Шекспир - загадката скрита зад псевдоним
Шекспир - загадката скрита зад псевдоним

Е, добре, щом Шекспир не е авторът на пиесите, тогава кой е той?“, продължаваме да се питаме. И предвид високата култура на гения, съществува и друга хипотеза – че зад Шекспир стои личността на големия философ Франсиз Бейкън. И така двете хипотези – граф де Вер и Бейкън, зад името Шекспир, продължават да измъчват „ловците“ на биографични факти и до днес.

Към тях се прибавя и една, още по-мистериозна, направо езотерична версия – за съществуването на един друг граф – Сен Жермен. За него се твърди, че се е материализирал няколко пъти на земята под различно име на гениална личност. Волтер го нарича „мъжа, който знае всичко и никога не умира!“ Но, според официалната версия, той умира през 1784 г. – век и половина по-късно от Шекспир?!? Според езотериците, обаче, „преди това е бил Шекспир“? И факт, че годините на раждането и смъртта на граф Сен Жермен са спорни.

Писателят Ян ван Хелсинг пише в своята книга „Не пипай тази книга“ за живота и хората, които са срещали мистериозния граф. Според Хелсинг, Сен Жермен бил „пътешественик из времето“. Също така владеел неестествени сили и можел да се подмладява.

И така, най-близко до живота и творчеството на Шекспир, остава граф Едуард де Вер.

За него се знае доста. Графът е роден през 1550 г. Той е син и наследник на XVI граф на Оксфорд, много богат и високопоставен аристократ. Бащата умира, когато Едуард бил на 12. Настойник на момчето става кралският ковчежник на Англия и член на личния съвет на кралица Елизабет – Уилям Сесил. Той пък един от най-влиятелните хора в Англия.

Граф де Вер владеел езда, лов, военно изкуство, а също музика и танци. Имал академично образование – завършил Кеймбирджкия университет. Придобил е магистърска степен от Окфорд, знаел френски и латински. По-късно изучавал право и дори известно време работел като адвокат. Може да се предположи, че по много причини – както заради произхода си, така и поради високото си положение в обществото, граф де Вер е бил принуден да пише под псевдоним.

Забележете, колко любопитни „съвпадения“ се откриват при сравняването първо на биографиите на търговеца Шекспир и граф де Вер. И второ – колко много случки от живота на графа може да бъдат свързани с героите от пиесите на Шекспир. И графът и драматургът се женят за жени с името Ан.

На 24 граф де Вер се отправя на дълго пътешествие из Европа.

Посещава Франция и Германия, прекарва десетина месеца в Италия и се завръща в Англия през Франция. При прекосяването на Ламанша корабът му бил нападнат от пирати, които поискали откуп, но като разбират, че графът е близък с кралицата на Англия, бързо го освобождават. Да ви напомня за героя на Шекспир Хамлет?

Граф де Вер напуснал жена си от ревност – обвинил я, че първородната им дъщеря не е от него, и след яростна сцена я напуснал. Да ви напомня за „Отело“? Едва на късна възраст графът осъзнал грешката си и се върнал при жена си. От официалната биография на Шекспир ни е известно, че той също не живеел с жена си в Стратфорд, а в Лондон, и също като графа се връща в края на живота си в семейното гнездо.

По време на раздялата с жена си, граф де Вер се влюбил в придворна дама, която забременяла от него.

Това силно разстроило друг обожател на дамата, който прострелял графа. Между двете аристократични семейства – на граф де Вер и на нападателя му, започнала жестока вражда. Стигнало се дотам, че за да няма пострадали, кралицата заплашила и двете семейства със затвор, ако не прекратят свадите помежду си. Това определено ни напомня за двата враждуващи рода в „Ромео и Жулиета“.

Граф де Вер проявявал силен интерес към поезията и театъра, имал много приятели литератори и пишел стихове и пиеси под собственото си име. Запазени са няколко негови стихотворения, които обаче далеч не са на нивото на Шекспир.

Това кара мнозина да се съмняват във версията с псевдонима, но пък трябва да отчетем факта, че по онова време не е било прието публикуването на стихове, написани от аристократ. Така че това може да са случайно запазени лични ескизи на пишещия граф, оцеляли във времето по чиста случайност.

Граф де Вер получава пожизнена пенсия от кралица Елизабет, но престава да пише с името си. Мнозина се питат, за какво ли му е направила кралицата този щедър подарък? – Каква може да е причината? Да не би зад пенсията да стои някакъв ангажимент? Факт, че няколко години след като граф де Вер престава да пише и пред очите на всички изглежда, че харчи на воля парите от кралската хазна, започват да се появяват стихове и пиеси, написани от „някой си“… Уилям Шекспир!

Граф де Вер умира през 1604 г. по време на чумна епидемия.

12 години преди „биографичната“ смърт на Шекспир. Погребан бил близо до Стратфорд, но не онзи Стратфорд на Ейвън, откъдето е Шекспир, а от друг Стратфорд – в Англия има два града с това име. Но пък името на града е еднакво, нали?! Дали е случайно?

Едуард де Вер съвсем очевидно в много отношения отговаря на представите ни за високообразования гений на перото Уилям Шекспир.  Единственият въпрос, който продължава да ни смущава, е: Защо, ако графът е бил гениалният драматург, е пазил в тайна своята самоличност? Нима не е искал да остане прочут с таланта си?!

Възможните обяснения са няколко: По онова време не било прието, благородници да пишат за комерсиалния театър; някои герои в пиесите пародират дворцови персони и като юрист графът вероятно се е притеснявал да не бъде даден на съд; част от сонетите са посветени на… мъж – едно много сериозно основание, авторът им да крие самоличността си.
Семейството на граф Едуард де Вер издава посмъртно книга, която както вече споменах, е рецензирана от Бен Джонсън – почитателят на Шекспир. Според много литературоведи, именно Джонсън стои в дъното на мистификацията с биографията на Шекспир. Именно той вмъква там за роден град на гения Страдфорд на Ейвън. А защо никой не е „поправил“ Джонсън? Някои обясняват това със забележката, че по времето, когато е написана първата биография на Шекспир (1709), онези, които са знаели истината, отдавна вече не били на тоя свят, а пък митът за Шекспир вече бил утвърден.

На българския пазар преди време излезе една книга

на литератора Курт Крайлер – „Човекът, който измисли Шекспир“.“Човекът, който измисли Шекспир, казва Крайлер, е Едуард де Вер, XVII-ият граф на Оксфорд, високо образован благородник в двора на Елизабет I, бляскав поет и автор на комедии, размахвал копие в много турнири: за последното намеква псевдонимът Шекспир, shake (размахвам), speare (копие)“.

За пръв път горната теза изнася през 1920 г. шекспироведът Томас Лууни, и оттогава в някои справочници под името Едуард де Вер ще намерим уточнението: „известен повече като Уилям Шекспир“.

Според Крайлер, в двора на Елизабет I не било тайна, кой е авторът на пиесите. Това е едно възможно обяснение, защо кралицата дарява с пенсия граф Едуард де Вер. По-късно, обаче, роднините му потулват авторството му, според Крайлер, главно за да скрият срама си от истината за любовните връзки между три лица, за които завоалирано става дума в сонетите на Шекспир, публикувани през 1609-а година.

А в историята и до днес остават следните официално „необорими“ факти: Шекспир е роден на 23 Април 1564-а година в град Стратфорд на Ейвън. Баща му, Джон, е занаятчия и търговец, майстор на ръкавици, майка му е с благородно потекло. Самият Шекспир има три деца – първородната Сузана /наследничката му по завещание/ и близнаците Джудина и Хамнет. Хамнет /Хамлет/ е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (1596г.).

Самият Шекспир умира на 52-рия си рожден ден (1616г.)

Погребан е в църквата „Света троица“ в Стратфорд на Ейвън, точно където е бил кръстен на третия ден след раждането си.

„Правоверните“ шекспироведи залагат на тези факти и отхвърлят версията за граф Едуард де Вер. Стенли Уелс от Стратфорд на Ейвън смята, че проучванията на Крайлер са загуба на време. Аргументите му са, че Едуард де Вер умира през 1604-а година – много преди последните пиеси на Шекспир изобщо да са написани.

„Излиза, че за да запази в тайна името си, е завещал признанието за тези грандиозни творби другиму? И на всичкото отгоре, даже след смъртта му творбите му да се появяват някак на сцената? Това е просто несъстоятелно“, казва Уелс.

Но пък съвсем не изглежда така, погледнато от гледна точка на роднините на графа. Те са имали основателна причина да прикрият самоличността му. А що се отнася до излезлите по-късно пиеси, може наследниците на графа нарочно да са пускали „на порции“ завещаното от своя талантлив роднина?

Днес, в Стратфорд на Ейвън, където не се открива и дума, написана за Шекспир приживе на драматурга, тачат прославения си съгражданин и се гордеят с него. Годишно там се стичат над пет милиона поклонници и туристи. Шекспир, който и да стои зад това име, е написал гениални творби. Търговец, или граф, той е роден в Англия и често е наричан „национален поет на Англия“.

Уилям Шекспир умира, според официалната му биография, на 23 април 1616 г. Изпратен е от съпругата си и двете си дъщери. Едната губи децата си, а другата е бездетна, и така през 1670 г. се прекъсва линията на преките потомци на онзи Уилям Шекспир, когото приемаме за един от всепризнатите гении на човешката цивилизация, и като една от най-мистериозните личности в човешката история.

А Шекспировият въпрос ще продължава да вълнува човеците, ведно с вълнуващите му творби.

Еми Мариянска

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви