Уилям Завоевателя и зловонния му край

Точната дата на раждането на Уилям Завоевателя е неизвестна. Историците са приели, че се появява на бял свят около 1028 година. В аналите е останал и с нелицеприятния прякор „Уилям Копелето“, но все пак той е феодалният владетел на Нормандия, който през 1066 година покорява Англия и това е първият и последен път, когато островната държава е подчинявана от чуждестранен враг.

На родния му език името му звучи като Вилхелм. Когато се прочува, вече английското произношение го превръща в Уилям. Вилхелм е незаконнороден син на нормандския херцог Робер I Великолепни. Дядото на Уилям, нормандският херцог Ришар II Добрия е брат на английската кралица Ема. Преди да се именува Ришар II, той е норвежки викинг, на когото кралят на Франция отстъпва Нормандия в замяна на защита.

Потомците на Роло приемат християнството за своя религия. Но си остават все същите свирепи и похотливи мъже, както и предци им – викингите.

Уилям се вписва много точно в това определение.

Знае се, че е избухлив, яростен по нрав, а апетитът и лакомията, с която се тъпче с храна, са пословични. Тези му склонности са напълно достатъчни, за да липсват хора, които да жалеят за него след смъртта му.

През 1047 година Църквата легитимира властта му като единствен владетел на Нормандия. Вилхелм II превръща владенията си в най-силната територия в кралството на франките. А поданиците му са убедени, че нормандците по същество са избрана „нация“. Амбициите на херцога на Нормандия обаче са по-големи – той желае да покори Англия и да носи титлата крал на Англия.

Претенциите му за английския трон са, меко казано, пресилени. Той се пада далечен братовчед на крал Едуард Изповедник. Кръвната връзка е едната причина, поради която Уилям се смята за наследник на английските монарси. Другата е, че в младежките си години Едуард прекарва известно време в изгнание точно в Нормандия. През 1042 г., след смъртта на Кнут I, Едуард се завръща у дома и поема кралството си. Това става с помощта на Нормандия. И безусловно, макар и все още само на 14 години, Уилям изиграва важна роля в подпомагането на братовчед си, да си върне владенията.

Едуард се слави като много отдаден на христовата вяра. Предполага се, че дори е дал обет за безбрачие, което означава, че след себе си няма да остави наследник на трона. Уилям без съмнение е очаквал някаква отплата за помощта, която оказва на братовчед си за връщането на короната. През 1051 година бездетният Едуард кани младия Уилям да му гостува в английския кралски двор. Когато се завръща у дома в Нормандия,

Уилям твърди, че английският крал го е обявил за престолонаследник.

Но се налага да изчаква. За времето от 1053 година до 1066 година вторият човек в кралството на Едуард Изповедник е зет му, Харолд Годуинсон. Едуард Изповедник се жени за сестрата на Харолд. И зетят на краля се сдобива с огромна власт. Годуинсон и привържениците му твърдят, че Едуард е определил тях за наследници на английския трон. На 5 януари 1066 година английският крал поема по пътя към отвъдното.

Приближените на Харолд дават клетва да му бъдат верни и още на следващия ден след смъртта на Едуард, графът на Уесекс е коронован за крал на Англия.

Но за трона претенции има и краля на Норвегия Харалд III Сигурдсон. Наричат го Харалд Хардрада, т.е. Харалд Суровия и мераците му за властта в Англия се основават на връзката му с Кнут I Велики. Вилхелм II обявява и двамата претенденти за самозванци.

А претенциите на Харолд Годуинсон? Те, като че ли, изглеждат основателни. И това е още по-заплетена история. През 1064 година Харолд претърпява корабокрушение край бреговете на Бретан, Франция. Кралство Бретан е съсед и съперник на кралство Нормандия. Вилхелм II заплашва владетеля на Бретан Конан II, че ще нахлуе в земите му, ако не му предаде Харолд. Уилям е наясно, че той е ценен заложник и семейството му ще е готово да заплати голям откуп за освобождаването му. Най-малкото, Уилям се надява, че ако не откуп, то би се сдобил с ценна клетва от знатния заложник.

Всички свидетелства разказват, че Уилям и предаденият му като заложник Харолд се разбират много добре. Харолд дори участва във военна кампания на Уилям. И според свидетелства, спасява живота на двама нормандски рицари, попаднали в капана на плаващи пясъци.

От една от сцените, изобразени на гоблена от Байо, става ясно,

че Харолд полага клетва пред Уилям. И се задължава да уважи претенциите на „домакина“ си за наследството на английския трон. Когато Харолд е обявен за крал на Англия, Уилям и неговите нормандски рицари приемат този акт за нарушаване на клетвата. Клетвопрестъпниците са най-лошия вид лъжци. Затова им се полага и най-строго отмъщение.

Преди Уилям да успее да събере флот и армия, Харалд Хардрада нахлува в Северна Англия. На 25 септември в битката край Стамфорд Бридж Харолд II сломява нахлулите от североизток норвежци. В сражението загива крал Харалд III Сигурдсон и с това е сложен край на норвежката заплаха. Но когато Харолд се връща в Йорк, го чака вестта, че на крайбрежието са дебаркирали войските на Вилхелм Нормандски.

Харолд бързо поема на път, прекосявайки Англия и пресреща армиите на Уилям край Хейстингс. Там на 14 октомври, 1066 г. се провежда битка, която прекроява съдбите на Англия, Европа и света. Победител в сражението е Уилям, а Харолд остава на бойното поле. Твърди се, че е поразен от стрела, улучила го в окото.

От този момент херцогът на Нормандия Вилхелм II става крал Англия, когото всички наричат Уилям Завоевателя. През годините до края на живота си, Уилям укрепва властта си над Англия. Норманският френски се смесва с англо-саксонския староанглийски. С това се слага началото на формирането на съвременния английски.

Кралят се отдава на най-любимото си занимание – да консумира плодовете на завоеванията си. Консумира и огромни количества месо. Изобщо,

лакомията му е безгранична. Започва да пълнее и става неописуемо дебел.

Твърди се, че когато през 1087 г. кралят участва в превземането на Мант, пада от коня. И седлото се забива в корема му. Тогавашните медици не са в състояние да се справят с проблема. Последните седмици от живота на Уилям Завоевателя са белязани от ужасна агония.

Почива на 9 септември 1087 година в Нормандия, в едно селце край Руан, където е отнесен след нараняването. Никой не изгаря от желание да се занимава с останките на краля, от когото всички се страхуват, но никой не обича. Няколко дни трупът на краля лежи в Руан, докато един преминаващ рицар не се наема да поръча балсамирането му. Прави го не от уважение, а защото така повелява кодексът на рицарството.

Обаче, разлагането на трупа вече е започнало и балсамирането му не помагат много. Освен това, останките на краля трябва да бъдат пренесени до Кан, – „седалището“ на рода. Там трябва да бъде погребан починалият крал.

Останките на Уилям са вече в ужасно състояние, но все още нищо не е приключило. В града избухва пожар, който няколко дни ангажира вниманието на всички. После пък един от местните жители заявява, че църквата „Св. Стефан“, в която трупът е поставен, докато чака погребение, е построена на негова земя.

Тялото е увито в тъкани, напоени с балсамираща течност, но напредналото разложение се усеща във въздуха. И без това грамадните телеса на Уилям са се издули неимоверно, заради процесите на гниене. Когато гробарите най-накрая идват, за да си свършат работата, се оказва, че тялото не може да влезе в подготвената гробница. Затова опитват да го натъпчат.

И тогава Уилям I, херцогът на Нормандия, Завоевател и крал на Англия, в буквалния смисъл избухва.

Късове от разложените му телеса обсипват събралите се в църквата „опечалени“, а зловонието изпълва цялото пространство на храма. На някои от присъстващите им се обръщат вътрешностите, което още повече влошава и без това ужасната ситуация. Други направо припадат, а повечето панически бягат с ужас в очите.

Накрая, всичко, което е останало от Уилям Завоевателя, е нахвърляно в гробницата и бързо я запечатват. Това е зловонният край на един зловещ, но несъмнено прославил името си за историята крал.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви