Токугава - шогунът, който обедини Япония
Токугава, шогунът, който обедини Япония

Основите, които той поставя, осигуряват на Япония първият продължителен период на мир след близо 900 години постоянни войни между феодалните владетели. Името му е Токугава Иеясу и всички исторически книги и енциклопедии го определят като “пълководец и държавник, основател на династията на шогуните Токугава, управлявала Япония от 1603 до 1868 година“.

Според японския календар на 26-ия ден от 11-тата година от периода Тенбун, което приравнено към Григорианския календар съответства на 31 януари 1543 година, в рода Мацудайра се ражда дете. Кръщават го Мацудайра Такечийо (това е японско име, първо се изписва фамилията – бел.ред.). Баща му е Мацудайра Хиродата – феодал на провинция Микауа.

Когато навършва пълнолетие, съгласно японската традиция, Такейчийо променя името си и започва да се нарича Мацудайра Мотонобу. Сюзеренът му го нарича Мацудайра Мотоясу. За да ознаменува отпадането на васалната зависимост от клана Имагава ще приеме името Мацудайра Иеясу, за да се стигне до 1576 година, когато

приема името, прочуло се не само в Япония, но и в цял свят – Токугава Иеясу.

Иеясу утвърждава лидерството си и разширява владенията си със същите средства, както и всички други даймио* – със силата на оръжието и сключването на временни съюзи с правилните хора. В действията си обаче проявява по-голямо внимание, далновидност и избягва резките ходове. Токугава Иеясу е един от двамата генерали на най-важния и силен даймио – Ода Нобунага, човекът, започнал обединението на феодална Япония. След смъртта му през 1582 година обаче, не Иеясу, а другият от генералите – Тойотоми Хидейоши, наследява върховното командване на войските и владенията на Ода Нобунага.

Между 1572 и 1582 година Иеясу значително увеличава владенията си и числеността на войските си. Достига до положение, което кара всички да се съобразяват с него. Това най-вече важи за другият силен човек на деня – диктаторът Тойотоми Хидейоши. За Иеясу Хидейоши казва: “Ето човек, който не може да заловиш нито с мрежа, нито да овържеш с въже. Той е ловък, находчив и има ясен ум. Друг такъв няма в цялата страна”.

Напрежението в отношенията между Иеясу и Хидейоши външно не си личи по нищо. През 1590 година се налага двамата да обединят силите си, за да се справят с могъщия даймио Ходжо Уджимаса, който владее района Канто и проявява агресивност и дързост спрямо Хидейоши. След победата над Ходжо, Иеясу по волята на Хидейоши е принуден да се премести на ново място, в района Канто. От една страна с този ход Хидейоши иска да отслаби влиянието на Иеясу. От друга се надява, че Иеясу, който изиграва по-важната роля в победата над Ходжо, ще е достатъчно способен, за да съхрани мира в района.

Иеясу решава, че Едо (днес – Токио) ще бъде административна столица на владенията му.

Изгражда нов замък, зад чиито високи и здрави стени Токугава Иеясу се чувства напълно защитен.

През 1592 година Хидейоши предприема нахлуване в Корея. Авантюрата му продължава шест години и в крайна сметка завършва с пълно поражение за Япония. През това време Иеясу укрепва владенията си и превръща Едо в оживен административен и търговски център. Дъщерите му са омъжени за подходящи младежи, с което Токугава укрепва роднинските си връзки с влиятелни феодали.

Иеясу никога не се примирява с факта, че след смъртта на предишният най-влиятелен човек, чийто верен васал е бил, властта преминава в ръцете на Хидейоши. Така или иначе, времената са такива, че най-важна е ролята на реалната военна сила, затова Иеясу трезво преценява ситуацията и гради тактиката си в отношенията с Хидейоши, изхождайки от разпределението на военните сили. А те в този момент не са в негова полза.

Смъртта на Хидейоши открива пред Токугава Иеясу реалната възможност да осъществи честолюбивите си планове. И със силата на оръжието да си разчисти пътя към върховете на властта. В битката за власт обаче се включват почти всички големи даймио от цялата страна.

През лятото на 1599 година Иеясу изпраща над 180 писма до 108 от големите даймио. 99 от тях влизат в съюз с него и по-късно му оказват реална военна помощ. Решаващата битка между двете фракции се провежда в провинция Мино, край село Секигахара на 21 октомври 1600 година.

Токугава Иеясу буквално размазва врага си.

През януари 1603 година представител на императорския двор уведомява Иеясу, че императорът възнамерява да го направи шогун**. На 12 февруари се провежда церемония, на която императорът не само го провъзгласява за шогун, но го прави придворен министър, вместо предишната длъжност министър на вътрешните работи.

С това пътят към върха на властта за Токугава Иеясу завършва. За разлика от предишните шогуни, Иеясу получава своята титла лично от ръцете на императора.

Ставайки шогун Токугава Иеясу се заема с изпълнението на следващите си замисли. За да отдалечи още повече императора от реалната политическа власт, Иеясу пренася седалището на правителството в района Канто, в своята резиденция в Едо.

След победата при Секигахара Иеясу става най-богатият земевладелец в държавата, защото всички конфискувани земи преминават под прякото му разпореждане. Шогунът има правото да отнема, да намалява или да увеличава размера на владенията на отделните даймио. Преселвайки ги на нови места, лишава феодалните владетели от старите корени. А не рядко ги оставя и без васали-самураи. Практиката на Токугава дава желаният резултат – да държи васалите си в подчинение и строг контрол.

Под прякото си управление Иеясу взема главните градове, конфискуваните сребърни, златни и железни мини и огромни горски масиви. Всички мини във владение на други даймио са обложени с данъци. Намеренията му са да въведе ред в паричната система на страната. Затова

Токугава учредява Монетен двор

във Фушима – по-късно изместен в Киото. Отваря монетни дворове в Сумпу, после в Осака и Нагасаки.

С указ от 1612 година Токугава Иеясу поставя християнското вероизповедание под забрана в Япония. Главната причина е в това, че шогунатът се бои от зависимостта и евентуалното подчинение от европейците, които активно се месят във вътрешните борби и пречат на процесите на обединения на Япония.

Иеясу остава на поста шогун за кратко. През май 1605 година се отказва от титлата и се оттегля в полза на сина си Хидетада.

Иеясу се оттегля и живее в уединение. Отдава се на изучаване на история и разговори с познавачи на древността. Оттеглянето му обаче е формално. Както и преди всички важни решения се вземат задължително от него. Един от най-големите му проблеми е синът на Хидейоши – Хидейори. Той вижда в Хидейори причина за избухването на нова война.Затова през 1615 година Иеясу превзема замъка в Осака и нарежда Хидейори да бъде екзекутиран. Замъкът е разрушен и останките му опожарени. Паметта за рода на Тойотоми Хидейоши е унищожена за дълго време напред.

През последните години от живота си Иеясу издава цяла поредица от укази, с които се регламентира живота на императорското семейство, двора, духовенството. Всичко това укрепва властта на шогуните от рода Токугава, които остават начело на Япония над два века и половина – до 1868 година.

Токугава Иеясу почива на 1 юни 1616 година. Обожествен е с посмъртното име Дайгонген Тосьо.

–––
* даймио (или даймьо) – едри земевладелци, държащи в подчинение други по-дребни васали от благороднически произход. Пряко подчинени на шогуна.

** шогун – военно звание и едновременно владетелска титла в Средновековна Япония. Условно се приравнява на званието генералисимус. Управлява държавата от името на императора.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви