Климент Атанасов представя поредната си колекционерска изложба, наречена „Брегове“. С нея той отново доказва, че колекционерството не е просто събирачество на артефакти, а знание, грижа и опазване, концептуална оптика.
Повечето от неговите сбирки проследяват разнородни теми, сюжети, образи… в перспективата на историческото им развитие.
Така се очертават общите места, споделените предпочитания, но и разликите в подхода, в интерпретацията, в стиловите решения.
Живописни творби, рисунки, акварели, графики формират експозицията „Брегове“. По един или друг начин всички те са свързани с един устойчив образ в световното изкуството – брега, като фрагмент от големите наративи за пътя и пътуването, за живота и смъртта.
٭٭٭
Брегът е граница – географска, психологическа, екзистенциална…
Брегът е спасителна твърдина, морето е люлеещата се вода.
Брегът символизира човешкото битие в неговата природна цикличност, но и в предизвикателната му откритост към неизвестното и нетрайното.
От брега тръгва всеки Одисей, на брега се завръща той – ако успее да да победи враговете и изкушенията.
Брегът е дълбокото раздвоение на човека – граница между водата и земята, между страха и смелостта – самата тревожно опъната нишка на екзистенцията.
На брега са зидовете и градовете, оттам просветват фаровете на спасението. Откъм водите се надига атавистичният ни страх – поглъщащата паст, в която се озовал библейският Йона.
Брегът е тръгването, което води към утопични земи, но и към мрачната закана на непрогледните бездни. Тревожни лица на моряци и ужасени очи на пътници нерядко ни гледат от изображенията.
٭٭٭
Брегът чертае сложните маршрути на психическия ни живот – въодушевлението от заминаването, нетърпението на завръщането. Брегът е крилатото ни желание да бъдем други, но и съдбата, която ни прихлупва с неизбежното.
От брега започват въображаемите пространства, които са родили хилядолетните ни технологични авантюри – лодките, платноходите, параходите…
Брегът е гладът, който кара мъжете да се скитат в далечното и оставя жените да изпяват тъгите си в дългите дни на очакването.
По бреговете се е родила поезията – те са древното място на всяка душа, копнееща по изгубеното, невидимото и далечното. От брега на онова сурово море прокуденият Овидий изпял своите елегии.
Край бреговете е създадена хилядолетната носталгична и елегична култура – песни и разкази за дълбоки води, за страшни чудовища и далечни земи, за кораби призраци, за незавърнали се моряци… Португалското фадо е един от жанровете на носталгиращото човечество.
٭٭٭
Бреговете са хилядолетни пазители на нашите тъги и надежди.
По границите на света се раждат странни видения и енигматични послания.
Всички тези неща – превърнати в кодове.
Изговорени на разнородни пластични езици, пресъздадени в образи.
Събрани и подредени. Заредени със сугестивна мощ.
Превърнати в разказ – за онези, които могат да четат и все още искат да знаят.
٭٭٭
Подобни колекции са форуми, където изобразителните решения и драматичните сюжети ни предизвикват като екзистенциални ребуси.
проф. Валери Стефанов председател на съюза на колекционерите в България
