човека от Маркина планина“.

Външен вид и здравословно състояние
В научната публикация се казва, че „човека от Маркина планина“ е бил относително нисък мъж за времето си.

Ръстът му е 160 см при средно около 175-180 см. Когато е починал е бил на възраст 25 – 30 години.

Анализите по отношение разпределението на натоварването на костите от скелета му показват, че мъжът е бил ловец и по-конкретно – ловувал е с копие или дротик. Изхождайки от зъбите му, по които не се откриват кариеси и са се запазили в отлично състояние, праисторическият мъж се е хранил предимно с твърда храна.


Скелетните останки на „човека от Маркина планина“
Състоянието на скелета му сочи, че имал здравословни проблеми. Във вътрешността на дългите кости в скелета му е почти без пространство за костния мозък. Това е свидетелство, че в кръвта му е имало недостиг на калций и е страдал от разстройство в чувствителността. Младият мъж често е изпитвал болки в гърба, получавал е тремор и гърчове, имало е моменти, в които не чувства крайниците си. Сега това заболяване се нарича синдром на Кени – Каффи.

Праисторическият ловец рядко се е травмирал, но една от претърпените приживе травми – засегнала гръбначния стълб – се оказва сериозна.

Антрополозите предполагат, че мъжът е бил нападнат от едро животно. Подобни наранявания в наши дни се наблюдават при падане от велосипед при движение с висока скорост или при удар в някакво препятствие.


Черепът на „човека от Маркина планина“
По черепа на мъжа са установени следи от възпалителен процес, който е възможно да е следствие от раняването му. Заради инфекцията костната тъкан е започнала да нараства навътре и възпалението е разрушило сивото мозъчно вещество. Всичко това, според учените, показва, че „човека от Маркина планина“ е имал проблеми с общуването: трудно е подбирал думите, зле е разбирал събеседниците си и вероятно са го смятали за особняк. Такива сериозни наранявания на главата биха могли да провокират ранна смърт, но този мъж е умрял поради други причини.

Смъртта на мъжа
Вниманието на изследователите е привлечено от две рани на тазовите кости. Нараняванията са се случили малко преди смъртта на древния ловец; рентгеновите анализи разкриват, че няма следи от зарастване на наранените кости. Учените смятат, че това е ясен знак, че ловецът е получил удар в областта на стомаха с остро, режещо оръжие. Археолози са описвали подобни следи от наранявания при воини, чиито останки са открити в групови погребения, датиращи от средновековието.

Смъртта на „човека от Маркина планина“ е настъпила вследствие на обилна кръвозагуба след увреждане на вътрешните органи и големите кръвоносни съдове.

Учените изказват хипотезата, че мъжът е убит от съплеменниците си. Вероятно травмата на главата е предизвиквала силни болки. Ловецът е крещял, губил е съзнание за дълги периоди от време, сигурно се е държал неадекватно и затова, за да не се мъчи, съплеменниците му са го убили. Съществува вероятност в даден момент да е станал опасен за околните. Не се изключват и версиите, че мъжът е бил пренесен в жертва или просто трагична случайност е довела до нараняването, причинило смъртта му.

Самото погребение е много различно от другите. През палеолита умрелите са полагани или по гръб, или на една страна в позата на спящ човек. При „човека от Маркина планина“ краката са свити към стомаха, ръцете – към гърдите, а цялото му тяло е засипано с охра.

Произход на древния ловец
Палеонтолозите са разчели генома на древния мъж и са достигнали до няколко интересни извода. Те не откриват преки роднински връзки между хората, населявали равнините край река Дон и жителите в екваториалните райони. Геномът на мъжа е по-близък до генома на населението на Западна Европа и Северна Африка. Сходни комбинации на гените се откриват при палеолитните жители на Сибир.

Близките роднински връзки не са характерни за далечните ни предци. Всяка група на ловци-събирачи е била доста голяма – наброявала е между 250 и 500 души. Анализите на ДНК от няколко скелета, открити в Костьонки, показват сложни процеси на взаимодействие на различни човешки популации, населявали доста обширни територии.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви