Манса Муса

Всичко това се случва в началото на XIV век, тежко време на чума и войни за Европа, в което обаче кралство Мали бележи разцвет. С над 2000 мили дължина, простираща се от бреговете на Атлантика до днешен Нигер, Мали е огромна империя. Слонова кост, находища на сол и злато, и контрол върху търговията с тях са в основата на просперитета на най-богатото кралство в Африка по това време. На престола му около 1312 г. сяда крал Манса Муса.

Вярващ мюсюлманин, през 1324 г. владетелят се отправя на поклонение към Мека. Заедно с него на път тръгва пищен керван от 60 хиляди души, в това число 12 хиляди слуги, 8 хиляди придворни. И над 100 камили, натоварени с чували с чисто злато и топове коприна. Не на последно място го придружава и подвижна джамия в услуга на господаря, когато дойде време за молитва към Аллах.

Кралят, освен несметно богат, се оказва и ширикопръст. Златото е хаотично раздавано на бедняци и знатни особи, пресекли пътя му в Египет. Щедростта му обаче има и тъмна страна – хиперинфлация, разрушила за години напред египетската икономика.

Историите за приказното богатство на Манса Муса достигат и Европа,

вдъхновявайки испанските картографи да създадат първата подробна карта на Западна Африка. През 1375 г. тя вече е факт. Наречена е Каталонски атлас и изобразява Манса Муса, седнал на трон, с впечатляваща златна корона, златен жезъл в едната ръка и огромно златно кълбо в другата – така го познаваме и днес. Предполагаеми 400 млрд долара го правят поне два пъти по-богат от съвременния Крез Джеф Безос. А може би и повече.

След завръщането му от Мека, чисто човешкото желание на владетеля да не бъде забравен и остави нещо след себе се поставя началото на разцвета на град Тимбукту.

Емблематичната джамия Джингеребер, изградена от кал и глина и дело на андалусийския архитект Абу Ес Хак ес Сахели, е един от символите на онова време. Легендата гласи, че издигането на храма е струвало на владетеля 200 кг злато. Под патронажа на Манса Муса се създават училища, библиотеки и университета Санкоре, символ на ислямската книжнина. И скоро Тимбукту се превръща в център на търговията, културата и образованието.

Смъртта на Манса Муса през 1337 г. бележи началото на края на една епоха. Единството на империята е твърде голяма хапка за устата на наследниците на владетеля и залезът на кралството скоро става факт. Вътрешни междуособици, нашествия на туареги и бербери, френски колонизатори – днес от някогашния бляскав и силен Мали няма и помен.

spisanie8.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви