Мястото на българската Атлантида
Мястото на българската Атлантида

Една от най-коментираните теми на учените и любителите на загадките е изчезването на континента Атлантида. Те се хващат за всяко късче земя, намерено във водите на океани, морета и големи езера, в опит да открият древната земя. В началото на 80-те години български учени твърдят, че са разкрили къде се намира българската Атлантида. Това е изчезнал остров с размерите на гръцкия Тасос – близо 400 квадратни километра територия. Разбира се, това е далеч от размерите на Атлантида, но е достатъчно, за да провокира интереса на изследователите.

Става дума за остров Кианида, който се е намирал край Южното Черноморие и достигал до днешния нос Ингеада в турска територия. За запознатите това е до онзи приказен плаж, който се вижда от най-южната точка на нашето Черноморие – село Резово. През 1982 година професор Диньо Канев публикува своя хипотеза, че през V век преди новата ера в този район е имало огромен по територия остров, наречен Кианида. Неговото твърдение се базира на древни документи, на географски и релефни данни.

Първата карта, на която ясно се вижда съществуването на “ българската Атлантида“ –  остров Кианида, се появява през ХV век в комплект карти.

Те са базирани на книгата „География“ на египетския астролог Клавдий Птолемей. Тя е от 150 година на новия век и е първият атлас на света. На карта за черноморската зона е изобразен остров Кианида. Островът е ориентиран изток-запад, а в южната му част има голям залив. Разположен е пред нос Тиниад, приблизително на половината път между Аполония (Созопол) и Босфора.

Освен в този атлас за острова се споменава в съчиненията на други древни историци. Херодот, описвайки похода на Дарий през Тракия, твърди, че флотът минава през Босфора на север, покрай Киана, до устието на река Великден (Дунав). В едно от съчиненията на Софокъл с това име се наричат скали край Босфора. Древногръцкият историк и географ Страбон дава по-подробна информация за Киана. Той пише, че това са два острова, разположени в близост до Босфора (на разстояние приблизително 266 км). Според Птолемей Кианида е сравнително голям остров, според други автори това са две огромни скали. Възниква въпросът става ли дума за един и същ обект, описан по различни начини, или Киана и Кианида са съществували самостоятелно? Днес на посоченото място няма остров, нито каквито и да е скали.

Българските учени, занимавали се с тази историческа загадка, започнали с идентифицирането на нос Тиниад, изобразен от Птолемей. Какво е настоящото му географско местоположение? Ако погледнете картата, южно от Созопол можете да видите участъци суша, вдадени в морето и образуващи малък полуостров. Според Птолемей нос Тиниад влизал в морето много по-забележимо от другите.

Днес на това определение най-много отговаря Маслен нос.

На картата на Птолемей северно от нос Тиниад има два града – Тонзос и Перонтик. Няма съмнение, че Тонзос наистина е съществувал. Открити са монети с образа на Август и изсечен надпис: „Тонзос“.

Картата, на която се вижда големият остров край бреговете на Созопол (ограден в кръгче), който учените считат за българската Атлантида

Но няма консенсус за това къде точно се е намирал този град. Освен това някои учени определят местоположението му далеч от брега на Черно море. Разкопки на Маслен нос, доказват, че на тези места е имало древно селище. Нищо обаче не показва, че това са руините на Тонзос.

Има предположение, че настоящият нос Игнеад (на турска територия) може да е бил нос Тиниад.

Фактът, че той е с по-скромни размери от Маслен нос, може да се обясни с промени в бреговата ивица през последните две хиляди години.

Може ли Птолемей да е направил грешка, изобразявайки контурите на острова според нечии истории? В този случай би трябвало да се признае, че подобна грешка е допусната и от други древни автори, включително тези, които са живели преди Птолемей.

Грешката обаче изглежда малко вероятна. По времето на колонизацията на Черноморското крайбрежие от елините, корабите често минавали през Босфора. Тъй като древните мореплаватели предпочитали да плават на сравнително кратко разстояние от брега, първите забележителности на изхода от Босфора за тях, без съмнение, били остров Кианида и нос Тиниада. Следователно е невъзможно да си представим, че уважавани учени от древността дават описание на несъществуващи обекти по пресичания морски път.

След краха на древните цивилизации в продължение на много векове никой не се е занимавал с изготвяне на морски карти. И когато през XV-XVI век карти започнали да се появяват, те вече не съдържали нос Тиниад и острова, разположен срещу него. И българската Атлантида била забравена от картографията.

В търсене на отговор на загадката на Кианида през последните десетилетия са предприети изследвания на морското дъно. В хода на тези проучвания е установено, че на пет километра от брега на нос Игнеада на плитко във водата има подводни скали. Може би това е остатък от изчезналия остров? Ако се наложи картата на Потолемей върху съвременната карта, местоположението на липсващия голям нос съвпада с нос Игнеада. Откритите подводни скали на 4-5 км от днешния нос е по-вероятно да са част от някогашния нос. Защото островът би трябвало да е още по-навътре в морето.

Как е изчезнала българската Атлантида?

Според професор Канев който е сред най-видните български географи, през V в. преди новата ера пред нос Игнеада (Тиниада) е съществувал остров Кианида, който по-късно е очертан от Птолемей на неговата известна карта. Южните брегове на Кианида били подложени на постоянно влияние на морски течения. Към това трябва да се добави ерозията на бреговата ивица под действието на морския прибой, особено разрушителен по време на силни бури.

Трябва също така да не се забравя, че островът се е намирал в активна сеизмична зона. Въз основа на всички тези фактори с течение на времето южният залив прониквал дълбоко в острова, превърнал се в пролив и разделил Кианида на две части. Тези части по-късно се превърнали в два острова (скалите Кианей), а след време и напълно изчезнали.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви