Тарантела - ако те ухапе тарантула

Дълги години танцът тарантела е бил използван като средство за премахване на ефекта, причинен от ухапване от тарантула и други отровни животни.

Тарантела е народен танц и съответните мелодични линии, са предимно в бързо темпо, характерно за Южна Италия. Танцът се играе под съпровод на китари, флейта, тамбурин (известен още като дайре) и кастанети (в Сицилия). А понякога и с участието на вокал. Ритъмът на различните видове тарантела е в размер 3/8, 6/8, 12/4 или 4/4. Мелодията е в йонийски лад (европейски мажор) или еолийски лад (европейски минор).

Има много легенди, свързани с историята на този танц. Като се започне от XV век в продължение на две столетия танцът е смятан за единственото средство за лекуването на „тарантизма“. Това е лудост, за която се смятало, че е причинена от ухапване от тарантула. Тарантулата е паяк, чието име произхожда от името на южния италиански град Таранто.

Според някои учени, името „тарантела“ произлиза от „таранта“, диалектна дума от южните италиански региони. С тази дума се обозначава тарантула или Lycosa tarentula, широко разпространен в Южна Европа отровен паяк.

В тези райони танцът тарантела е частично свързан с терапията против ухапване от тарантули.

Традицията придава на отровата на този паяк различни ефекти, в зависимост от местните вярвания. Това може да са: меланхолия, конвулсии, психологически стрес, възбуда, физическа болка и морални страдания.

 

22Който е бил ухапан или се смята, че е ухапан от тарантула (но също и от скорпиони, насекоми или различни влечуги), има тенденция към прекомерно увеличен динамизъм на действиятаие. И е прибягвал до танцувално-музикални терапии, особено ефективни по време на празника на Светите Петър и Павел. Смятало се е, че практикуването на танца, подпомага изхвърлянето на отровата от тялото вследствие на изпотяването и повишаване на настроението. Не всички форми на танца са свързани с това явление: тарантела се танцува и на различни обществени мероприятия (религиозни празници, поклонения на светилища, селскостопански събития) и на частни събития (бракове, кръщения и др.) като израз на религиозност и радост.

През XVI век в Италия са пътували специални оркестри, под съпровода на които, са танцували пациенти с тарантизъм. Музиката, на чийто ритъм се танцува, обикновено е импровизирана. И се характеризира с дълготрайно разгръщане на мелодии с големи разширения и кадансови допълнения. Тарантелата често се базира на един мотив или ритмична фигура (в ранните образци – и на двойна метрика), многократните повторения на които имат омайващ, „хипнотичен“ ефект върху слушателите и танцьорите. Танцът е екстатичен и може да продължи няколко часа.

Съществуват различни видове тарантела, като например Тарантела пулиезе, Тарантела арбъреше, Тарантела кампаня, Тарантела чилентана, Тарантела абруцезе, Калабрийска тарантела и др. Според някои легенди, движенията в Тарантела сорентина са използвани от сирените, за да бъде съблазнен Одисей.

Тантцът на балетната сцена

На балетната сцената танцът тарантела става популярен благодарение на „La Tarentule“ – балет по музика на Казимир Жид и либрето на Еужен Скриб, поставен през 1839 г. в Парижката опера специално за австрийската прима-балерина Фани Елслер.

През 1964 г. година майсторско па-де-дьо под музиката на тарантелата, композирана от Луи Готшалк, поставя хореографът Джордж Баланчин.

През 1919 г. е поставен балетът „La Boutique Fantasque“, по музика на Оторино Респиги, вдъхновена от пиеси за пиано на Росини, като либретото и хореографията са на Леонид Mясин, интерпретиран за пръв път от Руският балет на Дягилев.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви