Сали вероятно е истинската Лолита.
Сали вероятно е истинската Лолита.

Историята на вдовицата Ела Хорнър, чиято 11-годишна дъщеря била отвлечена от непознат, била загадъчна и в някои моменти изглеждала дори неправдоподобна. Но това момиче вероятно е истинската Лолита, вдъхновила Набоков.

Майката на момичето, наречено Сали, би могло да се каже, че сама е дала детето си на непознат. Мъжът накарал момичето да излъже майка си, че е баща на нейна съученичка, така че тя да ѝ разреши да почива с него на крайбрежието. Небрежното отношение на майката към съдбата на детето й довело до факта, че Сали се оказала в ръцете на 50-годишния Франк Ла Сала. Той бил механик, който вече бил съден за изнасилване и педофилия.

Цели две години, от 1948 до 1950 г., педофилът и неговата жертва били неразделни. Франк непрекъснато държал Сали плътно до себе си и постоянно я изнасилвал. За да не привлича вниманието, престъпникът принудил момичето да го нарича „татко“ и публично да изразява любовта и уважението си към него като дъщеря. Похитителят и жертвата му пътували с кола из различни щати, спирали се в мотели и не се застоявали дълго време никъде.

Интересно съвпадение било, че точно по това време професорът от университета Корнел, Владимир Набоков, се заел да изследва в новия си роман проблема за връзката между възрастен мъж и дете. Романът за Лолита и Хумберт, описващ отношение, осъдени от обществото, се превърнал в едно от най-противоречивите произведения на 20-ти век. Не е необходим точен анализ на романа, за да се видят

многото съвпадения между сюжета му и истинската история на Ла Сала и неговата жертва.

Франк Ла Сала. Снимка: iskamdaznam.com

Сара Уейнман, известна американска журналистка и криминалист, в книгата си “ Истинската Лолита” доказва, че съществува реална връзка между историята на известното престъпление и романа. Сред важните разлики Сара отбелязва поведението на Сали и Лолита. Ако момичето, отвлечено във Филаделфия, е невинна жертва на изнасилвач, Лолита в творбата на Набоков е представена като доста сексуално разумен млад човек.

Франк се бил подготвил внимателно за отвличането на Сали. Около шест месеца преди това, в супермаркета на Уолуъртс, той хванал момичето да краде бележник от представителен възрастен мъж. Той се представил като служител на ФБР и казал на Сали, че е арестувана и ще бъде съдена за кражба.Момичето започнало да плаче и да моли мъжа да я пусне. Ла Сала се съгласил великодушно, с уговорката понякога да се среща с него. И да докладва за подозрителни и необичайни неща. Сали Хорнър, която се страхувала от гнева на майка си, веднага се съгласила и била пусната да се прибере.

Няколко месеца по-късно Франк започнал да настоява момичето да отиде с него в Атлантик Сити. Заедно с момичето престъпникът измислил история за почивка със семейството на съученичка на брега на океана. И жената лекомислено се съгласила да пусне детето си на курорт.

Мисълта, че детето й е отвлечено, се появила у Ела твърде късно. Когато жената, която не била получавала новини от дъщеря си в продължение на няколко седмици, се разтревожила и отишла в полицията, вече било невъзможно да се намери престъпника и жертвата му по горещи следи.

Отношенията между Ла Сала и момичето били необичайни не само заради престъпния си характер.

Много неща изглеждали странни. Въпреки статута си на пленница, Сали Хорнър се държала съвсем естествено. И убедително играела ролята на истинската любяща дъщеря пред хората. Когато двойката се задържала в Балтимор, Франк си намерил работа и момичето започнало да ходи на училище. Всеки ден Сали се прибирала у дома. Въпреки че можела във всеки един момент да прекрати всичко, свързвайки се с полицай на улицата или обаждайки се по телефона.

Ла Сала от своя страна бил изключително внимателен. Щом забелязвал, че непознати проявяват интерес към него, той веднага сменял адреса си. Понякога се местел на стотици километри. Франк и Сали прекарали последната година в парк за каравани, където хората не знаели много един за друг. Въпреки това, една бдителна съседка била заинтригувана от семейството на 50-годишен мъж и тийнейджърка. И тя успяла да говори със Сали лице в лице.

Момичето не издържало и разказало на жената истинската си история. И признала за това, което Ла Сала прави с нея всяка вечер в спалнята. След като научила, че детето мечтае да се върне у дома, съседката й дала възможност да се обади на майка си. Няколко часа по-късно Франк е арестуван и разпитан. Мъжът отричал до последно и твърдял, че Сали всъщност е негова дъщеря. А отвличането и насилието са само във фантазията на момичето.

В резултат – педофилът бил съден и изпратен в затвора за 35 години, а Сали Хорнър се върнала у дома при майка си.

По това време Владимир Набоков влиза в творческа криза.

В романа Хумберт вече се е оженил за майката на Лолита и е планирал да съблазни момичето. Авторът не е знаел как могат да се развият събития от такъв род. И как да направи възрастен мъж и малко момиче любовници. В резултат на това писателят използвал вече проверен вариант. Той изпратил двойката да пътува из Щатите с кола, отсядайки в малки мотели.

Животът на Хумберт и Лолита много наподобявал живота на Ла Сала и Сали. В романа момичето дори ходело на училище като истинската жертва на отвличането. В книгата си „ Истинската Лолита“ Сара Уейнман твърди, че Набоков вероятно е знаел за тази история. И може би е проследил нейното развитие, подобно на много хора в САЩ.

Интересното е, че Набоков винаги е отхвърлял всякаква връзка между романа си и реалния живот. Въпреки че в романа има препратка към истинската история. В една от главите Хумберт се пита дали това, което е направил с Доли (един от прякорите на Лолита), е съизмеримо с това, което автомеханикът Ла Сала е направил със Сали през 1948 г.

Но да се върнем към героинята на нашата история. За съжаление историята нямала щастлив край. След отвличането Сали е наблюдавана от психиатри и според тях изобщо не се различавала от връстниците си. Момичето завършило училище. Но животът й бил прекъснат в автомобилна катастрофа на 2 август 1952 г., само 2 години след освобождаването ѝ.

Истинската история завършва трагично

Година и половина след смъртта на момичето Набоков завършва своята „Лолита“ като пише за това в дневника си. Писателят определя романа, по който работи 5 години, като „загадъчен и сърцераздирателен“. Нито едно издателство, към което се обръща авторът, не иска да публикува книгата. И едва през 1955 г. тя излиза в чужбина, във Франция. В САЩ книгата излиза три години по-късно и се превръща в истински бестселър.

Сара Уейнман смята, че от момента на публикуването сюжетът на книгата е бил интерпретиран погрешно от читателите и изследователите. В тази връзка, журналистката смята, че паралелът между романа и истинското престъпление на Франк Ла Сала е много важен. Според Сара, това служи като важно напомняне, че педофилията е реалност. И отговорността винаги ще бъде на възрастния, а не на детето. Защото то е без опит и не винаги си дава сметка за своите действия.

Твърди се, че Набоков е получил вдъхновението си за написването на романа от популярната по това време история на Чарли Чаплин, който се влюбва във втората си съпруга Лита Грей, когато тя е едва на 12 години.

Актрисата Доминик Суейн е едва на 15 години през 1997 г., когато започват снимките на „Лолита“. За сцените, в които тя трябвало да седне на коленете на Джеръми Айрънс, който играе Хумберт, или изобщо се допира до него, между двамата неотменно седяла възглавница.

Ролята на Лолита в началото била предложена на актрисата Натали Портман, но тя смятала историята за прекалено греховна и отказвала да участва във филма по религиозни съображения. За ролята на Хумберт първоначално искали да наемат Дъстин Хофман, но и той отказал, тъй като снимал друг филм по това време. Взимат за ролята Джеръми Айрънс.

За ролята на Лолита кандидатствали 2 500 момичета, освен Доминик Суейн.

Според законите на САЩ, забранено е на непълнолетни актриси да снимат сцени на полов акт, затова за всички еротични епизоди са наемани дубльорки.

Лолита е само на 12 години в романа. И във филма от 1997 г., и в по-ранната версия от 1962 на Стенли Кубрик, Лолита е на 14 години, тъй като се смятало, че зрителите ще бъдат прекалено шокирани, ако възрастта на героинята е по-малка.

Филмът на ДВД показва няколко секссцени, които при окончателния монтаж отпадат, тъй като кината във Великобритания и Франция отказват да излъчат филма в пълната му версия. New Line Cinema е трябвало да бъде разпространител на „Лолита“ (1997 г.). От компанията отказват разпространението на толкова „порочен“ филм и посъветвали режисьора Ейдриан Лайн да не настоява да се прожектира филма по кината, ако не иска да бъде изгонен отвсякъде. Той не ги послушал и пуснал няколко копия на филма.

Слуховете за „неприличния филм“ предизвикват небивал интерес и пред кината се извиват километрични опашки.

Владимир Набоков. Снимка: iskamdaznam.com

Забраняват филма в Австралия до 1999 г. , защото го смятали като пропаганда на педофилия. Още 24 страни спират или ограничават излъчването му. И досега в Европа дискът с „Лолита“ се продава само на пълнолетни.

Набоков пише сам първата версия на сценария на филма. „Това е най-значимата книга, която съм написал на английски език, – обяснява писателят в интервю за списание Playboy през 1964 г. – Не мога да позволя да я развалят“.

Писателят разказва за същото издание защо сам е превел книгата на руски език. Дори в най-смелите си мечти не допускал, че романът някога ще бъде издаден в Съветския съюз. Не предполагал, че тоталитарният режим ще пропусне през цензурата си скандалния роман.

Романът „Лолита“ става втората книга след „Отнесени от вихъра“, която е продадена в САЩ в тираж от над 100 000 копия още в началните три седмици след издаването си. Набоков написал романа на стотици малки картончета, преди да направи окончателния вариант. Така правел с всички свои творби.

източник: iskamdaznam.com

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви