Днес православната църква чества Св.мъченици Кирик и Юлита
Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд.
Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка.
Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.
Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа.
Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики.
Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.
Интересна е историята на острова, кръстен на двамата светии край Созопол.
Средновековният манастирски комплекс „Св.Св.Кирик и Юлита“ е разположен на остров „Свети Кирик“ („Св.Кирик и Юлита“). Той се намира на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 82 декара е и единственият остров по българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевремененно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време.
Историческите сведения за този манастир са изключително оскъдни. За него се знае, че е бил един от шестте известни манстира в района на Созопол: „Св.Йоан Продром” (на остров Св. Иван); „Св.Никола“ – при днешния град Черноморец (до 1951 г. село Свети Никола) и манастирите в града – „Св.Йоан“, „Св. Богородица“ и „Св. Апостоли“.
Известно е , че „Св.Св.Кирик и Юлита“, наред с манастирите „Св.Йоан Продром” и „Света Анастасия“(на едноименния остров в Бургаския залив), са били ставропигални – пряко подчинени на Константинополската патриаршия.
Един патриаршески документ от 1270 г. съдържа сведение, че манастирски метох носещ името „Свети Георги“ до пристанище Порос е бил предаден във владение на манастира „Св. Св. Кирик и Юлита“.
Най-вероятно този средновековен метох се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище на „Св. Анастасия“. Това известие ни подсказва,че всички тези манастири са поддържали тесни духовни и икономически връзки помеждуси.
Почти сигурно е , че „Св. Св. Кирик и Юлита“ е разрушен от турците през 1629 г. заедно с манастира „Св.Йоан Продром”, като за последвало възобновяване на обителта няма сведения.
През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга.
По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия.
На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната до 2005 г.
През 2007 г. правителството прехвърля стопанисването на острова на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с намерението той да се превърне в туристическа атракция.
През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол.
За пръв път на остров „Св. Кирик“ са правени сондажни археологически разкопки през 1904 г. от френския консул Дегран. Освен за многобройните фрагменти от керамични съдове, теракоти и монети, част от които се намират в Лувър, в публикацията на Ж. Сьор за проучванията на „Св. Кирик” са описани каменна платформа, водохранилище и стълба с площадка, както и многократно използвани каменни гробове. За случайни находки, намерени на острова споменава и проф. Богдан Филов.
По повод на изграждането на Рибарското училище ,през 1924 г., археологът Васил Миков разкопава определеното за строежа петно.Разкрити са основи от сгради,гробове,фрагменти от предримска,късноантична и средновековна керамика,както и бронзови монети.
Карел Шкорпил съобщава през 1931 г. за намерени на острова барабан от йонийска колона и глинен тръбопровод.
При строеж на склад през 1953 г. Тодор Герасимов открива местна и вносна керамика,датирана от VI в. пр.Хр.
През 2009 г.(след цели 85 години прекъсване) археолози от Националния археологически институт с музей към БАН, с ръководител на обекта д-р Кръстина Панайотова, възобновяват археологическите разкопки на остров „Св.Кирик“.
Проучванията продължават и през следващата 2010 г. Резултатът от тях е по-гплям от първоначалните песимистични очаквания –
открити са останки от 6 храма, единият от които е раннохристиянски(базилика с размери 22х13 м,датирана от IV-V в.), а останалите принадлежат на предримската епоха, т.е. езически храмове, свързани с гръцката култура по тези земи.
Храмовете са в непосредствена близост един до друг,дори са надграждани-раннохристиянската базилика е строена върху основите на езически храм. Скоро след изграждането ѝ към нея е бил добавен и баптистерий(кръщелня),запазена е писцината(басейнче за кръщение), а
в олтара на храма е намерена касета, където е бил положен реликвария, в който най-вероятно са се съхранявали мощите на Свети Свети Кирик и Юлита.
Може да се предположи,че този храм е един от първите християнски храмове по черноморското крайбрежие,издигнат през IV в.,след като християнството е обявено за официална религия.
Направените разкрития дават основание на учените да смятат, че в продължение на 24 века късчето земя е изпълнявало ролята на Акропол на древния гръцки град – държава Аполония Понтика. Д-р Кр.Панайотова смело сравнява откритията с Акропола, на първо място, защото Акропол – високо, укрепено място или висок град – това съответства на географското положение.
Остров Свети Кирик е малко по-висок от територията на Созопол или от полуостров Скамний, на който се намира Созопол. А самият Акропол, познат от Атина, е също сакрално място, с много храмове.
Предполага се, че на острова е бил разположен и прочутият в древния свят храм на Аполон с 13-метрова бронзова статуя на гръцкия бог, дал името на града. Доказват го и откритите множество стрели, свързани с култа към него.
Статуята няма как да бъде намерена тук, защото се знае, че римският завоевател Марк Лукул, след като превзел Аполония, я отнесъл в Рим.
