Ругатните са показателни за богат език

“Псува като каруцар”. Тази фраза се е вкоренила в съзнанието ни. И най-общо обрисува схващането, че псуваните и ругатните са демонстрация на слабо развита реч и нисък интелект на говорещия. Логиката на това схващане е ясна. Хората използват подобни изрази, защото не са способни да изразят мислите и чувствата си с други средства. Учените обаче вече разполагат с доказателства, че това не е точно така.

Американските психолози Кристин Джей и Тимъти Джей са решили да проверят, дали наистина хората, които по-добре се справят с нецензурната лексика, също са и по-затруднени в изразяването с “приличен” език. За участието в експеримента си те са привлекли 43 студенти – доброволци (30 жени и 13 мъже) на възраст между 18 и 22 години. Поставена им е необичайна задача:

в продължение на една минута да се сетят и произнесат колкото се може повече нецензурни думи, в т.ч. и ругатните.

За сравнение са им поставени още две задачи: също в рамките на една минута да изброят колкото се може повече животни. А при вторият тест – колкото се може повече думи, започващи с определена буква. Всичко това представляват три отделни теста.

Средностатистически студентите за една минута успяват да произнесат 9 ругатни, 14 обикновени думи или 22 животни. По-важното, което отчитат учените в експеримента, е, че колкото повече ругатни се сети и произнесе участникът, толкова повече са и другите думи. Излиза, че богатият речников запас с нецензурна лексика изобщо не се приравнява към бедността на езикови изразни средства. А точно обратно.

Изследователите провеждат втори експеримент, в който други студенти (34 жени и 15 мъже) изпълняват аналогични задачи. Но те не произнасят, а записват на лист думите. Установена е абсолютно същата закономерност. Като цяло, участниците в изследването са успели да си спомнят 533 различни нецензурни думи. И нещо много интересно. Дамите по нищо не отстъпват на мъжете, що се отнася до “речников запас от нецензурни думи”!

Участниците попълват и специализиран, т.нар. петфакторен тест, с който се определят личностните характеристики на отделния човек. Наблюдава се пряка връзка между владеенето на нецензурната лексика и такива личностни характеристики като невротичност и откровеност. Но е налице и отрицателна корелация с черти като добросъвестност и постоянство.

Авторите на изследването обобщават резултатите от него така: “Изводът ни е, че използването на повече неприлични изрази свидетелства за добри, а не лоши речеви умения. Използващите по-често “пиперливи” изрази, обикновено усещат много тънкости и нюанси в правилната употреба на тази лексика, което изисква и е свидетелство за високо развити езикови познания и относително по-богат речников запас”.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви