Освобождението на Бургас
Руските войски са посрещнати в Бургас

На 6 февруари 1878 г полковник Лермонтов и неговият отряд влизат в Бургас и той получава така жадуваната свобода. Нашите съграждани ги посрещат тържествено и с възторг.

Погромът на Априлското въстание и позицията на световната общественост в защита на българския народ, поставят отново въпроса за съдбата на поробените от Османската империя народи и самото нейно съществуване.

Неуспехът на всички дипломатически преговори довежда до единственото решение на 24 април 1877 г. руският император Александър II подписва в Самара манифест за обявяване на война.

През нощта на 27 юни 1877 г. главните руски сили преминават Дунав при Свищов. Започват боевете за освобождение на нашата страна.

Стара Загора, Шипка, Плевен, Шейново-безкрайни, трудни сражения, завършили в крайна сметка с капитулацията на Турция.

Въпреки снежните виелици и силните студове руските войници с помощта на българските опълченци успяват да открият пътя към Цариград.

Според плана на руското главнокомандване, осигуряването на левия фланг на руските войски и на съобщенията им с тила се възлага на левия страничен отряд, командван от ген.-лейт. Делингсхаузен.

За целта отрядът трябва да премине Стара планина през Твърдишкия проход, да заеме градовете Сливен и Ямбол, да изпрати отряди към Котел, Карнобат и Айтос.

Към Бургас трябва да бъде изпратен специален “летящ”отряд.

Внезапното и успешно настъпление на русите всява паника сред властите и турското население, което започва да напуска югоизточните части на България.

В края на 1877 г.в Бургас започват да пристигат турски параходи и гемии за превозване на изплашеното турско население към Цариград и Мала Азия.

Останалото в града християнско население се събира вечер на групи, едни в Боналовата градина, други в гръцката църква, а трети – на гемии в пристанището.

В края на 1877 г., когато турската власт в Бургас почти не съществува, параходът “Селиме” стоварва 300 турски войници, за да поемат охраната на града. От донесението на полк. Лермонтов научаваме, че в Бургас освен редовна турска пехота има черкези и башибозуци.

На 6 февруари 1878 г., по айтоското шосе, пристига първият руски разезд от 30 кавалеристи с разузнавателна цел (начело с кап. Кукс).

На същия ден, специално сформираният отряд за освобождението на Бургас, потегля от Айтос.

На 25.01.(06.02. н.с.) отряд в състав 4 роти пехота, 2 конни оръдия и 3 взвода драгуни, потеглят за Бургас по пътя минаващ Кадикьой (Съдиево), а втори ескадрон от 13-ти драгунски полк тръгва по пътя, минаващ по-на юг, по брега на езерото Ваякьой (Бургаското езеро) – съобщава в донесението си началникът на Бургаския отряд полк. Лермонтов.

На същата дата към 3 часа след обед, въпреки големия студ, цялото население, начело с първенците Васил Максимов, Никола Русалиев, Койчо Кехая и духовенството излиза в края на града, за да посрещне тържествено освободителите.

При влизането в града – четем в същото донесение – отрядът беше посрещнат от австрийския, италианския и гръцкия консул; от духовенството с икони и хоругви; от граждани, поднасящи хляб и сол. Почти цялото население на града се тълпеше по улиците и тръгна към църквата, където беше отслужен благодарствен молебен…”

На следващия ден, 7 февруари, в Бургас се организира първата българска община. За кмет е назначен Нико Попов, за помощник-кмет Панайот Русалиев, а за секретари Мавруд Стойчев и Стоян Шивачев.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви