Роми
На женския празник не присъстват мъже

Оригинален ромски празник и ден на шегите и лъжата е Мая, Маето (14 май). Празнува се когато узреят черешите. Това е чисто женски, весел и жизнерадостен празник, свързан с гадаенето и предсказването на бъдещето. Завършва с обща трапеза, в която не участват мъже.

Как празнуват ромите Мая, Маето

На 14 май ромите празнуват своя обичай Мая, Маето като ден на шегата и лъжата. Някои предполагат, че първи април у нас е приет като ден на лъжата под влияние на западноевропейската култура, но майосването на ромите си е техен оригинален празник.

Маето е чисто женски празник, весел и жизнерадостен.

На 13-и две жени взимат едно котле – наследствено или новокупено, украсяват го с венец от цветя и рано, преди изгрев слънце, мълчаливо го пълнят с вода от три чешми. Късно след обяд, с котлето в ръце, двете обхождат къщите и всяка жена слага в него обица, пръстен или друго.

След обиколката го оставят под стрехата на избраната къща, за да се вижда от звездите, покрито с много тънка кърпа. Освен двете жени и домакините на къщата, никой не знае къде е котлето.

Рано на 14 май – денят Мая, момичетата отиват на полето, берат „мая цветя”, закичват се с тях и ги връзват на кръста си. Събират роса от цветята и мият лицето си, за да не ги боли глава, и пеят

„Маята да я съберем, на момичетата да я дадем, ни глава, ни кръст да ги боли, ами да остаряват”.

Късно след обяд всички, които са оставили белег (нещо свое) в котлето, се събират в двора.

Избират едно момиче до 10-ина години, което предварително е подготвено какво да прави и какво да говори. То е облечено с рокля, забулено с кърпа през главата и с огледало в ръцете.

Всички жени са закичени с цвете на главата и са опасани с върбова клонка. Една от тях запява песен, характерна за този празник.

След песента момичето започва да вади един по един предметите, които наричат мартифил, и ги държи под кърпата, а някоя жена изрича предсказание на собственичката. Едва тогава момичето показва предмета, наречен за късмет, за щастие, женитба, деца.

Някоя по-възрастна жена, облечена като булка и с шалвари, започва да се търкаля „за здраве на всички събрали се”. После става, играе хоро, кючек, разказва смешки, закача присъстващите.

Може да говори всичко, но никога цинизми и обиди.

Макар да казва много критични неща, никой не трябва да се сърди или да се чувства обиден.

След изваждането и наричането на всички предмети, оставени в котлето, започва гощавката и веселбата – яденето е купено с общи средства. Пие се с мярка. Когато имат повече средства, викат музикант да им свири и се веселят до вечерта.

Мъжете не участват. Дори стопанинът на къщата, в която жените се събират, не присъства. На момичето, вадило мартифила, даряват дрехи, обикновено рокля, блуза, чорапи или нещо друго.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви