Пари
Няма безвъзмездни пари за бизнеса

Въпреки изразеното от БСК категорично несъгласие, 100 млн. лева, които трябваше да се ползват безвъзмездно от бизнеса за оборотен капитал по инициативата на Европейската комисия REACT-EU, бяха прехвърлени към Фонда на фондовете (ФМФИБ) по финансов инструмент „Портфейлни гаранции“, за гарантиране на кредити, които търговските банки ще предоставят на българските предприятия срещу лихва.

Трансферът на безвъзмездни помощи за бизнеса (грантове) в програма за гарантиране на кредити (финансов инструмент) е в противоречие с целите на REACT-EU – желанието за бърз отговор на нуждата от ликвидност в засегнатите компании, и ще забави преодоляването на негативните ефекти от кризата.

От представената в рамките на процедурата „Предварителна оценка за ефективно прилагане на финансовите инструменти“, не можем да приемем, че тяхното използване ще подпомогне българските предприятия за по-бързо и ефективно възстановяване.

От посочените в документа данни за основните финансови инструменти става ясно, че от общо 657.9 млн. лева, предвиден ресурс за портфейлни гаранции, в това число 157.9 млн. лв. чрез ФМФИБ и 500 млн. лв. чрез ББР, размерът на потвърдените за гарантиране кредити към края на април 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, възлиза на едва 190 млн. лв. общо чрез двете институции (7 млн. лв. от ФМФИБ и 183 млн. лв. от ББР), или по-малко от 29% от предвидения ресурс.

Добавянето на допълнителен бюджет от 100 млн. лв. към операцията няма да доведе до по-ефективно използване на ресурса.

Представените аргументи в подкрепа на предложеното от УО решение в действителност представляват контрааргументи за взимане на подобно решение.

Аргументите на бизнеса не бяха чути и мнозинството от членовете на КН мълчаливо подкрепиха предложенията на Министерството на икономиката, с което се реши 100 млн. лева да не стигнат до бизнеса под формата на безвъзмездни средства.

Притеснително е и нежеланието на УО на ОПИК да организира присъствено или дистанционно (онлайн) заседание на Комитета за наблюдение, което щеше да позволи много по-задълбочена дискусия и размяна на мнения между заинтересованите страни.

Вместо това, УО проведе писмена процедура – подход, който формализира процеса на взимане на решение, не позволи конструктивен и аргументиран дебат по ключови за бизнеса промени и противоречи на утвърдените европейски практики за партньорство.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви