Артур не е вадил меч от скалата
Артур не е вадил меч от скалата

Мечът в камъка
Сюжетът за крал Артур, който изважда забит в скала меч, за да докаже, че е достоен за водач и владетел, вероятно е най-объркващият сред всички легенди за Артур.
Първо, трябва да започнем с това, че в оригиналната история мечът е забит в наковалня, която лежи върху камък, а не в самия камък. И още: противно на ширещото се схващане, въпросният „забит в камъка“ меч не е Екскалибур, а съвсем различно оръжие.

Обикновено в Холивудските интерпретации на епизода с „меча в камъка“, действието се разиграва някъде из провинцията. Или пък – сред гъсталака в някой тъмен лес. Обаче в романите за Артур, писани през Средновековието, случката ясно е описана като местоположение – действието се разиграва в Лондон.

Най-старата оцеляла версия на легендата за меча в камъка, е написана от бургундския бард Робер дьо Борон около 1200 година. Дьо Борон твърди, че случаят е взет от още по-ранни предания, родили се през „Тъмните векове“. Робер дьо Борон дословно пише, че случката се разиграва в двора на „най-голямата църква в Лондон“.

Още от края на Римската епоха на Британия, най-голямата църква в британската столица е катедралата „Св. Павел“. Самата катедрала многократно е престроявана и реконструирана през вековете. Така се стига до сградата, издигната в края на XVII век, каквато я познаваме и днес. Но категорично се знае, че това винаги е било седалището на епископите на Лондон. Считано след края на Римското управление на Британия, приключило през IV век.

Като седалище на епископите, това със сигурност означава, че на мястото е имало катедрала. По времето, когато живее крал Артур – около 500 година – тя може да не е била все още посветена на свети Павел.

Любопитно и изненадващо обаче, в гробището на катедралата „Св. Павел“ наистина има древен скален къс, оцелял през вековете.

За него се знае, че е свързан с „меча на властта“. Оцелели хроники, датиращи отпреди 1100 години, посочват този камък като натоварен с много важно церемониално значение. По традиция пред него са обявявани за официално влезли в сила нови закони или са изчитани важни прокламации.

През 1189 година Лондон се разбунтува срещу искането на крал Ричард I Лъвското сърце за налагането на по-високи данъци. Градските първенци приемат за свой водач Хенри Фиц-Ейлуин, който става и пръв кмет на града. От този момент насетне, в церемонията по встъпването в длъжност на нов кмет на града задължително присъства ритуално „посичане“ на камък с меч. О този акт новият управител заявява правото си да управлява града.

Колко стара е традицията, свързваща камъка с меча на владетеля, не е известно. Но тя със сигурност е съществувала по времето, когато Робер дьо Борон пише своите „История за Граала“ и „Мерлин“.

Лондонския камък

Противно на всички очаквания и превратности, камъкът е оцелял и до днес. А местният фолклор неизменно го свързва с крал Артур. Известен е като Лондонския камък. Преместен е от оригиналното си място в гробището на „Св. Павел“ по време на реконструкцията на катедралата. Това става след Големия пожар от 1666 година. Доскоро и в продължение на много години, камъкът лежи незабелязан и почти забравен. Скрит е бил в малка ниша зад желязна решетка в основите на малка книжарница, срещу гарата на Кенън стрийт.

Сградата е разрушена, за да бъде издигнато ново здание на нейно място.

Затова Лондонския камък е пренесен в намиращия се наблизо Музей на Лондон.

Парчето варовик е с размери приблизително 53 х 43 х 30 см, фрагмент от някога по-голям скален къс. И по заявление на специалисти от Музея на Лондон наистина може да се окаже, че е с „Римски произход“. Това означава, че е достатъчн стар, за да се е намирал в църковния двор на катедралата по времето на Артур.

Англи и Сакси
Необичайното представяне на меч, забит в наковалня, поставена върху камък, може да се обясни с грешки при най-ранните преводи или чрез объркване на значението на думите. За Артур се говори като владетел, водил успешни кампании срещу нахлуването от Северна Германия на англо-саксоните, които в началото са две отделни племенни групи – англи и сакси. Латинската дума за скала или голям каменен къс е saxum, което звучи много сходно и близо до “Saxon.” По подобен начин звученето на “Angle” (англи) и думата за наковалня (“anvil”), може да обясни необичайния мотив.

В началото легендата е разказвала за Артур, който „извадил меч“ – т.е. преносния смисъл на „повел битка“ – срещу англи и сакси.

Но във времената на смут и сътресения след падането на Римската империя и последвалите „тъмни векове“ писменото водене на хроники е забравено. Предавана само чрез устни разкази, легендата съвсем реално може да е преиначила думите. И така, по времето (близо седем века след предполагаемото време, когато живее Артур), когато Робер дьо Борон се заема да пише първите „рицарски романи“, случката вече не е за Артур, „извадил меч срещу англи и сакси“, а за Артур, който „извадил меч от наковалня върху камък“.

Екскалибур
Екскалибур е съвсем друг меч. В средновековните рицарски романи за Артур, Мерлин е онзи, който води Артур, за да получи това мистично острие от водната нимфа, наричана Дамата от езерото.

По-късно, когато кралят в крайна сметка е покосен на бойното поле, Екскалибур отново бива захвърлен в омагьосаният водоем, където Дамата от езерото го хваща, за да го скрие пак в тъмните дълбини. Този сюжет вероятно е заимстван от древната келтска традиция. В смятани за свещени езера и други водоеми обичаят повелявал да бъдат хвърляни ценни вещи, като мечове например, които са дар за богинята на водните стихии.

Археолози са откривали множество такива артефакти: например, в коритото на пресъхналото езеро Лин Кериг Бач на остров Ангълси в Северен Уелс. Смята се, че мечовете на загинали воини са хвърляни в свещените водоеми по време на погребалните церемонии, за да може този дар да осигури за душите им безопасно преминаване в селенията на отвъдното.

Реалните мечове от историята

Може би най-често допусканата грешка в Холивудските интерпретации на легендата е представянето на меча на Артур

– било то Екскалибур или онзи, свързан със случката с камъка, като типичното за средновековното въоръжение дълго острие. Около 500 година, когато се развива историята на Артур, мечовете са били далеч по-къси, със съвсем малки напречни предпазители. Били са с форма, заимствана от мечовете на римските конници, т.нар. spatha.

Възможно е такъв да е бил истинският меч на Артур
„Исторически Екскалибур“. Реплика на меч на високопоставен воин от типа spatha – къс меч в римски стил, каквито са ползвали британските владетели в пост-римската епоха

Този вид оръжия са използвани основно за посичането на противника от височината на конското седло, а не за дуели, както често се представят във филмите. По всичко личи, че британците в пост-римската епоха са наследили spatha и са заимствали формата и начина им на употреба. Така че, ако е съществувал реално исторически воинът Артур, то той най-вероятно е използвал подобен на тези къси мечове.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви