Брут ще остане в историята като убиецът на Цезар

Името му се е превърнало в нарицателно за предателство, извършено от много близък човек. По това си прилича с един друг световно известен предател – Юда. И ако Юда предава Исус с целувка, то Марк Юний Брут ще остане в историята като „убиецът на Цезар“.

Марк Брут се ражда през 85 г. пр.н.е. Баща му е Марк Юний Брут старши – заможен представител на плебейският род на Юниите. Майка му е онази, която до голяма степен повлиява върху формирането на характера на Марк Брут младши. Името й е Сервилия.

Брут израства и формира характера си под впечатлението на тези две властни фигури. Възхищава се от чичо си и неговата на моменти маниакална принципност. Майка му е не по-малко твърд характер. За нея се знае, че е вманиачена на темата знатно потекло и всеки, който не е с благородническа кръв е просто незначителен червей. Под влиянието на тези два силни характера в семейството Марк Брут израства като слабоволеви и много нерешителен човек.

Съдбата обаче е благосклонна към него. Осиновява го кръвният брат на майка му – Квинт Сервилий Цепион. Така за известно време Марк Юний се превръща в Квинт Сервилий Цепион Брут. А след смъртта на Цепион, Брут се оказва единственият наследник на богатството на Сервилий Цепионите. За това богатство се предполага, че води началото си от изчезналото съкровище от Толоза. Мълвата гласи, че прадядото на осиновения Брут заграбва галското съкровище от Толоза и го пренася в Сирия. В последствие Цепионовия род забогатява неимоверно много.

Така Марк Брут ще се окаже един от най-богатите хора в Рим.

Нерешителният му нрав не го тласка в търсенето на военна слава и почести. Намира призванието си в банкерските дела и започва да се занимава с лихварство. Но времената са смутни. Двама големи мъже се борят за надмощие – Помпей и Цезар. Майката на Брут – Сервилия, дълги години е любовница на Гай Юлий Цезар. Иронията е, че по това време непълнолетната дъщеря на Цезар, Юлия, е сгодена за Марк Юний Брут. Но годежът между двамата е разтрогнат, когато Цезар вижда възможност да укрепи връзката си с Помпей Велики, давайки му дъщеря си за съпруга.

Когато през 48 г. пр.н.е. започва гражданската война, Марк Брут застава на страната на Помпей Велики. След като Цезар разгромява при Фарсала армиите на Помпей, Брут се предава и моли за прошка. Цезар за пореден път проявява великодушието, с което е известен и го приема сред най-близкия си кръг. През 46 г. пр.н.е. Брут получава назначение като управител на Цизалпийска Галия. После става претор и му предстои през 44 г. пр.н.е. да получи управлението на провинция Македония и дори да стане консул.

Но Брут се оказва неблагодарен. Кликата, която е слещу Цезар в сената, постоянно напомня на Брут, че е потомък на Луций Юний Брут . Той е прогонил в зората на римската република последния римски цар Тарквиний Горди. Това обаче е спорен факт. Известно е, че родът, от който произхожда Брут е издигнал се от плебейските среди, докато Луций Брут е от патрицианският род на Юниите.

Така или иначе Марк Брут се оказва начело на заговора, целящ да свали Цезар от власт.

На мартенските иди (15 март 44 г. пр.н.е.) Брут е сред онези, които се нахвърлят върху Цезар и го убиват. Крилатата фраза, която уж умиращият Цезар произнася „Et tu, Brute?“ (И ти ли, Бруте?), се е превърнала в израз на огромното огорчение, което човек изпитва, когато бъде предаден от близки нему хора. Спорно е, какви са последните думи на Цезар. Едни твърдят, че диктаторът произнася думите „Ти също, Бруте!“, като проклятие, че и убиецът му ще сподели същата съдба.

Брут и заговорниците срещу Цезар не успяват да привлекат на своя страна народа на Рим. Общественото мнение е твърдо на страната на сподвижниците на убития диктатор. Затова заговорниците се налага да бягат от Рим. Брут заминава за Атина. И взема управлението на провинция Македония в свои ръце. Управляващият до тогава провинцията Хортензий се присъединява към него. Завладяването на Гърция и Македония дава в ръцете на Брут мощна военна сила. През 43 г. пр.н.е. войските на Брут разбиват легионите на Гай Антоний. Той е брат на триумвира и верен сподвижник на Цезар – Марк Антоний. След тази победа Брут се насочва към Азия и там обединява силите си с легионите на друг от заговорниците – Касий.

През същата тази година осиновеният от Цезар Октавиан (по-късно първият император на Римската империя) става консул. И една от първите му задачи е да обяви хората, убили приемния му баща за врагове на държавата. Цицерон, недоволен от тези действия на Октавиан пише до Брут, като му разкрива, че между Октавиан и Марк Антоний цари неразбирателство. И силите им са разединени и дори се стига до битки между верните на двамата легиони.

Когато Брут получава това известие, предприема поход към Рим.

Под командването му са 17 легиона. Октавиан, научавайки, че Брут е тръгнал към Рим сключва мир с Антоний. Обединените армии на двамата наброяват 19 легиона, с които тръгват срещу Брут и Касий.

Двете страни се срещат в две сражения, известни като битките при Филипи. Първото стълкновение е на 3 октомври 42 г. пр.н.е. Брут се изправя срещу силите на Октавиан, докато силите на Антоний са срещу легионите на Касий. Първоначално Брут взема надмощие над Октавиан и влиза в неговия лагер. Но на юг Касий е победен от Антоний и се самоубива, след като чува слух, че Брут е убит.

Брут събира останалите войски на Касий и двете страни се оттеглят в лагерите си. На 23 октомври 42 г. пр.н.е. следва второ сражение, в което останалите легиони на Брут са тотално сломени. Брут се оттегля към близките хълмове с остатъците от армията си – около 4 легиона (според други данни – само със шепа верни сподвижници). Все пак, когато си дава сметка за поражението си, за да избегне попадането в плен, Марк Юний Брут се самоубива.

Битките край Филипи също стават нарицателни за решаващи действия в междуособни конфликти. Изразът „Ще се срещнем при Филипи“ се възприема като заплаха за силово решаване на конфликтна ситуация.

А Марк Юний Брут ще остане за историята като убиецът на Цезар.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви