Уайът Ърп - стрелецът зад ръба на закона
Уайът Ърп - стрелецът зад ръба на закона

За едни той е най-безстрашният защитник на закона в Дивия Запад. Други го наричат безпринципен подлец и жалък страхливец. Какъв е истинският стрелец Уайът Ърп?

Без преувеличение може да се твърди, че Уайът Ърп е един от националните герои в САЩ. Създаден му е образ на безстрашен стрелец, готов да се жертва за запазване върховенството на закона. И в това няма нищо нелогично, защото това е един от основните моменти в съвременната американска митология и история на Дивия Запад.

Но истинската история на Уайът Ърп се базира най-вече на личните му разкази, а мнозина историци твърдят, че на тях не бива да им се вярва безрезервно.

Уайът Ърп на 21 години

Уайът Ърп се ражда на 19 март 1848 година в Монмут, Илинойс.

Когато е на 21 години, благодарение на баща си, Уайът попада в средите на защитниците на закона. Баща му Никълъс Ърп е констебъл /помощник-шериф/ и помага на сина си да заеме мястото му, когато той става мирови съдия. Ърп-младши обаче малко се задържа на този пост. След година и половина, през април 1871 година, е арестуван по обвинения за фалшифициране на документи, конекрадство и разхищаване на средствата, събирани за строеж на училище. Уайът Ърп е пуснат под парична гаранция от 500 долара (равняващи се на около 10 000 долара днес) и бяга от града.

По-късно Ърп разказва, че през следващите две години ловува бизони в Канзас и се скита из Великите равнини, но всъщност се заселва в Пеория, Илинойс, където заедно с един от по-големите си братя, Морган, държат публичен дом. В архивите от това време са запазени три свидетелства за арести на Уайът Ърп и брат му.

В крайна сметка се налага Ърп отново да бяга, този път в щата Тексас, където става констебъл в Уичита. И там не пропуска изгоден случай да си затваря очите за някои „дребни простъпки“ на бордеите и картоиграчите, обаче паралелно с това по сведенията, които му подхвърлят проститутки, лови дребни крадци и прекупвачи на крадени вещи. И пак всичко свършва зле – през 1876 година заедно с брат си Морган жестоко пребиват кандидата за шериф на града.

Властите решават да арестуват Ърп, но той отново се изплъзва и бяга.

Пътят му го отвежда в Додж Сити – най-опасното място във всички щати.

На картата на щата Канзас Додж Сити се появява за пръв път през 1847 година като Форт Ман. Уайът и Морган Ърп пристигат там през май 1876 година. Много скоро Уайът си намира работа като помощник-шериф, за което получава месечна заплата от 75 долара (около 1700 долара по днешния курс). За всеки арестуван му се полагат и 2 долара премия. Ърп се захваща да работи здраво и праща зад решетките всички наред – от случайно преминаващи стрелци, до безобидни пияници, които не са в състояние да се защитят сами.

Но в Додж Сити на Ърп му се налага да се заеме и с по-сериозни случаи. През 1878 година целият град е потресен от жестокото убийство на актрисата Дора Хенд, която е застреляна в леглото на кмета Джеймс Кели. Убиецът, Джеймс „Спайк“ Кенеди, всъщност цели да убие кмета, но допуска грешка. Възмутените граждани сформират потеря и точно Уайът Ърп успява да проследи извършителя на престъплението и докато го преследва, да убие коня му.

Ърп наистина е много добър стрелец. За негов късмет, чуждите куршуми по чудо го „отбягват“. Научава се да стреля още в детските си години и по-късно е смятан за един от най-бързите стрелци в Дивия Запад. Основните му преимущества са две – абсолютно прецизните, отработени до автоматизъм движения при стрелбата и трезвеността – на 17-годишна възраст пробва уиски и след това никога вече не се докосва до алкохола.

Срещу тези му качества са основните му недостатъци – лесно избухлив и е твърдо убеден в собствената си безнаказаност. Показателен е примерът, когато една нощ боксьорът Патрик Суини пребива Уайът Ърп, защото човекът на закона задява неговото момиче и я заплашва със затвор, ако не се съгласи да спи с него.

През 1879 година братята Ърп напускат Додж Сити и заминават за Тумбстоун в югоизточната част на Аризона.

Градчето е основано само преди 9 месеца, но населението му вече надхвърля 1000 души, когато пристигат братята Ърп. Уайът си намира работа като охрана на дилижансите на фирмата Wells Fargo, но през 1881 година напуска, за да заеме поста на шериф. Заплатата от 2500 долара на месец и на практика неограничените пълномощия, които предполага длъжността са вкусна хапка, но уви – длъжността е спечелена от Джони Бехан.

Уайът предварително си мечтае за какво ще харчи огромната си заплата и неуспеха в надпреварата буквално го срива. Но пък започва да ограбва дилижансите, които доскоро е охранявал.

За негова радост никой не успява да докаже съпричастността му към тези обири, но жителите на града са сигурни, че обирите са дело на братята Ърп и техният помагач и приятел „Док“ Холидей. И все пак, тщеславието на Уайът иска своето – той просто жадува за власт.

А същинската власт през онези години в Тумбстоун е в ръцете на бандата с много „необичайното“ име – „Каубоите“. Те крадат коне и добитък в Мексико. „Каубоите“ обаче не закачат жителите на Тумбстоун. Затова местните и дори шерифът Бехан оказват подкрепа на контрабандистите.

През юли 1881 година безследно изчезва градския шериф Бен Сипи. Новият кмет на Тумбстоун Джон Клам съвсем неочаквано назначава на овакантения пост Върджил Ърп,

а негови помощници стават Уайът Ърп и „Док“ Холидей.

Братята за пръв път се сдобиват с реална власт и решават да изтласкат „Каубоите“.

На 26 октомври 1881 година шерифът Бехан, братята Маклаури и Айк Клентън от бандата „Каубои“ се срещат на игралната маса с Върджил Ърп. Между Айк и Върджил избухва свада. Клентън избухва и напуска заведението, но само за да се върне след малко въоръжен с пушка. Крещи, че чака „тези проклети Ърп да се появят и да започнем танците“.

След няколко минути Върджил и Морган Ърп излизат на улицата. Изненадват Айк и един от тях го удря с дръжката на револвера си. Хващат изпадналия в безсъзнание и го повличат към офиса на съдията. Том Маклаури вече е тръгнал да търси Айк и не знае какво му се е случило. Накрая попада на Уайът Ърп и получава удар по главата.

До обяд в Тумбстоун пристигат Франк Маклаури и Били Клейборн. В бара на „Гранд хотел“ им разказват какво се е случило, но никой не знае каква е причината за сбиването. Когато откриват Айк и Том, викат още един от „Каубоите“ – Били Клентън и решават петимата заедно да напуснат града.

Братята Ърп решават, че Клентънови и Маклаури се събират там, за да подготвят нападение. Върджил, Морган, Уайът и „Док“ Холидей тръгват след тях. Близо до Окей Корал срещат шерифа Бехан. Той опитва да спре братята Ърп, крещи им, че „Каубоите“ не са въоръжени, но това не ги спира.

Братята срещат противниците си на улицата.

Върджил им нарежда да си вдигнат ръцете и „Каубоите“ се подчиняват. Том Маклаури дори разкопчава жилетката си, за да покаже, че няма оръжие. Но братята Ърп започват да стрелят.

Том Маклаоури търси прикритие зад един кон, но това не го спасява. Още с първия изстрел Франк Маклаури е ранен в корема, а после „Док“ Холидей и Морган Ърп го довършват заедно. Били Клентън, въпреки че е ранен в гърдите, отвръща на огъня в продължение на половин минута. Успява дори да рани Върджил и Морган, но после и той пада убит. Само Айк Клентън и Били Клейборн успяват да избягат от престрелката. Уайът Ърп и през този ден не е улучен от нито един куршум.

Макар, че братята Ърп твърдят, че са прочистили града от бандитите, никой не им вярва. След три дни вестник San Diego Union публикува статия, в която пише: „По време на вчерашното изслушване беше установен позорният факт, че само двама от „Каубоите“ са били въоръжение. Схватката е била неравностойна“.

За убийството на „Каубоите“ братята Ърп два пъти са арестувани и два пъти са освобождавани под гаранция. В крайна сметка съдът ги оправдава, но в града открито ги презират. Репутацията им окончателно е накърнена и започват да ги наричат просто „бандата Ърп“. Два месеца по-късно неизвестни нападат Върджил Ърп. Той оцелява, но ръката му остава парализирана. След още три месеца, докато играе билярд в един от баровете, е застрелян Морган Ърп. Смята се, че това е отмъщението на „Каубоите“ за смъртта на приятелите им.

Избегнал за пореден път куршумите, Уайът Ърп пак е принуден да бяга.

Първо в Денвър, после в Сан Франциско, Сан Диего. Стига и до Аляска в разгара на поредната златна треска… През 20-те години на ХХ век работи като заместник шериф в Сан Бернардино, Калифорния, а малко по-късно се установява в Лос Анджелис.

Там се запознава с журналиста Стюарт Лейк, който става негов личен биограф. Уайът Ърп разказва на приятеля си за това, как храбро се е сражавал с гангстери и убийци, колко хитро е залавял крадци и разбойници и как е разобличавал мошениците. Тези разкази Лейк превръща в книгата „Уайът Ърп: шерифът от границата“. Така се ражда митът за безстрашния страж на реда, който не се бои от никого и когото никой куршум не може уцели.

Уайът Ърп почива в дома си в Лос Анджелис на 13 януари 1929 година. 80-годишният Ърп е покосен от хроничен цистит, или – според други източници – от рак на простатата. Прахът му е погребан в еврейското гробище в Колм, Калифорния.

17 години след смъртта му, през 1946 година, излиза филма My Darling Clementine (вписан е в Националния регистър за най-значимите кинопродукции в САЩ). Сюжетът на филма е изграден върху книгата на Стюарт Лейк.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви