Крали Марко и разликите между народната памет и историята

Всички сме отраснали с легендите за Крали Марко и приказките за неговите подвизи. Но дали е съществувал такъв човек и дали е бил наистина такъв велик герой, ще разберем сега.

Според историците, Марко е син на прилепския крал и деспот Вълкашин Мърнявчевич и съпругата му Елена. Баща му е провъзгласен за съвладетел на Душановото царство с титлата крал от цар Стефан Урош около 1365 г. Тази титла му е преотстъпена от владетеля, тъй като имала по-нисък статус в Изтока, а също така и по държавни причини. Освен това Стефан Урош нямал синове.

Възходът на Марковата фамилия започва през периода на оформянето на Душанова Сърбия.

Тя е призната за царство и обхваща значителни територии в зенита на силата си през 1347 година.

Сръбското царство се разпада след смъртта на Стефан Душан. Вълкашин и неговия брат Углеша остават влиятелни, но регионални феодални господари. Те не след дълго се присъединяват към царица Елена Българска. Тя е вдовица на покойния сръбски владетел и регент на сина си – следващия сръбски цар Стефан V Урош. Под крилото на могъщата царица, Вълкашин е обявен за крал и съвладетел на Урош с тенденцията след неговата смърт следващият владетел да е Мърнявчевич. Вълкашин е жупан на Прилеп, а Углеша – владетел на Серес. Те управляват свои владения през XIV век по времето на царуването на Стефан Душан в Македония.

Същевременно Вълкашин и Углеш са съвладетели и на Елена, която основава в град Сяр свое владение, обединяващо земите на Мърнявчевичи около Прилеп под общото название Серско деспотство. То престава да съществува, когато през 1371 година войските на Вълкашин и Углеша биват победени край Черномен от османците и самите владетели умират в сражението. Вълкашин е наследен от Марко, който, след загубата на Серес и прилежащите му територии, остава да управлява останалите фамилни владения в Прилеп.

През 1371 г. Крали Марко е обявен за наследник на крал Вълкашин.

Наследявайки кралството, той се превръща във васал на османския султан. Предполага се, че е участвал и в Косовската битка на страната на Мурад I, заедно с Константин Драгаш.

Убит е в битката при Ровине, в която влиза в качеството си на васал на страната на османските турци срещу влашкия войвода Мирчо Стария. Погребан е близо до Скопие, в манастира „Св. Димитър“, по-късно наречен Марков манастир. В храма има стенопис, който изобразява Марко с Вълкашин. Има корона и ореол, което го причислява към светците. Надписът на стенописа е „ В Христа бога благоверен крал Марко“. Такъв надпис има и на монетите, които се секат по времето на Марко в Прилеп.

Спорно е и виждането за произхода на Марко. Предположението за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се основава единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на XVI век „Царството на славяните“.

За българския му произход, обаче, говорят множество летописци и хронисти от по-старо време, сред които се отличават Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които недвусмислено го назовават като български княз.

Редица по-късни исторически изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също са привърженици на становището, че Крали Марко е българин и твърдението на Орбини, че е родeн в Ливно, е целенасочена неточност, за да мотивира херцеговинци да се борят срещу османците.

Инфо: http://svetovnizagadki.com

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви