Митко Иванов
Има много митове за историята на Бургас

„Създаването и развитието на Бургас трудно влиза в историческите калъпи. Историята е много нестандартна и тъкмо това я прави магнетична за изследователи”.

С този анонс художникът и историограф Митко Иванов  представи втората част от темата „Митовете за Бургас” в рубриката „Старият Бургас”.

Кои са най-натрапчивите митове, част от които по-близо, а други – в диаметрала на реалностите, защо съществуват толкова много погрешни исторически надписи в Бургас, са само част от въпросите, които Иванов постави на дневен ред в ефира на „Дарик Югоизток”.

Той фокусира вниманието и върху още много една тема- Архитектурата на стария Бургас, останала изгубена за поколенията.

И припомни: „Тежкият булдозер на комунизма работеше с размах, събаряше цели квартали, разруши знакови сгради и разкъса сърцето на Бургас. В нашата общественост е известно, че сградата на старата Община, дело на великия Рикардо Тоскани, е срината с танк. И това не е метафора.”

В първата част краеведът, историограф и художник Митко Иванов разказа за митовете за създаването на град Бургас. Той разкри, че градът е възникнал на най-неподходящото място в Бургаския залив – открито, незащитено, податливо на болести заради блатата и без никакъв водоизточник.

Освен това няма никакви възможности за укрепване и отбрана, каквито имат останалите антични градове в региона. И на последно място – бидейки заобиколен от градове като Месембрия, Анхиало и Аполония, които имат хилядолетна културна, историческа и дори религиозна история, Бургас е в още по-незавидна позиция за развитие.

Но старите бургазлии са преодолели и това.

Мит № 6 Преди Освобождението християните в Бургас са били гърци и арменци, а българи почти не е имало.

Това категорично не е вярно. За историята на арменците ще посветим отделно предаване. Защото историята на арменците в Бургас е нещо много по-специално, отколкото историята на арменците в България въобще.

Фактите и документите, на които се базираме аз и моят екип в създаването на историята на Бургас, показват, че българите имат вековна история в Бургас. Отделна е темата от кой исторически период това население заема водещата в икономиката и културата роля в града.

Разбира се, в един период са доминирали гърците. Това е 18 и първата половина на 19 век. Но доста преди началото на новата история на България и града – 1878-85г.  българите имат своя общност, своя община, своя църква.

Много е лесно да бъдеш българин в Копривщица или Панагюрище, отколкото в общество, където доминират гърци, както е било в Бургас, където българската общност не е мнозинство и е поставена при едни много по-трудни културно-икономически условия.

В този смисъл дължим и един брой на това предаване на просто на Възрожденците в Бургас, а на тези значими личности, които са забравени от нашата история и историография.

Не става въпрос за Димитър Бракалов и за поп Георги Стоянов-Джелепов, а за тези, които в най-тежките времена, още преди идването на тези двама най-изтъкнати бургаски възрожденци, които са вдигнали, ако не револвера, то кръста и знамето.

Мит № 7 Александър Георгиев – Коджакафалията е дарявял през целия си живот.

Ако напишете името на най-големия благодетел на Бургас Александър Георгиев-Коджакафалията в гугъл, ще видите информация, че той е дарявал през целия си живот. Това не е така. Всъщност той е връщал десетки, дори стотици хора, които са го притеснявали непрекъснато с молбите си за дарения.

Разбира се, с легендарното си завещание на имоти, цял квартал, който сега наричаме Коджакафалийската махала, той е дал покрив, хляб и живот на около 600 семейства. С парцелирането и разпродаването на неговите имоти вече можем да говорим за спасяването на живота, битието, бъдещето и поколението на няколко хиляди души.

На територията на този имот днес имаме университет, няколко училища, жилища, но истината е, че той не е дарявал през целия си живот.

Напротив. Той е бил пословично известен със своята стиснатост. Дори Антон Страшимиров го иронизира по този повод, но след смъртта му рязко сменя тона и казва: „Милият стар скъперник, той направи толкова много за работничеството на Бургас“.

Иначе казано – той е носил великата си идея за своята велика мисия в главата си и затова е връщал всички тези хора, които са идвали при него с идеята, че с едно протягане на ръка ще получат имот, къщичка, препитание, без да се напрягат.

Наистина за този човек има много противоречива информация в интернет. Може би бургазлии ще попитат има ли наистина достоверна информация за Коджакафалията?

Преди да създадем нашия труд „История на България“ с моите съавтори – проф. Иван Карайотов и Стоян Райчевски, първо направихме една библиография. Още през 2010г. създадохме най-голямата библиографска база за поселищна история в България.

Говоря за около 1500-2000 заглавия. Като в един сектор само, например карти и планове, влизат над 500 – 800 карти, които са събрани в отделен труд през 2018г.

Възползвайки се от интернет и от наши приятели по целия свят, с помощта на няколко университета, направихме най-голямата сбирка от османски документи, каменни надписи, ръкописи, стари фотографии, гравюри и планове на стария Бургас.

Това може да кореспондира и с въпроса защо в Бургас има такова изобилие от противоречиви надписи. Бих допълнил неточни и дори липсващи надписи на места, на които би трябвало да присъстват.

Ще дам пример. Споменахме в предишния брой, че точно до общината има един римски некропол от 4 век. Ние имаме това откритие още от 1965г. и е странно защо липсва този исторически надпис.

Отделно могат да се коментират неточности в надписите на синагогата, за създаването на морската градина, локализацията на първата болница и т.н.

Слава Богу, дългогодишната грешка с името на улица „Лермонтов“, наричана дълги години „Михаил Лермонтов“, вместо правилното „Ген. Александър Лермонтов“.

Бих поставил и въпроса за опазване на старата архитектура в Бургас.     

Битува едно погрешно мнение, че Бургас няма стара част и затова няма какво да се опазва. Това в никакъв случай не е истина.

Нека да припомним на паметливите бургазлии, че да, комунизмът работеше с размах, събаряше цели квартали с грамадни булдозери и дори танкове. Това не е метафора. Старата община, която се намираше пред сегашната община е съборена с танк. Забележете – строителство на безсмъртния Рикардо Тоскани.

Но дори когато тежкият булдозер на комунизма разкъса старите квартали, сърцето на стария Бургас градинката пред х-л „България“, с пробива на „Булаир“ и събарянето на старите Хали – стари сгради, които бургазлии и до днес не могат да прежалят, дори тогава – през 90-те, бяха останали образци на архитектурата. Аз успях да създам една сбирка със стари сгради. Но днес те вече липсват.

Следователно – оказва се, че в демократичните времена разрушението продължава. И бих допълнил, че в някакъв смисъл е още по-опасно.

Когато има тоталитарна власт, по нейните си извратени закони е намерила някаква концепция и е сринала цели квартали, но и е запазила нещо. Докато сега, в демократичните времена, това пълзящо разрушение е дори по-опасно. Сградите изчезват незабележимо една по една и равносметката не е никак приятна.

Аз бих поставил един въпрос: Как стана така, че южната, тоест по-старата част на улица „Славянска“, това е самото сърце на стария Бургас, беше извадена от списъка на паметници на културата?

Скоро тя ще бъде населена с щастливи собственици. Защо ли? Защото всеки собственик иска да се отърве от своята съборетина. Той не получава за нейното поддържане почти никаква помощ от държавата. Важно е да споменем това.

И издигайки кооперация на нейно място, той се чувства щастлив. Но къде е обществения интерес? Къде е помощта и стимула за този човек, за да може той да желае и да се гордее, че живее в стара сграда. Това при нас го няма.

Очаквайте продължение!

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви