Аутобаните на Германия въобще не са дело на Хитлер

Според широко разпространен мит, Германия дължи появата на легендарните са аутобани на Адолф Хитлер. Именно нацистите построили основните транспортни артерии на страната. А благодарение на активното строене на пътища през онези години, бил решен проблемът с безработицата. Всъщност, националсоциалистите имат връзка с аутобаните, но под формата на пиар и пропаганда.

Как се ражда този мит?
Има няколко снимки, които обикновено илюстрират мита за построяването на германските пътища от нацистите. На една от тях, подписана с думите „Пътят на Адолф Хитлер“, той прави символичната първа копка на церемонията по началото на строеж на път. Все едно че дава личен пример на германския народ.

Всичко това обаче е мним образ, пропаганден трик, измислен от стратега на нацистите и министър на пропагандата Йозеф Гьобелс. Единствената цел на тази внимателно добре премислена акция е да убеди германския народ, че в страната се строят пътища. Всеки път, когато някъде в Германия започва да се изгражда нещо, Гьобелс незабавно изпраща тълпи журналисти и самия Хитлер, за да може фюрерът да си направи пиар. Именно поради това, много скоро в съзнанието на германците Хитлер започва непрекъснато да бъде свързван с изграждането на аутобани.

Първите аутобани в страната

Разбира се, аутобаните не са изобретение на Хитлер.

Изграждането на първия път без светофари и кръстовища (с дължина само 8,4 км) започва, още докато той е неуспешен кандидат за художествената академия във Виена – през 1913. Строителството на пътя се финансира от няколко богати германски граждани и индустриалци. Те наричат пътя с абревиатурата AVUS (Automobil-Verkehrs und Übungs-Straße, което в превод означава път за автомобилен трафик и упражнения). Уви, Първата световна война попречва строителството на AVUS да бъде продължено. Първият участък е открит едва през 1921 и доста след това се използва главно като състезателна писта.

Заслугата е на Аденауер
Класическата концепция за „аутобан“ започва да се използва едва през 1932, когато между Кьолн и Бон е построена вече истинска магистрала – 20-километров участък за движение със скорост до 120 км/ч (повечето автомобили по онова време не успяват да ускорят над 60 км/ч). Инициатор на появата на този легендарен път (сега наречен A555) е Конрад Аденауер – кмет на Кьолн и бъдещ първи канцлер на ФРГ. Пътуването по тази магистрала е платено – 5 пфенига за 1 км за леки автомобили и 10 за камиони.

Как нацистите си приписват заслугата
Първоначално националсоциалистите са пламенни противници на изграждането на аутобаните. Те ги наричат „пътища на богаташите“ и по всякакъв начин саботират строителството им. Аргументите им звучат забавно – твърдят, че „богатите аристократи и евреите-капиталисти“ печелят от строителството на платени пътища, а „обикновените хора“ не се нуждаят от такива пътища. Стига се дотам, че аутобанът между Кьолн и Бон е понижен в „статут“ и започва да се нарича междуселски път.

Нацистите обаче не защитават дълго време тази своя позиция.

След като през 1933 взимат властта, осъзнават, че биха могли да използват аутобаните за своята пропаганда.

Освен това „се светват“, че идеално построените пътища ще бъдат невероятно подходящи както за прехвърлянето на войски, така и за временни самолетни писти.

Кой всъщност построява аутобаните?
През юни 1933 дошлите на власт нацисти решават активно да изграждат аутобани в цяла Германия. При това като използват проектите, които доскоро критикуват, разработени в края на 20-те и началото на 30-те години. Спешно са обявени плановете – годишно да бъдат направени не по-малко от 1000 км аутобани, а в строителството да бъдат заети 600 000 цивилни граждани.

Този факт е още един повод Хитлер да си направи пиар и той обявява, че е ликвидирал безработицата в Германия. Но, разбира се, тази пропаганда не се опира на нещо. Първо, дори в пика на изграждане на аутобаните на строителните площадки никога няма повече от 120 000 души (при 5,6 млн. безработни в страната). Второ, работниците са докарвани там насила, въз основа на обявената общогерманска трудова повинност.

Аутобаните – като ГУЛАГ
На строителите е забранено да създават синдикати и да провеждат митинги. Те вършат всичко на ръка, без никаква техника, като работят по 60 часа седмично. И в същото време ежедневната норма за една бригада е адски голяма. Работниците живеят в неотопляеми бараки, силно недохранени са, често получават травми на строежите, а парите, които им плащат, дори не им стигат за хляб и вода. Поради това историците днес казват, че изграждането на всеки 4,5 км от германските аутобани струва 1 човешки живот. С укрепването на нацистката диктатура обикновените работници скоро за заменени от затворниците от концентрационните лагери, а от 1940 – от военнопленници.

В някои отношения германските аутобани напомнят на големите строителни проекти на Сталин и дори на зловещите лагери ГУЛАГ.

Колко точно построява Хитлер?
До 1941 са завършени само 3800 км аутобани. „Само“ вероятно ще прозвучи смешно за българите, които от 40 години слушат гръмки хвалби заради някакви си стотици километри. Но са малко за мащабите на Германия. Между 1941 и 1942 строителството на пътища почти спира – стоманената арматура и циментът са необходими за създаването на военни укрепления и бомбоубежища. Освен това няма кой да използва аутобаните – много малко цивилни имат автомобили, а камионите са в ръцете на военните. Скъпо и неефективно е да се прехвърлят войски и оборудване по тези пътища, влаковете се справят много по-добре.

Накрая са от полза за СССР
В края на 1943 строителството на аутобани е напълно спряно и поради липсата на трафик те дори са отворени за велосипедисти и пешеходци. През цялото това време обаче нацистите продължават да създават пропагандни филми и снимки, прославящи „работата“ им. И, разбира се, не показват какво, всъщност, се случва.

Колкото до плановете аутобаните да улесняват придвижването на войските, те наистина се осъществяват – но по твърде неочакван за нацистите начин. Именно магистралите, макар и всячески саботирани, улесняват контранастъплението на съветските и съюзническите войски към Берлин през 1945.

И отново Аденауер
Днес във Федералната република има 13 183 километра магистрали (и още много скоростни пътища с по четири платна).

Заслугата отново е на Конрад Аденауер,

християндемократа от Кьолн, който през 1949 се заема да възстанови Западна Германия от войната и да продължи делото, което е започнал като кмет. През 50-те години той провежда масирани възстановителни работи по унищожените през войната пътища и подновява строителството на нови – този път наистина чрез наемането на безработни и подпомагането по този начин на икономиката. Така аутобаните действително се оказват в основата на германското икономическо чудо от 50-те и 60-те.

Последният мит: че няма ограничения
Всички са чували за безлимитните германски магистрали, по които можеш да караш с колкото си искаш. И дори сме се възползвали от това благо на цивилизацията.
Но истината е, че далеч не всички аутобани са без лимити. Близо 30% са ограничени на 130 или дори 110 км/ч. За останалите 70% понякога се въвеждат временни ограничения, а освен това има препоръчителна максимална скорост от 130 км/ч. Не е наказуемо да караш по-бързо, но при злополука се отразява на застрахователната ти отговорност и съответно прави застрахователните ти премии драстично по-високи за години напред. Както се казва, всеки настъпва педала на свой риск.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви