През 1847 година лекарят от унгарски произход Д-р Игнац Земелвайс прави революционно откритие в медицината. То е спасило милиони жени и се прилага и до днес. Той намира начин да предотврати следродилната треска (сепсис), въпреки че е отбягван, осмиван и морално съден заради своите идеи.
По това време в родилните домове в цяла Европа се наблюдава една тенденция. Около 20-30%, а в някои клиники и до 50%, от майките умират заради сепсис веднага след раждането. Въпреки че повечето жени обикновено раждали у дома, голяма част от тези, които все пак се налагало да потърсят медицинска помощ, стигали до трагичен край. И оставяли стотици бебета сирачета.
Повечето специалисти тогава предполагали, че проблемът се крие в лошата вентилация на претъпканите с пациенти лечебни заведения. И въпреки че началникът му бил строго против да се разследват причините за болестта, защото бил убеден, че тя е непредотвратима, Земелвайс стигнал до революционно заключение. То спасило родилките, но погубило самия него.
По следите на следродилната треска
След като завършил Виенския университет с хирургия и акушерство, през 1847 г. Земелвайс започнал работа като асистент в родилна клиника в австрийската столица. Там се натъкнал на мистериозната болест, която всички наричали родилна треска, и установил, че масово жените умират след раждането.
Лекарят започнал да води свое разследване в клиниката,
за да установи дали наистина треската е нелечима и непредотвратима. Защото твърдели неговите колеги и началникът му.
Земелвайс установил, че от две родилни отделения в клиниката в първото смъртността от сепсис е два или три пъти по-висока от тази във второто отделение. Въпреки че и двете са идентични. Единствената разлика била, че в първото, където били и лекарите, се обучавали студенти. А във второто работели акушерите. Тезата му била, че вероятно студентите пренасят някаква зараза, докато преглеждат родилките.
Малко по-късно тя се потвърдила, след като лекарят разбрал, че студентите и обучаващите ги правели аутопсия на вече починали от треската жени. А после отивали да израждат други без да има мерки за дезинфекция. Така болестта се пренасяла от починалите на здравите.
Тогава Земелвайс въвежда дезинфекцията с хлорна вар –
лекарите трябва да мият ръцете си. А отделенията да бъдат стерилизирани, така че заразата да не се разпространява от труповете на здравите родилки. След прилагането на мерките процентът на треската намалял драстично – от 18,27 до 1,27%, а през март и август 1848 г. нито една жена не е починала при раждане в неговото отделение.
По младите лекари помагат на Земелвайс в успешната му борба с треската, но въпреки това началниците му се противопоставят, защото не разбират откритието му. Той е отхвърлен и морално осъден за това, че карал медиците да си мият ръцете, и така и не успява да предложи обяснение, което да се хареса на тогавашното медицинско съсловие.
Трагичният край на д-р Игнац Земелвайс
През 1849 г. лекарят е свален от поста си в родилната клиника и напуска, търсейки работа другаде. След като му отказват да го назначат като преподавател в университета, води успешна лекция Медицинското дружество във Виена, озаглавена „Произходът на родилната треска“. Кандидатства още веднъж за поста, получава го, но заедно с него получава и унизителни ограничения, които го принуждават да отиде в Пеща.
Там оглавява болницата „Свети Рох“, където също спомага за изчезването на следродилната треска.
Кариерата му бележи успех и в академичните среди. През 1857 г. той отказва да ръководи катедрата по акушерство в университета в Цюрих.
Междувременно обаче Виена остава враждебно настроена към него, а редакторът престижно медицинско списание пише, че е „време да спрем с глупостите за измиването на ръцете с хлор“.
Това, че откритието му не е прието от лекарското съсловие, срива постепенно духа му, когато през 1865 г. след нервен срив е вкаран в психиатрична клиника. Някои експерти твърдят, че всъщност е заведен там чрез измама, която той разкрива и прави опит за бягство. Хванат е и е пребит почти до смърт от персонала на заведението. Там той умира на 47 години, оставяйки 5 деца сираци.
Иронията на смъртта му е, че много историци смятат, че той е починал от сепсис заради раните от побоя, същото нещо, което уби всички онези жени в родилното отделение.
Години по-късно в Будапеща е издигнат негов паметник, а правилата му за дезинфекция и хигиена се прилагат и до днес, макар и чрез по-осъвременени методи.
