Кан Крум - кошмарът на Византия
Кан Крум - кошмарът на Византия

Кан Крум (803 – 13 април 814) е забележителен владетел, успял да разшири значително територията на българската държава на север, запад и юг. Началото на неговото управление съвпада с това на основателя на Свещената римска империя (Франкската империя) Карл Велики. След разгрома на Аварския хаганат през 803 г. България и Франкската империя си поделят неговите земи. И придобиват обща граница по Средния Дунав.

През 808 г. кан Крум превзема земите по долината на р. Струма, а през 809 г. и важния град Сердика. В отговор на това през юли 811 г. византийският император Ни¬кифор І Геник настъпва с огромна армия от 70 000 души към пограничната крепост Маркели. Хронистите Теофан Изповедник и Анастасий Библиотекар подробно описват тези събития. От Маркели един от приближените хора на Никифор – Византий, избягал при Крум, като отнесъл със себе си царското облекло и сто литри злато. Това било възприето като зло предзнаменование за изхода от битката. Въпреки това Никифор заедно със сина си Ставракий се насочил с войските към столицата Плиска.

Хан Крум напуснал резиденцията си и предложил мир, но получил отказ от императора.

Несрещайки сериозен отпор, византийците превзели Плиска, ограбили съкровищницата на Крум и опожарили неговите палати. Междувременно кан Крум издигнал дървени прегради в теснините на Стара планина.

Историците още спорят къде се е състояла решителната битка – при Върбишкия или Ришкия проход. На връщане от Плиска към Константинопол Никифор бил нападнат от българите в палатката си в нощта на 25 срещу 26 юли и бил убит. Загинали и голяма част от военачалниците и войниците му. Синът му Ставракий бил тежко ранен във врата и едва се добрал до Константинопол, където месец след това починал. На трона се възкачил зетят на Никифор – Михаил І Рангаве (811 – 813).

На следващата година, окрилен от голямата победа кан Крум превзел след обсада Дебелт (7 юни 812 г.) и преселил епископа Георги и част от жителите му отвъд Дунав. Преди това Михаил І Рангаве, придружен от императрицата тръгнал в поход срещу българите, но стигнал само до Цурул (Чорлу). Там ги заварила вестта за падането на Дебелт и войските се разбунтували. Той се върнал в Константинопол, защото бил разкрит и заговор срещу него от представители на Исаврийската династия. Хан Крум изпратил пратеници при новия император начело със славянския велможа Добромир с предложение да се поднови мирния договор, сключен през 716 г. с кан Тервел. Използвал заплахата, че ако мирът не бъде сключен българите ще нападнат Месемврия.

Теофан Изповедник съобщава, че по внушение на лоши съветници императорът отказал да подпише мирния договор. Крум изпълнил заплахата си и към средата на месец октомври 812 г. се отправил към Месемврия с много бойни и обсадни машини. Един покръстен арабин – опитен механик, който избягал от византийския император при българите, ги научил да строят стенобойни машини.

На 1 ноември още докато траела обсадата на Месемврия византийският император свикал заседание с патриарха, митрополити, членовете на сената и съветниците му.

Там надделяло мнението, че не трябва да се сключва мир с България.

Месемврия не получила никаква помощ от Константинопол и след няколко дни била превзета. Ето как Анастасий Библиотекар описва завладяването на града – „На 4 ноември се появила комета в образа на две блестящи луни, които се съединявали и разделяли в различни форми, които давали изображение на мъж без глава. На следния ден ни дошла печалната новина за превземането на Месемврия.” Теофан Изповедник пише почти същото и допълва – „Враговете намерили града изпълнен с всякакви необходими за живота на хората неща и го завладели заедно с Дебелт. Там намерили 36 медни сифона и немалко количество от изхвърляния чрез тях течен огън (гръцки огън), както и мно-жество злато и сребро“.

След завладяването на Месемврия през зимата на 812/ 813 г. кан Крум започва да се готви за нова война срещу Византия, защото по думите на Теофан Изповедник отново получил отказ за подписване на мир. Императорът се разположил с войските си северно от Адрианопол, но бездействал и не се отправил към Месемврия, за да я отво-юва. Там до крепостта Версиникия на 22 юни 813 г. се състояла решителната битка, спечелена убедително от българите. След победата при Версиникия кан Крум продължава настъплението към Константинопол.

Пред стените на Константинопол кан Крум извършва езически жертвоприношения на хора и животни. Това направило голямо впечатление на жителите на столицата и е описано в хрониката на Теофан Изповедник. Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната Врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са демонстрация на сила. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българите. Новият император започва мирни преговори, но има план по време на преговорите Крум да бъде убит.

Кан Крум предусеща коварството на Лъв V Сириец и успява да се изплъзне от клопката, макар и ранен.

При засадата кавханът му е убит, а зетят на Крум – пленен. Разгневен от подлостта на ромеите, кан Крум нарежда да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите в Източна Тракия.

Успява да превземе Адрианопол и да плени 10 000 войници. Въпреки че Крум си дава сметка за отбранителните възможности на византийската столица, през зимата на 814 г. започва подготовка за ново нападение над Константинопол. Този план на българския владетел не се осъществява. На 13 април 814 г. Крум внезапно умира, най-вероятно от сърдечен удар или инсулт.

Георги Драганов
voinaimir.info

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви