Шекспир, известен като Едуард де Вер
Шекспир, известен като Едуард де Вер

Векове наред човечеството исторически бива изправяно пред вечния Хамлетов въпрос: „Да бъдеш, или да не бъдеш?“ И векове наред пред литературоведи, културолози и драматурзи стои неразгадан т.нар. Шекспиров въпрос. А именно – кой е Шекспир?

По този въпрос са изписани хиляди страници, в които биографи на великия английски драматург и поет Уилям Шекспир, развиват хипотези, че зад името на Шекспир се крие друга личност. Мистерията около самоличността му все още остава неразгадана. Но затова пък произведенията на автора под това име остават ненадмината класика в световната литературна история. На 23 април 2021 г. се навършиха 405 години от смъртта на Уилям Шекспир.

Шекспир е написал най-малко 36 пиеси, 154 превъзходни сонета и няколко стихотворения. Сред пиесите са шедьоври като трагедиите „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Юлий Цезар“, „Отело“, „Ромео и Жулиета“; комедиите „Сън в лятна нощ“, „Комедия от грешки“, „Много шум за нищо“, „Укротяване на опърничавата“, „Венецианският търговец“, „Дванайста нощ“ и др.

Шекспировите пиеси са едни от най-превежданите драматургични творби в света. Те са класика, с която се гордее всяка театрална сцена, екранизирани са от почти всяка голяма кинематография в света.

Какво е известното от биографията на Шекспир:

Роден е в градчето Стратфорд на Ейвън в 1564 г. и е починал пак там в 1616 г., на 52-годишна възраст. Толкова млад и толкова продуктивен! Такъв необикновен талант!

Именно последните две безспорни заключения поставят и загадката около личността на писателя – дали онзи, роденият в Стратфорд е същият, който е написал „Хамлет“? – Според някои, роденият в Стратфорд под това име бил търговец и „прост човек“, невеж в литературата и напълно неспособен да сътвори нещо така гениално, като творбите на Шекспир.

Съществували ли са двама души, напълно несъпоставими по култура, зад това име? Възможно ли е зад името Уилям Шекспир да се крие Едуард де Вер, XVII граф на Оксфорд? – Това е едната от версиите, най-правдоподобната от всички, според която високообразованият и талантлив благородник, използвал името Уилям Шекспир като с

Версиите за самоличността на легендарния драматург намират почва сред много литературоведи, защото наистина няма данни, приживе „оня“ Шекспир от Стратфорд на Ейвън, да е бил смятан за автор на пиесите, признати за световна класика. Идеята, че Шекспир е великият драмописец Уилям Шекспир, възниква едва в 1623 г., седем години след смъртта на търговеца с това име, когато се появява първото фолио издание на Шекспировите пиеси. Издатели са роднините на граф де Вер. Именно в това издание бил затвърден митът за търговеца и нарочно прикрита самоличността на графа, смятат мнозина.

В биографиите на двамата – търговецът и графът, има много паралели. В официалната биография на Шекспир е записано, че единственият му син се казвал Хамнет /Хамлет?/. И двамата са женени за жена, на име Ан; много факти от живота на графа откриваме в сюжетите на пиесите на „търговеца“ Шекспир.

От масово възприетата официална биография на Шекспир знаем,

че баща му се казвал Джон и от заможен човек, изпаднал в пълен банкрут.

Децата му израстнали в недоимък. Въпреки това, Уилям завършил класическо училище, в което изучавал латински. На 18 се влюбил в девойка, на име Ан Хатауей, а на 21 вече имал жена и три деца.

Според официално известното, през 1590-а година семейството се преместило да живее в Лондон, където Уилям изкарвал прехраната на челядта си като актьор. Само за 8 години името му се прочуло не само като актьор, но и като драматург. Става знаменитост. Купува хубава къща в родния си град – Стадфорд на Ейвън, в която настанява семейството си, той остава в Лондон. Там за 20 години написва 36 пиеси, 154 сонета и няколко стихотворения.

Странното е, че въпреки че вече бил заможен и е можел да си позволи да издаде пиесите си, Шекспир нито веднъж не пожелал да ги публикува. С тази работа се заели креативни печатари, които ги издавали незаконно. Очевидно, авторското право в оня век не ги е притеснявало особено. Странното е, че лошото качество на някои от тези издания, ни най-малко не притеснявало и автора им. Дали пък, защото графът, ако той е Шекспир, не искал да шуми около себе си?!

Буди недоумение и въпросът, защо при огромния успех на името си, Шекспир престава да пише на 48?

През 1612 г. той се прибира при семейството си в Стратфорд и умира там след 4 години – през април 1616 г. Погребан е в църковния двор на църквата „Света Троица“. На надгробния му камък не било изписано ничие име. Минало време, преди да бъде издигнат в негова чест паметник до зида на църквата.

Три седмици преди смъртта си, Шекспир оставил завещание, в което приписвал почти всичко на голямата си дъщеря Сузана. Тя и потомците й продължили да живеят в скъпата къща в Стратфорд, докато и последният от рода умира през 1670-а година.

Докато човек описва общоприетата версия за Уилям Шекспир, постоянно се пита, кое от всичко писано за него, е достоверно? – Някои биографи на гения стигат и по-далеч – те твърдят, че „този“ Шекспир – от официално възприетата биография, е бил неук – никога не бил учил в стратфордското училище? Според други, никога не е бил и актьор? Защо? – Защото не се откриват сведения за това.

В същото време, винаги сред съмнителната фактология, ще открием нещо, което да ни разколебае и да ни накара да отхвърлим версиите за друг човек зад името Шекспир. Това лутане се случва вече в продължение на 4 века. Откъде идват колебанията ни, че да не можем категорично да застанем зад името, без да търсим нещо скришно и мистериозно зад него?

Истината е, че разполагаме с много оскъдна информация за Шекспир, а

липсата на сведения не може да се оправдае със столетията, които ни делят от неговото време.

Все пак говорим за времето на кралица Елизабет, за една просветена епоха, в която има работещи печатници и много четящи и пишещи хора!… Далеч преди времето на Шекспир, още от времето на Бокачо, а и от времето на Шекспир, има гении, за които знаем доста – примерно Нютон и Галилей. Следователно, около личността му наистина съществува някаква мистерия.

Един критик живописно я изразява с думите „Шекспир не е Шекспир!“ Цяла армия литературоведи, от векове издирват данни за най-прославения литературен гений в света, но от това мащабно дирене, на бял свят са изплували едва няколко оскъдни бележки. Някои литературни критици дори се шегуват, че покрай Шекспир са открили куп информация за някой си светски стихоплетец Джон Лили – известен, но незначителен поет, а за самия Шекспир не са открили нито дума.

„Невидим ли е бил Шекспир в Лондон? – Защо никой сякаш не го е виждал?!“, питат се биографите на драматурга. Според биографичните данни, той е живял и творил в Лондон от 1592-ра до 1612-а година. В същото време твори и драматургът Бен Джонсън. За него се открива доста – описани са дори присъствията му по разни светски събития. Възможно ли е никой да не е поискал да напише два реда и за такава изтъкната личност като Шекспир?! Изглежда невъзможно. Освен, ако на съвременниците му не им е била известна неговата самоличност?!? Тази мистерия логически ни отвежда към версията с псевдонима и скритият зад него граф.

Тази версия – че драматургът Шекспир не е онзи от Стратфорд на Ейвън, се затвърждава и от още един логичен въпрос: Ако в Лондон не са знаели кой е Шекспир,

защо съгражданите му от Стратфорд не са отбелязали нищо приживе за своя прочут съгражданин?

Според официалната му биография, Шекспир е живял там постоянно през последните четири години от живота си. Завърнал се е в родния си град прочут и богат….Нима никой не се е впечатлил от този факт, за да го отбележи писмено?…

И най-силният аргумент – няма ги ръкописите на Шекспир. Дори най-ранните му биографи не съобщават да са видели и ред с неговия почерк! Няма и помен от някакви бележки, или писма, писани от ръката му.

Има сведения, че стратфордските роднини на търговеца Шекспир, били полуграмотни. Това от само себе си задава още един съществен въпрос: Възможно ли е, онзи Шекспир да е геният, когото познаваме? – Той би ли оставил децата си без образование?!

Стигаме и до завещанието на Шекспир. В три страници е описано имуществото, и няма нито ред, че завещателят оставя освен материалните неща и свои ценни литературни произведения. Според мнозина, това е завещание, написано по-скоро от търговец, отколкото от драматург. Прави впечатление простоватият му стил на писане, в който завещава на съпругата си „най-добрия креват в къщата“?

Любопитна е и още една интересна подробност – че Бен Джонсън, който твърди, че е бил почитател и приятел на гения Шекспир, никъде не отбелязва и ред за смъртта му?!? – Това съвсем очевидно трябва да ни говори, че Джонсън трябва да е знаел кой е истинският Шекспир. Граф Едуард де Вер умира много преди своя „двойник“.

Еми Мариянска
/следва/

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви