Партия на Петко и Василев, дали?

Ако искате да основете нова религия, оставете се да ви разпънат на кръст и на третия ден ще възкръснете. Това е казал знаменитият френски дипломат Талейран, министър на външните работи по време на няколко режима. Заменете „религия“ с „партия“ – смисълът няма да се промени. Страдалчеството и храбростта могат да бъдат успешно капитализирани в политиката.

Бойко Борисов сформира ГЕРБ, след като влезе в конфликт с Румен Петков и демонстративно напусна МВР през 2005 година. Христо Иванов създаде „Да, България“, след като хвърли оставката си като министър на правосъдието във втория кабинет на ГЕРБ. Направи го заради бламираната съдебна реформа. „Има такъв народ“ на Слави Трифонов се роди, след като политическите сили игнорираха резултатите от референдума му през 2016 година. „Изправи се, БГ. Ние идваме!“ се материализираха от протестите. Все политически сили, които надделяха над старите партии, основани на друг принцип.

Със специалните си постижения и лични качества техните лидери станаха герои на своето време и влязоха в политиката. „Имат характер“ – казваха си избирателите – „значи ще се справят с преялите с власт, с корупцията, с престъпността, изобщо с всичко, което не е наред в нашата България“.

Новите герои
Политическата мълва вече посочи трима служебни министри –

Кирил Петков, Асен Василев и проф. Николай Денков, за лица на проект на нова партия,

свързван с президента Румен Радев. Спекулациите вървят паралелно със скандала за двойното гражданство на Петков, изтълкуван от самия него и от държавния глава като атака в стил „задкулисието отвръща на удара“.

Така че е налице класическият конфликт – героят се бие с лошите и всички му симпатизират. Но освен че влиза в бой с разкрития за ББР, с престижно образование и успешен бизнес на светло, Кирил Петков притежава и други преимущества, които го превръщат в антипод на известните ни политически лидери. Усмихва се почти непрекъснато, излъчва позитивизъм, личи му, че спортува. И още нещо, което не е за пренебрегване – често споделя снимки от времето, прекарано със съпругата му и трите им дъщери.

Това го прави в очите на обществото съвсем пълнокръвен човек. Човек, желан за лидер, премиер, предводител. А и Петков става все по-малко уклончив, както, впрочем, и Асен Василев, който наскоро публично заяви: „Докато не си свърша работата като финансов министър, няма да участвам в такъв проект“. Същото, но с повече думи обясни и Петков по БНР: „Нека го говорим, когато стане факт. Не мога да го казвам в момента. В момента съм служебен министър, който трябва да е безпартиен. Останаха две седмици. Имаме енергия да продължим да бъдем част от промяната. Какъв е най-добрият начин да го направим, ще бъде много сериозен разговор не само с нашите съмишленици, но и с нашите семейства, с нашите партньори. Трябва да помислим внимателно, но знаем, че България има нужда от още промяна“.

Промяната

Предимство за Петков, Василев и проф. Денков

– и тримата съратници в различни проекти отпреди министерстването си, е, че с участието си в служебното правителство значително скъсиха пътя до партийния проект. Със своите действия за „изчегъртване“ на модела на ГЕРБ те започнаха да пишат политическата си биография. Докато ДБ, ИТН и ИБГНИ все още не са проявили управленски умения, тъй като не съумяха да съставят правителство и в 45-ия, и в този парламент, Петков, Василев и Денков успяха да натрупат актив. А оценката, която им показаха социологическите агенции, гласи: отлично, продължавайте в същия дух.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви