Габриела Гоцкова е родена в Бургас. Първите седем години прекарва в града ни, след което семейството й се връща към корените си в Казанлък, след като баща й, популярният футболист от 80-те и 90-те години Христо Гоцков, прекратява футболната си кариера в „Черноморец“ и „Нефтохимик“.

Тя завършва висшето си образование във Велико Търново със специалност „Българска филология и журналистика” и заминава за Англия. Прекарва известен период на Острова, решава да се върне в родината и избира специално Бургас. През 2011 години започва работа като репортер в „Канал 0“.

Три години след това е сред топ репортерите на телевизия „СКАТ“. Професионалното ѝ развитие продължава като главен редактор на „ТопНовини“. Оставя журналистиката преди 6 години, за да поеме предизвикателството да е ПР на “Движение България на гражданите”-Бургас.

Изборът Англия или България е в съзнанието ѝ дълго време, когато е там

„Решението ми да замина тогава бе спонтанно. През целия ми престой там усещах, че не съм дала шанс на професионалното си развитие в България. Три години по-късно реших да се върнах у нас, за да опитам да изградя живота си в България. До ден днешен не съжалявам“ .

Не се колебае дълго да приеме политическото предизвикателство на „Изправи се! Мутри вън!“ и да стане част от листата в Бургас. Категорична е, че коалицията е основно гражданска платформа, която е създадена в помощ на обикновените хора. През призмата на наблюденията и годините си, Габриела се е уверила, че

хората са се уморили да виждат едни и същи лица на политическата сцена.

Смята също, че мнозинството българи искат да видят в Народното събрание хора като тях самите. Уверена в себе си, придобила достатъчно житейски опит, тя е готова да участва и помогне за промяната към по-добро на България.

„Опитът ми в журналистиката и връзките с обществеността определено ми помагат и в политиката. Научваш се да слушаш човекът отсреща. Разбираш, че всяка една дума и действие са отговорност, които ти носиш. Работата в медиите и ПР сферата е много свързана една с друга, но най-общото между двете е общуването с хората“ , споделя тя.

Габриела с усмивка казва, че кумири в живота няма, но има хора от обикновения живот, на които се възхищава и симпатизира.

Повечето от тях не са обществено известни, но въпреки това правят в живота си съществени и значими неща, които се надявам някой ден и аз да постигна. Човек никога не може да оцени реално себе си и е хубаво да бъдеш самокритичен. Добре е в един момент от живота си всеки от нас да си направи една равносметка и да прецени сам за себе си дали е вървял по правилния път, дали изобщо е вървял. И преди, и сега до мен има хора, на които мога да се доверя и да разчитам на тяхната подкрепа. Аз вярвам в тях и те в мен“ .

Гледа с уважение на жени като Мая Манолова и Татяна Дончева, които отстояват позициите си и се борят за своите идеи. Габриела е категорична, че жената в модерното обществено не е онази от преди години, която е преди всичко домакиня.

С водач а на листата на „Изправи се! Мутри вън!“ в Бургас Живко Табаков ги свързва не само работата, но и истинско приятелство. Тя го определя като позитивен човек, уверен в себе си. Според нея скрито от широката общественост е това, че извън политическите си амбиции, той е много всеотдаен.

„Приемам го за добър приятел. Някого, на когото може да разчиташ и който във времето ми е подавал много пъти ръка“ .

Габриела е човек на действието и на истината. Това го знаят най-вече близките ѝ хора. Именно това ѝ хареса и най-много в „Изправи се! Мутри вън!“ и Мая Манолова – нещата се наричат с истинските им имена.

В програмата ни вече има 620 мерки и мога да говоря много за тях, но най-важното е хората да знаят, че в нея има грижа за всички българи. Няма да пропуснем никого – ученика , родителя, пенсионера , предприемача, земеделеца и още много“ , подчертава тя.

За Бургас Габриела с малко тъга поглежда назад. Преди време имала разговор с приятел, в който той я е попитал дали обича Бургас.

Обичам спомените си за този град, не това , което представлява той сега,

отговаря му отровено тя и пояснява, че помни много дребни детайли от ранното си детство, все още има и приятелства от този период. С Бургас я свързва най-вече емоцията. За последните 11 години тя признава, че не вижда реална перспектива за младите хора тук, както и за развиването на бизнеса.

Като филолог и журналист Габриела се чувства най-подготвена в тези две сфери. Заявява откровено, че медийното положение в страната е доста сложно, че свободата на словото не е гарантирана по никакъв начин и дори е под сериозна заплаха. По нейни наблюдения това се случва вече над 10 години.

Категорична е, че трябва да се спре лобисткият и партиен натиск върху журналистите. Твърда е позицията ѝ за осветляването на собствеността на медиите, за да е ясно кой стой за тях и за да спре те да бъдат използвани като бухалки.

Нужно е прекратяване на практиката медии да бъдат спонсорирани от държавни органи. Това се случва дори и официално, на някои места под формата на проекти. Журналистите сега не се чувстват свободни да изразяват своите собствени позиции. Нямат възможност да правят свои собствени разследвания“ , споделя Габриела.

С тъга признава, че повечето медии сега са се превърнали в едни преразказвачи на чужди думи.

Наблюденията ѝ в сферата на образованието също я карат да има точна позиция и да вижда недостатъците на системата.

Категорична е – моделът е тотално сгрешен.

Според нея идеята за създаване на мислещи и подготвени млади хора просто е подменена с нещо друго – масово производство на роботизирани хора, които могат да бъдат лесно манипулирани. Тя е на мнение, че образованието трябва да е обвързано с икономиката на страната.

Това можело да стане по един много лесен начин – с предоставянето на достатъчен брой стажове.

„В нито една политическа програма, с изключение на тази на „ Изправи се! Мутри вън!“ не съм виждала задължително процеса на обучение във висшите учебни заведения да бъде обвързан със стаж, т.е. времето, което си прекарал в университета , да се зачита като трудов такъв. Така, когато отидеш на пазара на труда, когато седнеше на интервю за работа, когато те попитат „Имате ли стаж?“, да можеш да отговориш с: „Да, имам!“. Сега много хора завършват една или друга специалност и над 10 години не могат да се реализират в сферата си. Най-вероятно тези хора никога няма да работят това, за което са учили и ще се насочат към други професии“ , казва Габриела.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви