Ирена Сендлер - спасителка на 2500 деца
Ирена Сендлер - спасителка на 2500 деца

Бащата на Ирена Сендлер, лекар по професия, възпитавал малката си дъщеря така: Ако някой се дави, дори и да не можеш да плуваш, трябва да скочиш и да се опиташ да го спасиш.

Младото момиче възприема бащините наставления и ги следва през целия си живот. През 1937 г., докато е вече студентка във Варшавския университет, антисемитизмът се развихря в академичните среди. Ирена се противопоставя на изгонването на евреите от университетите.

Демонстративно нарушава заповедта „getto ławkowe“ – място в лекционната зала, предназначено само за евреи. И по време на лекции сяда до тях. Изключването от университета не закъснява.

 

По време на немската окупация 30-годишната Ирена Сендлер работи като здравен работник в центровете за здравеопазване и социални грижи. Мъжът ѝ, офицер от полската войска, след капитулацията на Варшава, като пленник се озовава в офицерския лагер „Волденберг“.

През октомври 1939 г. немските власти забраняват на градската управа да се оказва каквато и да е помощ на евреите. Дават заповед също така да се уволнят всички еврейски работници. Въпреки това, група хора организирани от Ирена Сендлер продължават да помагат на евреите. Тази група най-напред е от 5 души, после стават 10, като по-голямата част са жени.

Оказването на помощ на евреите става още по-трудно след като през октомври 1940 г. е създадено Варшавското гето, а месец по-късно е изолирано от града. Акцията за спасяването на евреи от варшавското гето се изостря през лятото на 1942 г., след като немците започват да ги транспортират до немския лагер на смъртта „Треблинка“.

През август 1942 г. Ирена Сендлер става свидетел как двеста деца заедно със своя учител, лекарят и писател Януш Корчак се отправят на своя последен „поход” към лагера Треблинка, което тя определя за едно от най-драматичните събития по време на войната.Саможертвата на Корчак вдъхновява Сендлер за спасяването на още и още деца.

Макар че не е с еврейски произход, медицинската сестра Ирена Сендлер полага неимоверни усилия и с риск за собствения си живот,

от строго охраняваното гето във Варшава, успява да измъкне 2500 еврейски деца, използвайки различни методи. Децата биват изнасяни от гетото по различни начини, в линейки, трамваи и т.н.

Имената им заедно с тези на католическите семейства, които са се наемали с укриването и отглеждането на децата, Ирена старателно е записвала в тетрадка и заравяла в буркан под ябълково дърво в съседен двор. „Ужасно ме ядосва, направо до ярост ме довежда, да ме изкарват героиня. Не съм никаква героиня, просто правех това, което ми диктуваше сърцето. Всяко дете, на което съм помогнала, е осмисляло живота ми на Земята.”

През 1943-та Гестапо я залавя и подлага на зверски изтезания, но тя не разкрива тайните на спасените деца.

Дълги години нейният подвиг остава неизвестен. През 2007-ма я номинират за Нобеловата награда за мир, която уви бива присъдена на Ал Гор. „Ангелът от Варшава“ Ирена Сендлер умира на 98 години през 2008-ма и едва след това невероятната ѝ история добива известност.

И още нещо, което трябва задължително да запомним, може би – завинаги: „Аз вярвам, че човек в нужда трябва да бъде спасен, независимо от религията и от неговата националност. Думата герой не я възприемам и изпитвам угризения на съвестта, че стореното от мен е твърде малко.”

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви